Обедняване
18 Dec 2012 Няма коментари
in Poetry Tags: евтим евтимов, стихове
Ето, ти внезапно си отиде,
може би за тая само нощ –
може би, че малко те обидих,
може би, че малко бил съм лош.
Птиците след тебе отлетяха,
вятъра се спотаи едвам,
стъпките по улиците спряха
и за пътви път останах сам.
Потъмняха в тъмното звездите,
къщите, дърветата, света,
легнаха зад камъните горите
и земята сякаш опустя.
Пусто – в мислите ми, в очите – пусто,
а в душата – камък натежал.
И за първи път сега почувствах
колко много аз съм обеднял.
Евтим Евтимов
Оставете отговор