Разговор с приятел – Логика срещу антилогика

Скоро разговарях с приятел по едни доста отнесени теми като смисълът на живота, нашата роля в него и установих, че той типично в негов стил се е сграбчил за нещо наречено “логика”. А аз типично в мой стил се опитах да го убедя, че не всичко е логика, обаче май не успях съвсем. И знам защо не успях, защото много трудно се обяснява нещо в което няма връзка с логиката:)

Как да обясниш влюбването от пръв поглед – химия, биология, космическа сила?! Нима художникът е направил план точно как ще изглежда шедьовърът му или поетът какъв стих да напише. Не, това са неща идващи като гръм, случващи се като стихия, помитащи всичката логика, за да създадат красота. На ясно съм, че който не го е изпитал трудно ще разбере това чувство. Но пък вероятно всеки е изпадал в ситуация, в която не вижда изход, объркан е и сякаш от нищото се появява решението, точно преди да се откажеш. Защото логиката е стабилността, а когато няма логика има чувства. Страх, любов, несигурност, радост, изненада, всички силни чувства притъпяват логиката, мозъкът спира да я търси и реагира, действа, намира решения, прави шедьоври. Някои наричат това подсъзнание, други космическа сила, трети Бог, магия, вълшебство…, а аз мисля, че не е важно какво е. Важното е, че е там и колкото по-често успяваме да стигнем и почерпим от него толкова по-лесно и щастливо ще живеем.

Хората често се сблъскват с необясними и странни неща и съвсем съзнателно търсят начин да ги обяснят. Решението е логиката, следствието, резултатът от друго предхождащо във времето обстоятелство. Така за нас светът става по-ясен, по-лесен, по-спокоен. Знаем, че след А идва Б, че ако е облачно вали, че ако бутнем чашата тя пада и се чупи, че … може да има още много “че-та”. Това си е чистата логика. Аз обаче, смятам, че животът не е логика, не е последователност от предварително ясни и предефинирани резулатати. Не е задължително да завали, когато е облачно, чашата може да се разклати и да не падне, магията е в малките детайли, които са цяла палитра от възможности:)

Съзнанието ни кара да мислим логично, да търсим взаимовръзките, да очакваме и да предвиждаме какво ще се случи. Това ни помага да живеем по-спокойно и да намираме по-лесно своя път. Вероятно.

Представям си една малка стая, в която всеки от нас е поставен, нашето лично пространство. Тази стая е с идеални стени, красиви, безупречни. Това е нашата логическа представа за щастие. И ние правим всичко както трябва, за да я поддържаме такава. Да приемем, че няма обляснима сила, която да промени това. Логиката е непоклатима. Изведнъж забелязваме мъничка точица на стената, която не бива да е там, няма причина да е там, но е. Една част от нас ще я игнорират все едно не е там. Други ще потърсят логическо обяснение и колкото и да звучи неправдоподобно ще намерят логически връзки дори и да изисква намесата на крокодил, космонафт и орхидея. А трети ще се доближат, ще се вгледат без да мислят защо и как и ще открият, че това е дупчица, от която излиза светлина. Значи отвъд стената има нещо, то свети, изглежда красиво. Тези хора ще поискат да отидат там, без да задават въпроси, без да търсят отговори за самата точица. Любопитството и любознателността са силна движеща сила, а в комбинация с умението да приемаме и неща извън логиката стават източник на креативност.

Да твориш значи да се докоснеш до върешното си “аз”, до онази сила, която не е обременена от очаквания, изисквания, предразсъдъци. Когато много силно, с цялото си същество преживяваш идея, мечта, тогава няма сила която да спре поривът за осъществяването и. А и нека бъдем честни, на повечето (може би и на всички) велики личности в цялата човешка история някой някога им е казвал “това няма как да стане”, “невъзможно е”, “не е логично”, “няма смисъл”. Но те са избрали да погледнат през дупчицата вместо да сложат картина отгоре и.