За летаргията, тесногръдието и още нещо… вдъхновено от Жеравна

Българското село умира, т.е. вече е умряло, а това което виждаме са привидения на една отминала действиелност.

И основната причина за това е мързелът – това красиво и толкова популярно качество по нашите земи.

Покрай работата, която имам – да организирам събития, сватби и веселби по поляни и паланки се нагледах на печалния край на българското село. И за да няма объркване – под “село” визирам всяко малко, красиво, старинно кътче от нашата мила Родина.

Скоро писах за Троян – с възторг! Тогава имах надежда, днес тя беше срината в земята… от една кметица… на едно иначе прекрасно селце, Жеравна.

Не е лесно да си кмет, стоят ти хиляди неща на главата, но най-важното е да се грижиш за шепата (в случая) хора, които са в твоето село/градче. Да се ГРИЖИШ обаче е свързано с работа, с усилия, с това да си отворен, да си комбинативен и още и още…

И за да не влизам в дълги словоизлияния искам просто да споделя какво провокира този мой пост, пък всеки да го приеме както пожелае.

Организирам сватба, българска, на поляна, с носии, ритуали и всичко по реда си. Младоженците си харесват Жеравна, аз също. Мястото е страхотно и като природа, архитектура и удобно от логистична гледна точка – има хотели, лесно достъпно, а най-вече имат опит с правенето на събития на поляна – ежегодия “Фестиал на носията”. До тук всичко е идеално и рязко се променя след разговорите ни с кметството. Първоначално кметицата г-жа Галя Недева казва, че няма проблем, поляната си била там да си правим сватба щом искаме. И ток имало, и вода – ние да си решим как да си го направим, ще ни определят такса за изразходваното и така. За поляната пари не искат. Идеално. Аз обаче обичам всичко да ми е черно на бяло, да си имам документи, разрешителни, както си му е редът. И тук започна веселбата. Обадихме се да поискаме мейл, за да изпратим официално запитване. След 2-3 проведени разговори с кметицата и наистина милата дама – секретар на кметство Жеравна мейл не получихме. Получихме от кметицата отговор, че тя няма какво да разрешава, поляната си е там, едно “добре” най-много да даде. Така де, нали ние това искаме. Аз сядам и като в доброто старо време пиша писмо – завление, описвам кога, какво, как, колко и защо, слагам го в пощенски плик и то потегля с Български пощи към Жеравна. Няколко дни след това получавам обаждане от секратаря на кметството (извинявам се, но така и не разбрах името на дамата). Жената мило ми обясни, че кметицата не може да ми позволи да правя сватба там, че не може да осигури кабели, вода, лампи (никой не е поискал такова нещо), че трябва охрана и пожарна (ние си организираме всичко по безопасността) и още подобни изсмукани обяснения. Видях, че жената само препредава, обясних отново желанието ми да направя сватба, да напълня хотелите, да вкарам пари в общината – все пак 130 човека (около 1/3 от населението на Жеравна) ще спят, ще се хранят и пребивават там няколко дни. Да не говорим за останалите ползи – добрите отношения, възможностите да правим разни неща и в бъдеще и т.н. Помолих я да предаде на кметицата и да я попита кога ще е удобно да звънна пак. Днес се чухме. Аз още отказвам да приема, че това е човек избран за кмет, който се грижи за хората си. Освен всичко описано по-горе като аргументи защо няма да ни се получи добави и това, че в началото си мислела, че става дума за сватба 30-тина човека дето ще идем за някой ритуал, ще пийнем на поляната и ще си ходим в някой ресторант. Имаше и други по-весели допълнения към аргументие, цитирам по памет – “не мога да се занимавам сега, да ви чакам и пазя цяла нощ”, “там е такава тъмница”, “как ще го осветите, вие имате ли представа колко е тъмно”, “ не мога да разреша да се прави толкова мащабно събитие и то частно, а не обществено”, “правете си го, където искате, но не там”, “идете в Катунище, там имат по-хубва поляна, къщите им са по-хубави, хотелите им са по-хубави от нашите” и т.н. В този дух аргументите ми говорят единствено и само това, с което започнах – мързел, летаргия, нежелание да се погрижиш. Такъв ангажимент изисква поемане на отговорност, да свършиш малко работа – да направиш договор с фирмата организатор, да поставиш условия, да извлечеш максималната полза…

На последните ми опити да я убедя да помисли за ползите за Жеравна ми отговори, пак по памет “ ние си имаме достатъчно реклама и популярност, друга не ни трябва”… Добре, дано и хората живеещи там са на същото мнение. Защото след като ми затвори телефона преди да успея да благодаря и пожелая приятен ден ми стана ясно, че Жеравна е от вече е от привиденията, запазила само спомена за миналото и той избледнява с всеки изминал ден… за жалост…

Сватба извън големия град – какво получаваме и губим ли нещо?

Малко населено място, китни дворове, красив площад, прекрасна природа. Веднага идва асоциацията за почивка, разходка, но не и за сватба. А не би трябвало да е така, защото там могат да се правят прекрсни сватби, такива, каквито не могат в големия град. Ето разликите:

  • В големия град сватбите се правят на конвейр и не защото така им харесва на хората, а защото желаещите са толкова, че да не може по друг начин. В стремежа си да избягат от конвейра младоженците започнаха да прибягват до изнесен ритуал, за да запазят личния момент. Това го няма в малкото населено място. Там денят ще си е само ваш. Ритуална зала, църква – ваши за целия ден. Разбира се пак трябвa да запишете час, но никой няма да ви се разсърди, ако закъснеете с 10 мин. или подраните. Дори и да се случат 2 сватби в един ден, какво са 2 пред 10-15…  Освен това се запазва личното отношение – обредните лица не бързат и могат да проведат ритуалите си спокойно, с всички детайли и това се усеща. Винаги съм казвала, че в ритуалните зали обредните лица са като по калъп избирани – нищо лично и моите почитания към тези хора. Поради натовареността им те губят от емоцията, която иначе биха влагали в думите и действията си. Така ритуалът става „студен” и безличен. А ето, в малкък град като Копривщица са развили ритуала и освен задължителните обредности за сключване на граждански брак са добавили и елементи от традиционната сватба. Момата се прощава с родата си, свекървата посреща младото семейство. Могат да добавят или махнат детайли по желание на младоженците. Времето им дава възможност да са гъвкави и така създават уникални сватби, с индивидуален, личен подход.
  • Сватба в красива градина, на плажа или на поляна до борова гора – това са възможности, които можете да получите, ако излезете от големия град. Всичко може да се случи навсякъде при добра организация. Кетеринг фирма, шатри, всякакво оборудване може да бъде позиционирано на вашето място, за да се получи вашата сватба.
  • В малко населено място придвижването е много по-лесно, всичко е на близо. Можете да спестите разходите за сватбен автомобил. Разбира се, това е така, ако не държите много да имате такъв. Бихте могли да си наемете файтон или дори писана каручка, за да стане по-весело и интересно.
  • Извън големия град има много прекрасни места, където да направите сватбената си фотосесия. Места, на които може да се върнете след години, да преживеете емоцията отново, а защо не и да направите нова фотосесия.

Всичко казано до тук не омаловажава организирането на свтба в големия град, а показва и други възможности. Няма да е достатъчно коректно, ако не кажа, че има някои моменти, които обикновено притесняват младоженците да изберат сватба извън града. Настаняването на гостите по хотели, придвижването им до съответното място, цялостната организация на събитието и намирането на подизпълнители, които да го осъществят и не на последно място колко ще струва всичко това. Разбира се, до известна степен логистично таква сватба „извън нормата” е малко по-ангажираща за организация, но за мен е и по-интересна, защото крайният резултат е уникален. Ако се доверите на специалист, който да ви помогне в организацията, той ще съумее, благодарение на опита, който има да ви спести всички тези тревоги, да преодолее ограниченията и да ви преведе по пътечката до вашата мечтана сватба.