Разговор с приятел – Общуване и емоции

Умението да общуваме и да изразяваме емоциите е в основата на един щастлив живот. Общуване с другите, със себе си, с природата и света около нас. Като част от една обща система е много важно да умеем да се вписваме правилно и пълноценно в нея. А като живи същества надарени с умението да изпитват емоции трябва да ги използваме да обогатим това общуване, да го издигнем на по-високо ниво. Един приятел твърди, че емоциите само “замърсяват” крайният резултат от общуването. Вероятно би могло и да е така, ако се използват или интерпретират неправилно. Но аз смятам, че те могат само да дооцветят иначе черно-бялата картинка. Ако аз просто кажа без да вложа емоция “жадна съм” това значи просто, че съм жадна, но ако го направя с усмивка ще значи, че по-скоро ми се пие нещо без това да е належащо. Ако пък го кажа с “болка” в думите ще значи, че наистина трябва да пия веднага нещо и т.н. Всяка емоция добавя повече информация към съобщението. Така то става по-пълно за хората, които го ползват. Вярно е, че и просто “жадна съм” дава достатъчно информация, но тя е прекалено стерилна и сложена в емоционалния свят, в който живеем стои недовършена. Идва нуждата да се зададат уточняващи въпроси – “много ли си жадна”, “може ли да изчакаш”, “какво ти се пие” и т.н.

Всяка дума носи емоционален заряд, иначе би била някаква комбинация от букви, а българският език съдържа в себе си доста богат запас от възможности за изразяване на емоции через думите. Имаме си степенуване – хубав, по-хубав, най-хубав, имаме си думички за различните степени на емоционалност – жизнерадостен, ликуващ, окрилен и т.н. А такива езикови особености има във всички езици, което може само да означава, че хората имат нужда от тях, че комуникация без емоция е като прекалено пречистена и обезвкусена вода (да се придържам към примера по-горе) – ще утоли нуждата от течност, но няма да донесе удоволствие и да остави спомен. А, когато пием студена, планинска вода с аромат на билки – тя пак ще свърши същата работа, но ще добави и усещане за удовлетвореност, за радост, за удоволствие, дори ще запомним изворчето, за да се върнем пак.

Хора опитващи се да поддтискат или да изключват емоциите си реално вредят на себе си и на света който изграждат около себе си. Важно е да подчертая, че нищо прекалено не е хубаво, т.е. и преклалената емоционалност не е полезна, защото тогава съощбението е заглушено от емоциите, избутано и скрито е от тях.

Емоцията е силен мотиватор, добър манипулатор и прекрасен учител. Емоцията създава нюансите в живота, а общуването като основа на съществуването е водещата нишка към щастието. В правилната комбинация двете могат да отворят много врати, да покажат много скрити възможности и да разкрият много истини.