Българска традиционна сватба извън пределите на България/ Traditional Bulgarian wedding abroad

Винаги съм вярвала, че за традициите, за завръщането към корените, за спомена и за онази вълшебна магия, която кара сърцето да подскочи щом чуе неравноделен ритъм – за това няма граници. Защо тогава да има за българската фолклорна сватба? Тя може да се случи на всяка поляна, във всяка градина или красиво място по света. И ние с колегите от Черга правим това възможно. Ние пренесяме късче България чрез сватбените ритуали, с носиите и познаването на сватбените традиции от миналото. Нужни са ни само младоженци, които да вярват в преданията и повелите на прабабите и прадядовците ни или, които искат да ги научат. Ние можем да им ги разкажем. Можем да превърнем всяко място в парченце България, поне за мъничко.

Последното ни пътешествие го доказа. Превърнахме старинна кентърбърийска къща от 17 в машина на времето. Върнахме се в онези времена, когато бръсненето на младоженеца често е било и първото му в живота, когато булката е надниквала да види тайно младоженеца през сито, за да не може той да и се насити, когато кумската дума е била закон, когато, за да получиш невеста трябва да се докажеш, когато момата се кланя на близките си, за да покаже почит. Времена на вяра в доброто, в силата на пожеланията, във връзката с рода и семейството.

Огласихме английските поля с българска гайда и завъртяхме магичния кръг на хорото, за да пребъдат младите.

После машината на времето ни пренесе над планини и океани, за да се докоснем до Африка. В красива зала в Лондон се потопихме в мистиката на ганайските сватбени ритуали. А след това веселбата продължи до зори.

Дори и далеч, ако България е в сърцето мястото не е от значение:) Останалото е наша работа!

Една приказка за стари времена, за мома и момък, за Теди и Джейсън

Сега ще ви разкажа една приказка, българска приказка. Нищо, че някои от героите в нея дойдоха през няколко морета и един океан. Магията и е българска – за любов, за връщане към забравени традиции, за наричане и спомняне заветите на баба, за дъх на бор и окосена трева. За онзи момент, в който като погледнеш небето виждаш тепсия обсипана със злато, чуваш как гласът на каба гайда и малко момиче разказват за Дельо хайдутин. И знаеш, че това е мястото да се вречеш, да се обещаеш, че земята те чува, че гората те пази, че полята ти нашепват онова българско наричане за вечна любов.

И Теди и Джейсън го направиха, омагьосаха себе си и всички, които бяха около тях. Разказаха им за силната любов, за усмивките и сълзите на момъка и невестата, за почитта към родителите, за това колко сакрално става булото, за красотата на носиите, за силата на хорото да събира и завихря емоции и вяра. Разказаха им и още ще разказват и те и всички, които бяха там, ядоха пиха и се веселиха, защото бяха омагьосани.

А каква приказка би била без орисници. И тук ги имаше – най-главната беше на селото кмета – Радка Мирчева.  Без нея нямаше да се стори това дето стана, без нейната благословия магията нямаше да се случи. За красота нарекоха Стелиана Левеке и нейните помощници Гери, Емо и Йонко, които с вълшебните си ръце сътвориха цялата украса. Нели Прахова ги ориса да помнят чувствата, емоциите, хората, случките като ги запечата със снимките си. Илиян Матушев със своето видео им нарече да не спират да се обичат все повече и повече. Дани и Ася бяха орисниците на красотата и се грижеха за прическите и грима. В Шоплука ги заплениха с българските ритми. Ангел Низамски, чрез носиите си нарече да се цени миналото. Светла Дойчонова омагьоса с красиви детайли, покани, подаръци. Ред Девил, Райт Рентъл и Еко Той пък им дадоха уютът и комфортът, чрез своето обслужване и оборудване. Имаше още много орисници, които бяха там за да да сбъдват желания. И ние от Черга бяхме там за да наречем да не забравят земята, родът и нашите си, български обреди, защото те са тези, които случват пожеланото.

Ето я приказката или по-точно началото … останалото тепърва ще се пише.

Традиции, наричане, любов – сватбата на Мая и Дончо в Копривщица

Копривщица, къщи на 150 -200 години, огрян от слънце калдъръм, глас на гайда, песен на момини дружки, подвиквания на момкови другари, тежки кумови порти, момини майчини сълзи, наричане за любов и здраве… Вдигнахме сватба за чудо и приказ, разказахме една история за любов, за привързаност, за да може след години децата на Мая и Дончо да помнят и знаят, да разказват и те на своите деца за магията на българските традиции.

Тази малка приказка нямаше да може да бъде разказана без фолклорна формация “В Шоплука” и видяна без снимките на Жоро Величков.

А, за да може сватбената емоция да продължи още един ден се преместихме в София, където двамата се врекоха един на друг, а за да е по-весело в края на церемонията изненадахме всички с мини флаш моб благодарение на Венци Благоев и неговите хора, които изсвириха страхотно “All you need is love”.