Имало едно време малко момиченце, което живеело в красив български град. То много обичало да слуша и чете приказки. Но не какви да е приказки, а истории за Африка, за далечни земи, непознати животни и красиви екзотични принцеси. Често карало майка си да му плете много плитки и постоянно и повтаряло, че когато порасне ще стане африканска принцеса.
Минали години, а момиченцето не спирало да любопитства за далечните африкански земи. И както се случва в приказките, момиченцето тръгнало на път. Отишло през 9 земи в 10-а и там в това кралство започнало да учи. Африка била далеч, дните се редували с нощи, момиченцето постигало своите цели и се превръщало в красива девойка. И, за да е приказката истинска един усмихнат ден, докато чакала на спирката минал принцът. Видял прелестната девойка, но бързал за някъде. Така за миг се разминали. А рейсът не идвал. И принцът се върнал, за да покани своята принцеса да хапнат африканска храна…
И както се казва в приказките … оженлили се и заживяли щастливо до края на дните си.
А за тези, които ще решат, че просто разказвам приказки – тази е от истинските. Момиченцето се казва Вики, а принцът е съвсем истински – африкански принц – Пери Ний Сампа Отуми. И като за принц и принцеса сватбата беше царствена, пъстра, весела и вълшебна:
А основните вълшебници бяха майката и таткото на момиченцето и самото то – Вики, които сбъднаха нейните мечти.
И ние бяхме там и ние им се радвахме и с тях се веселихме…
Два континента, три държави, български традиции, къща от 17 век, английско време, ганайска точност, красиви шевици, пъстри одежди, много усмивки, малко сълзи, много красота, топлина и уют и най-вече безкрайна любов. Ето това, с няколко думи е началото на нашето приключение – традиционна сватба извън България. От сърце благодаря на Вики и Пери и на цялото семейство на Вики, че ни се довериха, че ни приеха като част от тях и с общи усилия написахме една новичка страница в историята на традиционните български сватби:) Нели, ти беше вълшебницата на тази сватба, а без отдадеността и грижите на Росен, нещата нямаше да се случат така истински.
Благодаря ви от сърце!
Съвсем скоро идва и част 2 с нови изенади и много различна красота!
Сега ще ви разкажа една приказка, българска приказка. Нищо, че някои от героите в нея дойдоха през няколко морета и един океан. Магията и е българска – за любов, за връщане към забравени традиции, за наричане и спомняне заветите на баба, за дъх на бор и окосена трева. За онзи момент, в който като погледнеш небето виждаш тепсия обсипана със злато, чуваш как гласът на каба гайда и малко момиче разказват за Дельо хайдутин. И знаеш, че това е мястото да се вречеш, да се обещаеш, че земята те чува, че гората те пази, че полята ти нашепват онова българско наричане за вечна любов.
И Теди и Джейсън го направиха, омагьосаха себе си и всички, които бяха около тях. Разказаха им за силната любов, за усмивките и сълзите на момъка и невестата, за почитта към родителите, за това колко сакрално става булото, за красотата на носиите, за силата на хорото да събира и завихря емоции и вяра. Разказаха им и още ще разказват и те и всички, които бяха там, ядоха пиха и се веселиха, защото бяха омагьосани.
А каква приказка би била без орисници. И тук ги имаше – най-главната беше на селото кмета – Радка Мирчева. Без нея нямаше да се стори това дето стана, без нейната благословия магията нямаше да се случи. За красота нарекоха Стелиана Левеке и нейните помощници Гери, Емо и Йонко, които с вълшебните си ръце сътвориха цялата украса. Нели Прахова ги ориса да помнят чувствата, емоциите, хората, случките като ги запечата със снимките си. Илиян Матушев със своето видео им нарече да не спират да се обичат все повече и повече. Дани и Ася бяха орисниците на красотата и се грижеха за прическите и грима. В Шоплука ги заплениха с българските ритми. Ангел Низамски, чрез носиите си нарече да се цени миналото. Светла Дойчонова омагьоса с красиви детайли, покани, подаръци. Ред Девил, Райт Рентъл и Еко Той пък им дадоха уютът и комфортът, чрез своето обслужване и оборудване. Имаше още много орисници, които бяха там за да да сбъдват желания. И ние от Черга бяхме там за да наречем да не забравят земята, родът и нашите си, български обреди, защото те са тези, които случват пожеланото.
Ето я приказката или по-точно началото … останалото тепърва ще се пише.
Ето го и най-новото ни видео! Толкова цветно, различно, емоционално, красиво би изглеждала сватба направена по старите традиции.
А с приятелите ни от Жар, без които това, което виждате нямаше да се случи така истински хубаво можем да покажем и представим автентичната сватба, да разкажем за нея, да направим съпричастен всеки, който се интересува.
Огромни благодарности на Бони Бонев, за страхотния трейлър, на Момчил Чалъков, без който още щях да се лутам в търсене на музика и още веднъж на приятелите от Жар!
Копривщица, къщи на 150 -200 години, огрян от слънце калдъръм, глас на гайда, песен на момини дружки, подвиквания на момкови другари, тежки кумови порти, момини майчини сълзи, наричане за любов и здраве… Вдигнахме сватба за чудо и приказ, разказахме една история за любов, за привързаност, за да може след години децата на Мая и Дончо да помнят и знаят, да разказват и те на своите деца за магията на българските традиции.
Тази малка приказка нямаше да може да бъде разказана без фолклорна формация “В Шоплука” и видяна без снимките на Жоро Величков.
А, за да може сватбената емоция да продължи още един ден се преместихме в София, където двамата се врекоха един на друг, а за да е по-весело в края на церемонията изненадахме всички с мини флаш моб благодарение на Венци Благоев и неговите хора, които изсвириха страхотно “All you need is love”.
В някои краища на България при влизане в дома на момчето свекървата препасва младоженците с бял месал през кръста. След това ги повежда по бяло платно, на края на което ще се извърши захранването. Веднага след захранването зълвата трябва да прибере платното, за да не стъпва никой друг по него. По традиция невестата прибира това платно при чеиза си и не го е вади до края на живота си.
RSS
Facebook
