Приключението “посещение на библиотека”

19 Jul 2011 4 коментара

by Vennyin Лично Tags: , , , ,

Днес ми се случи нещо забавно, което е забавно само, ако приемеш, че абсурдите във “Велика България” са забавни.

Преди месец водихме малчо по музеите и в Етнографския уредничаката ми каза, че имали библиотека. В тази библиотека имало много литература за българската фолклорна сватба… или поне аз така разбрах. Веднага си замислих едно посещение на библиотеката.

Днес най-после успях да намеря време, проверих в сайта на БАН в страницата на въпросната библиотека работното и време (от 9 до 17:30) и ето ме упътена в обедната ми почивка натам.  Стигам до вратата благодарна за сянката около задната част на Двореца, където се помещава музея и библиотеката. Един мил чичко, охраната вежливо ме упътва ” по ей това стълбище до края му, после по коридора, по коридора, гледате по вратите и търсите библиотека” като ме предупреди да побързам да не изпусна жената, че ще отиде на обяд.  Бързам аз по едно вито стълбище, свят да ти се завие – мрачно, занемарено, старо… докато изкачвайки 4 етажа (поне толкова ми се сториха) се моля наистина да не изпусна библиотекарката. Не, че има как да мине покрай мен без да се бутне в мен, но…  Стигам коридора и хоп ето една жена. Решавам да попитам къде е библиотеката с надеждата, че ако това е библиотекарката ще я хвана в крачка на време. Оказвам се права – тя е и е тръгнала на обяд. Измрънква нещо, когато казвам, че на сайта обедна почивка не е спомената, с недоволство се връща, за да ми отговори на въпросите.  А аз искам да знам мога ли да взема книга – не не може, чете се на място. Добре. Може ли да копирам – не не може, няма време сега да ми копира. Може ли аз да копирам – моооже, ама да оставя лична карта и да кажа колко бързо ще се върна. Разбирам, че на обед “системата казва неее”. Решавам да получа още малко информация – все пак по тази жега, тези стълби и това бързане да си струват. Питам какви книги има за сватби, но системата не отговаря. Жената реши, че така и така съм я върнала може да си свърши още работа. След второто питане  има ли книги за фолклорни сватби разбирам, че първо има много ама после има само няколко. Искам да разбера поне едно, две заглавия – все пак аз имам също няколко, да знам има ли нужда да идвам пак.  Преместваме се в читалнята, където други лели седят и гледат книги… поставят ме пред една ретро картотека, където макар като студентка да съм прекарала известно време в бибилотеки идея си нямам как да започна да търся според означенията. Питам къде са книгите – системата казва: ” аз ги знам всичките къде са”. Това е чудесно, но за момента не е достатъчно. След известно чакане ми показват 2 книги, които аз имам и казват : “това са”. Аз решавам да не спирам до тук питам имат ли книги за сватбите по етнографски области. Има ама трябва да се четат на място… Е, отказах се… на излизане попитах за работното време – изпратиха ме казвйки да го погледна на вратата. Там пишеше  – 10 -12:30 и 14 – 17:30 – описано ден по ден.

Е, явно библиотеките не са за всеки. Само ученици, студенти и безработни имат щастието да стигнат до библиотеката, а дали ще успеят да се докоснат до книгите не знам, аз не успях…