RSS
FacebookБезхаберие и безсилие…
09 Jun 2010 Няма коментари
in Лично Tags: къща Найден Геров, обор, разрушен
Обор – стара селскостопанска постройка. Обор в двор в едно градче – същата стара селскостопанска постройка, но в наши дни не служеща по предназначение. Нищо нечувано и невиждано. До един момент, в който атмосферните влияния и силата на времето си казват думата и този обор се срива. И това не е нещо изненадващо. Стар обор, неподдържан рано или късно започва да се руши – картинка, която може да се види в много български селца и градчета, където безстопанствени постройки стърчат озъбени като зверове, разграбени и разпаднати.
Но, тук идва „но-то” – този обор не е безстопанствен, той не е случаен намиращ се в малко известно и забравено кътче на България. Този обор някога преди 100тина и повече години е ставал свидетел на велики дела извършвани от велики хора. В последствие, в по-ново време участвал в няколко филма. А в най-ново време станал собственост на хора, които забравили за него или може би не забравили, а не ги интересувал. Така един ден покривът пада с трясък, сто и повече годишния дувар се рони и за щастие няма пострадали минувачи.
Оборът в къщата на Найден Геров, в град – музей Копривщица сега е руина от която стърчат греди. А собствениците, които по стечение на обстоятелствата са много хора- наследници и имат само този обор като имот в града просто не се интересуват. За да бъда максимално коректна – оборът е разделен на две и едната половина от наследниците не са забравили, че имат някакви отговорности – позакрепиха своята половина, поразчистиха. Другите обаче отказват да имат общо с подобни дейности с реплики от сорта „ като има да пада да пада, колко много къщи има срутени и какво от това”. И така, Общината вероятно е изпратила своите гневни писма, другите наследници също са изпратили своите гневни обаждания и молби, но хората, собственици на половин обор, на място с историческа и културна стойност нехаят. Всеки ден покрай този обор минават хора, деца, общинари, но може би са безсилни да променят нещо… дали? А оборът стърчи наполовина разрушен и сигурно му се иска някоя по-силна буря да отнесе останалата част от покрива, за да не става за смях, да не бъде жалка, комична гледка.
Оставете отговор