27 Oct 2009
by Vennyin Интересно, Фолклор Tags: 2010, fest 2010, koprivshtitsa, Копривщица, събор, събор 2010, Фолклор, фолклорен
Националният Фолклорен Фестивал в Копривщица се провежда на всеки 5 години и следващото му издание трябва да е през 2010 г.
Още от началото на 2009г. започнахме да получваме запитвания през сайта за Копривщица, който поддържаме – www.koprivshtitza.com за датите на събора през 2010. Оказа се, че определянето на тези дати е не лесна задача за организаторите. Сборът се организира от Община Копривщица съвместно с Министерството на културата, което от своя страна това лято смени част от състава си поради парламентарните избори в България. От Община Копривщица са направили предложение за датите на събора през 2010, но последната дума има Министерството, а то мълчи. По последна информация решението трябва да се вземе до края на декември 2009 г. като предложените дати са 12 -15 август 2010г.
27 Oct 2009
by Vennyin Интересно, Лично, Фолклор Tags: билки, еньов ден, обичаи, обреди
Беше ранното утро на Еньовден. Слънцето още не се беше усмихнало на притихналото градче. Време, в което природата се събужда, за да посрещне най-дългия ден в годината по-хубава и свежа. Но в това утро, както разказват легендите има и нещо магическо, остатък от древни вярвания и традиции. Преданията казват, че от този ден лятото бавно си отива, за да отстъпи място на зимата. Надничайки над хоризонта, слънцето трепти и който го види и се окъпе в огряната от него роса ще бъде здрав и честит през цялата година. През тази нощ билките придобиват вълшебна сила, еньовските китки и венци се правят преди изгрев, наричанията и желанията се сбъдват. Вярва се, че набраните в утринта на Еньовден билки са лечебни – те трябва да са 77 и половина – за всички болести и за болеста ”без име”. С тях могат да се правят и развялят магии, да се нарича за любов, късмет и плодородие.
Еньовден е свързан с голяма обредност в българския фолклор – налива се „мълчана вода”, девойка се прави на „Еньова буля”, хората се провират през венци, наричат китки, житомамници бродят из нивите.
И сякаш, за да съхранят част от тази традиция няколко жени от Копривщица се събраха на зазоряване, за да посрещнат слънцето и да се докоснат до силата на природата.
Срещата беше край една от най-старите каменни чешми – Райновец. От там днешните баятелки се отправиха към връх „Св. Димитър”. Слънцето започваше да наднича над билата на Средна гора и да гали с лъчите си тревата. По пътя росата „пареше” с прохладата си босите крака. Досега с природата в този ранен час, когато всичко е притихнало в очакване на деня е неизразима емоция. Тя се четеше по лицата на жените, усещаше се в разговорите и жестовете. Улисани в приказки стигнаха до поляните в подножието на върха. Там където сянката отстъпваше място на светлината постлаха месал и наредиха питка приготвена преди изгрев, мед и чубрица. Запяха обредна песен, която разбуди сънената гора : „…Хайде да идем за мащерига, за мащерига и за превара…”, след това най-възрастната разчупи питката и раздаде на всяка по едно парче като наричаше за здраве и късмет.
Дойде време за събирането на билки – всяка жена знаеше имената им, какво церят и какви легенди крият. Сплетоха венец и закичиха с него най-младата правейки я Еньова булка. Росата блестеше по тревата, а въздухът беше напоен с аромата на мащерка, кантарион, маргаритки и диви ягоди.
Слънцето започна да се издига бавно и жените поеха обратно към домовете си заредени с нови сили и вяра. Всяка носеше късче магия събрано в букет, с който да цери и да нарича за по-хубави дни.