04 Dec 2014
by Vennyin Знаете ли...? Tags: бял месал, бяло платно, захранване, зълва, обреди, ротуали, традиционна сватба
В някои краища на България при влизане в дома на момчето свекървата препасва младоженците с бял месал през кръста. След това ги повежда по бяло платно, на края на което ще се извърши захранването. Веднага след захранването зълвата трябва да прибере платното, за да не стъпва никой друг по него. По традиция невестата прибира това платно при чеиза си и не го е вади до края на живота си.
27 Mar 2010
by Vennyin Интересно, Фолклор Tags: кумичене, лазаровден, лазаруване, обреди, ритуали, цветница
В съботата, седмицата преди Великден се празнува Лазаровден – денят, в който Исус Христос възкресява след 4 дневна смърт Лазар като благодарност за гостопримеството, което му е указал.
В народната традиция Лазаровден се свъзва с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им в живота и възможността вече да станат невести и да създадат семейство. Към целия текст
18 Nov 2009
by Vennyin Сватби Tags: обреди, съвременна сватба, традиции
Съвременната сватба не се подчинява на строги правила, традиции и норми. В стремежа си да переживеят един уникален и незабравим ден, бъдещите младоженци развихрят фантазията си и създават различни и неповторими тържества като тема, място, идеи.
В повечето сватби обаче, независимо от новаторските хрумвания има няколко елемента, които наричаме български традиции и, които присъстват почти винаги. Въпросът е до колко тези елементи са наистина традиции запазили смисъла и обредността от българската сватба от миналото.
Почти няма сватба без „посрещане с питка, мед и сол”, „разчупване на питка”, „играене на кума с печена кокошка”. В някои краища се случват и други неща наречени традиции. Истината обаче е, че тези ритуали отдавна са изгубили традиционния си смисъл и обредност. Повечето, разбира се в реда на нещата, са се изменили, за да подхождат на съвремените разбирания и светоусещане, но така са загубили изначалния си замисъл. Много малко от младоженците се замислят върху символиката и идеята на даден ритуал. Често пъти го пресъздават, защото така се е правило от техните баби и дядовци. Истината е, че не се е правило така . Посрещането на младото семейство от свекървата е може би един от малкото общо разпространени ритуали, останали непроменени. На кума не се е играело с печена кокошка, да не говорим , че сега има и вариант да се играе на кумата с торта, бонбони и т.н. Кумът/кръстникът е откупувал специално нагизден за целта, хубав, жив петел. Отговорен за петела през цялата сватба е бил заложникът. Той е танцувал с петела, правил е смешки, неговата роля е била да забавлява и разсмива сватбарите. Живият петел е символ на мъжкото начало, на силата на мъжа, а печената кокошка … не знам на какво е символ. Разбира се, би било странно да се появи някой с жив петел на една съвременна, модерна сватба и, за това се е стигнало до печеното пиле дегизирано като герест петел.
Подобна е историята и на ритуалът с разчупването на питката, за да се види кой ще командва в семейството. В миналото питки са се чупили, но за берекет, за да се види дали ще има добра реколта, за здраве. Ролите в семейството са били много строго определени и това кой ще е водещ е плод на новото време. Така ритуалът се е видоизменил, за да отговаря на съвременните разбирания.
Много може да се пише като съпоставка на ритуалите от миналото и сега. С тези тълкувания не отричам промяната на традициите – те са такива каквито ги създадат нуждите на времето. Важното е да има разбиране, защо едно нещо се прави и да не се прави, когато не се вписва в общата идея или възприятие. Много е важно да съхраним обредността, макар и променена, но едновременно с това да я запазим и смислово, а не само като ритуална дейност.
27 Oct 2009
by Vennyin Интересно, Лично, Фолклор Tags: билки, еньов ден, обичаи, обреди
Беше ранното утро на Еньовден. Слънцето още не се беше усмихнало на притихналото градче. Време, в което природата се събужда, за да посрещне най-дългия ден в годината по-хубава и свежа. Но в това утро, както разказват легендите има и нещо магическо, остатък от древни вярвания и традиции. Преданията казват, че от този ден лятото бавно си отива, за да отстъпи място на зимата. Надничайки над хоризонта, слънцето трепти и който го види и се окъпе в огряната от него роса ще бъде здрав и честит през цялата година. През тази нощ билките придобиват вълшебна сила, еньовските китки и венци се правят преди изгрев, наричанията и желанията се сбъдват. Вярва се, че набраните в утринта на Еньовден билки са лечебни – те трябва да са 77 и половина – за всички болести и за болеста ”без име”. С тях могат да се правят и развялят магии, да се нарича за любов, късмет и плодородие.
Еньовден е свързан с голяма обредност в българския фолклор – налива се „мълчана вода”, девойка се прави на „Еньова буля”, хората се провират през венци, наричат китки, житомамници бродят из нивите.
И сякаш, за да съхранят част от тази традиция няколко жени от Копривщица се събраха на зазоряване, за да посрещнат слънцето и да се докоснат до силата на природата.
Срещата беше край една от най-старите каменни чешми – Райновец. От там днешните баятелки се отправиха към връх „Св. Димитър”. Слънцето започваше да наднича над билата на Средна гора и да гали с лъчите си тревата. По пътя росата „пареше” с прохладата си босите крака. Досега с природата в този ранен час, когато всичко е притихнало в очакване на деня е неизразима емоция. Тя се четеше по лицата на жените, усещаше се в разговорите и жестовете. Улисани в приказки стигнаха до поляните в подножието на върха. Там където сянката отстъпваше място на светлината постлаха месал и наредиха питка приготвена преди изгрев, мед и чубрица. Запяха обредна песен, която разбуди сънената гора : „…Хайде да идем за мащерига, за мащерига и за превара…”, след това най-възрастната разчупи питката и раздаде на всяка по едно парче като наричаше за здраве и късмет.
Дойде време за събирането на билки – всяка жена знаеше имената им, какво церят и какви легенди крият. Сплетоха венец и закичиха с него най-младата правейки я Еньова булка. Росата блестеше по тревата, а въздухът беше напоен с аромата на мащерка, кантарион, маргаритки и диви ягоди.
Слънцето започна да се издига бавно и жените поеха обратно към домовете си заредени с нови сили и вяра. Всяка носеше късче магия събрано в букет, с който да цери и да нарича за по-хубави дни.
RSS
Facebook