Традиции, вярвания и обреди по празниците – Антонов и Атанасов ден

Антонов и Атанасов ден се празнуват съответно на 17 и 18 януари.  Смята се, че от Атанасов ден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва,  защото св. Атанaс се качва на върха на планината облечен в копринена риза и се провиква „ Иди си зимо, идвай лято”.  Атанасов ден се отбелязва и лятото,  на 5 юли и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото се смята, че тогава св.Атанас яха белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава се слага и началото на жътвата.

Антонов и Атанасов ден са празници свързвани с предпазването от болести.  Вярвало се е, че на Антонов ден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасов ден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва  да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не е хубаво да предат и плетат, да извършват повечето от домакинските си задължения, за да не ядосат чумата и другите болести. В някои краища приготвяли питки, които надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. В някои райони на България тези питки са намазани с мед.

Легентата разкаава, че Антон и Атанас са двама братя ковачи, дуго предание пък ги представя като майстор и чирак. За това тези два дни се честват и като празник на всички ковачи, ножари, железари и налбанти.