Приключението “посещение на библиотека”

Днес ми се случи нещо забавно, което е забавно само, ако приемеш, че абсурдите във “Велика България” са забавни.

Преди месец водихме малчо по музеите и в Етнографския уредничаката ми каза, че имали библиотека. В тази библиотека имало много литература за българската фолклорна сватба… или поне аз така разбрах. Веднага си замислих едно посещение на библиотеката.

Днес най-после успях да намеря време, проверих в сайта на БАН в страницата на въпросната библиотека работното и време (от 9 до 17:30) и ето ме упътена в обедната ми почивка натам.  Стигам до вратата благодарна за сянката около задната част на Двореца, където се помещава музея и библиотеката. Един мил чичко, охраната вежливо ме упътва ” по ей това стълбище до края му, после по коридора, по коридора, гледате по вратите и търсите библиотека” като ме предупреди да побързам да не изпусна жената, че ще отиде на обяд.  Бързам аз по едно вито стълбище, свят да ти се завие – мрачно, занемарено, старо… докато изкачвайки 4 етажа (поне толкова ми се сториха) се моля наистина да не изпусна библиотекарката. Не, че има как да мине покрай мен без да се бутне в мен, но…  Стигам коридора и хоп ето една жена. Решавам да попитам къде е библиотеката с надеждата, че ако това е библиотекарката ще я хвана в крачка на време. Оказвам се права – тя е и е тръгнала на обяд. Измрънква нещо, когато казвам, че на сайта обедна почивка не е спомената, с недоволство се връща, за да ми отговори на въпросите.  А аз искам да знам мога ли да взема книга – не не може, чете се на място. Добре. Може ли да копирам – не не може, няма време сега да ми копира. Може ли аз да копирам – моооже, ама да оставя лична карта и да кажа колко бързо ще се върна. Разбирам, че на обед “системата казва неее”. Решавам да получа още малко информация – все пак по тази жега, тези стълби и това бързане да си струват. Питам какви книги има за сватби, но системата не отговаря. Жената реши, че така и така съм я върнала може да си свърши още работа. След второто питане  има ли книги за фолклорни сватби разбирам, че първо има много ама после има само няколко. Искам да разбера поне едно, две заглавия – все пак аз имам също няколко, да знам има ли нужда да идвам пак.  Преместваме се в читалнята, където други лели седят и гледат книги… поставят ме пред една ретро картотека, където макар като студентка да съм прекарала известно време в бибилотеки идея си нямам как да започна да търся според означенията. Питам къде са книгите – системата казва: ” аз ги знам всичките къде са”. Това е чудесно, но за момента не е достатъчно. След известно чакане ми показват 2 книги, които аз имам и казват : “това са”. Аз решавам да не спирам до тук питам имат ли книги за сватбите по етнографски области. Има ама трябва да се четат на място… Е, отказах се… на излизане попитах за работното време – изпратиха ме казвйки да го погледна на вратата. Там пишеше  – 10 -12:30 и 14 – 17:30 – описано ден по ден.

Е, явно библиотеките не са за всеки. Само ученици, студенти и безработни имат щастието да стигнат до библиотеката, а дали ще успеят да се докоснат до книгите не знам, аз не успях…

Предишен Следващ

4 коментара (добавете вашия?)

  1. Антоанета Димитрова
    Jul 27, 2011 @ 13:44:34

    Уважаема Невена,

    За съжаление, понякога се случва да попаднеш на неправилния библиотекар. Работя като библиотекар от доста години и въпреки, че съм колежка и аз съм попадала на подобно отношение. За радост, в България има и библиотекари, които подхождат с любов и внимание към читателите си и библиотеки, които се стремят да предлагат модерни услуги. Много е възможно книгите, които ви интересуват да намерите в Столична библиотека. Това е електронният й каталог, където може да проверите дали ги има: http://ilib.libsofia.bg/isisbgstat/. А това е уеб сайтът на библиотеката за повече информация: http://www.libsofia.bg/modules/news/.

  2. Venny
    Jul 27, 2011 @ 21:25:54

    Много благодаря госпожо Димитрова! Вярвам, че все още има хора, които знаят колко ценни са книгите и колко важен е достъпът до тях. За жалост в случая не се касае само до един служител в библиотека, а до цялостно мислене как се работи с хора. Няма как да не ме ядосва фактът, че работното време на споменатата библиотека е такова, че трябва да избягам от работа, за да я посетя и да имам време да си свърша работата там.
    В крайна сметка сте права – има и други библиотеки и моите поздравления за хубавия каталог, който сте направили в Столична Библиотека. Той спестява време и много улеснява читателите, останах приятно изненадана.
    Дори намерих книга, която нямам, а бих искала да прочета свързана с етно сватбите.
    Благодаря още веднъж и ви желая много успехи и здраве!

  3. Мая Николова
    Sep 07, 2011 @ 19:43:41

    Здравейте,
    бих искала да Ви помоля да споделите заглавията на книгите и авторите, които се отнасят за сватбената обредност. Бих искала да пиша за това по учебна дисциплина в университета и така ще ми бъде много по-лесно да ги открия в библиотеките. Благодаря!

  4. Venny
    Sep 08, 2011 @ 22:10:30

    Здравейте,

    Просто попитайте за книги за българската традиционна сватба. В момента чета една, която може да се вземе от книжарниците – “Българска традиционна сватба в селата на Сакар” – http://www.book.store.bg/p44038/bylgarskata-tradicionna-svatba-v-selata-v-sakar-anatol-anchev.html. Изключително подробна и интересна поне за мен. Друга интересна книга е “Българска фолклорна сватба” на Радост Иванова или “Сватбата” на Стоян Генчев. Сигурна съм, че има и други книги. Дано да съм ви била полезна:) Успех!

Оставете отговор