Магията на Еньовден

Беше ранното утро на Еньовден. Слънцето още не се беше усмихнало на притихналото градче. Време, в което природата се събужда, за да посрещне най-дългия ден в годината по-хубава и свежа. Но в това утро, както разказват легендите има и нещо магическо, остатък от древни вярвания и традиции. Преданията казват, че от този ден лятото бавно си отива, за да отстъпи място на зимата. Надничайки над хоризонта, слънцето трепти и който го види и се окъпе в огряната от него роса ще бъде здрав и честит през цялата година. През тази нощ билките придобиват вълшебна сила, еньовските китки и венци се правят преди изгрев, наричанията и желанията се сбъдват. Вярва се, че набраните в утринта на Еньовден билки са лечебни – те трябва да са 77 и половина – за всички болести и за болеста ”без име”. С тях могат да се правят и развялят магии, да се нарича за любов, късмет и плодородие.

Еньовден е свързан с голяма обредност в българския фолклор – налива се „мълчана вода”, девойка се прави на „Еньова буля”, хората се провират през венци, наричат китки, житомамници бродят из нивите.

И сякаш, за да съхранят част от тази традиция няколко жени от Копривщица се събраха на зазоряване, за да посрещнат слънцето и да се докоснат до силата на природата.
Срещата беше край една от най-старите каменни чешми – Райновец. От там днешните баятелки се отправиха към връх „Св. Димитър”. Слънцето започваше да наднича над билата на Средна гора и да гали с лъчите си тревата. По пътя росата „пареше” с прохладата си босите крака. Досега с природата в този ранен час, когато всичко е притихнало в очакване на деня е неизразима емоция. Тя се четеше по лицата на жените, усещаше се в разговорите и жестовете. Улисани в приказки стигнаха до поляните в подножието на върха. Там където сянката отстъпваше място на светлината постлаха месал и наредиха питка приготвена преди изгрев, мед и чубрица. Запяха обредна песен, която разбуди сънената гора : „…Хайде да идем за мащерига, за мащерига и за превара…”, след това най-възрастната разчупи питката и раздаде на всяка по едно парче като наричаше за здраве и късмет.

Дойде време за събирането на билки – всяка жена знаеше имената им, какво церят и какви легенди крият. Сплетоха венец и закичиха с него най-младата правейки я Еньова булка. Росата блестеше по тревата, а въздухът беше напоен с аромата на мащерка, кантарион, маргаритки и диви ягоди.

Слънцето започна да се издига бавно и жените поеха обратно към домовете си заредени с нови сили и вяра. Всяка носеше късче магия събрано в букет, с който да цери и да нарича за по-хубави дни.