Разговор с приятел – Вълшебник в горатa

 

Дали съществуват вълшебници, магьосници, такива сякаш извадени от стара книга с приказки и предания? Сега ще ти разкажа.

Прибирахме се от Родопите и спряхме на едно скално плато, което видяхме по пътя, туристическа дестинация. Бяхме поседнали да се “заредим” с енергията на мястото и тъкмо смятахме да тръгнем, когато сякаш от нищото се появи един възрастен човек. Носеше торбичка с гъби, клончета от някакви растения, букетче билки – беше като изваден от книга на Толкин. И вървеше право към нас. Заговорихме го – къде от любопитство, къде от добро възпитание. И пред нас се откри един нов свят – пълен с истории за стари времена, за създаването на света, за магията на камъните, върху които седим, лечебната сила на растенията около нас. Научих, че “бурените” и храсталаците наоколо в същност са лечебни и си имат имена – всичките. Пред нас се откри нов свят пълен с приказки за любов, за тежка сватба, за наричане, за борбата между доброто и злото, за самодиви. То, бива ли магичен свят без самодиви? А човекът разказваше и ни учеше – възраждаше забравеното познание. Времето сякаш поспря за малко – нямаше никой, беше тихо, слънцето напичаше въпреки ноемврийското променливо време. Беше вълшебно.

Не зная на къде беше тръгнал, но се върна и ни изпрати до колата. А ние останахме да се чудим дали, ако веднага отидем пак на мястото той ще бъде там наистина или само сините кончета, които вързахме на дряна ще нашепват неговите приказки..

Та, дали има вълшебници – не знам, знам, че аз срещнах един:)

Малко да пощракам… Еньовден на морето

Реших да си направя една поредица в блога, в която да си пускам снимки, мое творение. За начало моренце, Еньовден, билки, изгрев, корабче и един ранобуден помощник в снимането:)

 

Магията на Еньовден

Беше ранното утро на Еньовден. Слънцето още не се беше усмихнало на притихналото градче. Време, в което природата се събужда, за да посрещне най-дългия ден в годината по-хубава и свежа. Но в това утро, както разказват легендите има и нещо магическо, остатък от древни вярвания и традиции. Преданията казват, че от този ден лятото бавно си отива, за да отстъпи място на зимата. Надничайки над хоризонта, слънцето трепти и който го види и се окъпе в огряната от него роса ще бъде здрав и честит през цялата година. През тази нощ билките придобиват вълшебна сила, еньовските китки и венци се правят преди изгрев, наричанията и желанията се сбъдват. Вярва се, че набраните в утринта на Еньовден билки са лечебни – те трябва да са 77 и половина – за всички болести и за болеста ”без име”. С тях могат да се правят и развялят магии, да се нарича за любов, късмет и плодородие.

Еньовден е свързан с голяма обредност в българския фолклор – налива се „мълчана вода”, девойка се прави на „Еньова буля”, хората се провират през венци, наричат китки, житомамници бродят из нивите.

И сякаш, за да съхранят част от тази традиция няколко жени от Копривщица се събраха на зазоряване, за да посрещнат слънцето и да се докоснат до силата на природата.
Срещата беше край една от най-старите каменни чешми – Райновец. От там днешните баятелки се отправиха към връх „Св. Димитър”. Слънцето започваше да наднича над билата на Средна гора и да гали с лъчите си тревата. По пътя росата „пареше” с прохладата си босите крака. Досега с природата в този ранен час, когато всичко е притихнало в очакване на деня е неизразима емоция. Тя се четеше по лицата на жените, усещаше се в разговорите и жестовете. Улисани в приказки стигнаха до поляните в подножието на върха. Там където сянката отстъпваше място на светлината постлаха месал и наредиха питка приготвена преди изгрев, мед и чубрица. Запяха обредна песен, която разбуди сънената гора : „…Хайде да идем за мащерига, за мащерига и за превара…”, след това най-възрастната разчупи питката и раздаде на всяка по едно парче като наричаше за здраве и късмет.

Дойде време за събирането на билки – всяка жена знаеше имената им, какво церят и какви легенди крият. Сплетоха венец и закичиха с него най-младата правейки я Еньова булка. Росата блестеше по тревата, а въздухът беше напоен с аромата на мащерка, кантарион, маргаритки и диви ягоди.

Слънцето започна да се издига бавно и жените поеха обратно към домовете си заредени с нови сили и вяра. Всяка носеше късче магия събрано в букет, с който да цери и да нарича за по-хубави дни.