Една приказка за стари времена, за мома и момък, за Теди и Джейсън

Сега ще ви разкажа една приказка, българска приказка. Нищо, че някои от героите в нея дойдоха през няколко морета и един океан. Магията и е българска – за любов, за връщане към забравени традиции, за наричане и спомняне заветите на баба, за дъх на бор и окосена трева. За онзи момент, в който като погледнеш небето виждаш тепсия обсипана със злато, чуваш как гласът на каба гайда и малко момиче разказват за Дельо хайдутин. И знаеш, че това е мястото да се вречеш, да се обещаеш, че земята те чува, че гората те пази, че полята ти нашепват онова българско наричане за вечна любов.

И Теди и Джейсън го направиха, омагьосаха себе си и всички, които бяха около тях. Разказаха им за силната любов, за усмивките и сълзите на момъка и невестата, за почитта към родителите, за това колко сакрално става булото, за красотата на носиите, за силата на хорото да събира и завихря емоции и вяра. Разказаха им и още ще разказват и те и всички, които бяха там, ядоха пиха и се веселиха, защото бяха омагьосани.

А каква приказка би била без орисници. И тук ги имаше – най-главната беше на селото кмета – Радка Мирчева.  Без нея нямаше да се стори това дето стана, без нейната благословия магията нямаше да се случи. За красота нарекоха Стелиана Левеке и нейните помощници Гери, Емо и Йонко, които с вълшебните си ръце сътвориха цялата украса. Нели Прахова ги ориса да помнят чувствата, емоциите, хората, случките като ги запечата със снимките си. Илиян Матушев със своето видео им нарече да не спират да се обичат все повече и повече. Дани и Ася бяха орисниците на красотата и се грижеха за прическите и грима. В Шоплука ги заплениха с българските ритми. Ангел Низамски, чрез носиите си нарече да се цени миналото. Светла Дойчонова омагьоса с красиви детайли, покани, подаръци. Ред Девил, Райт Рентъл и Еко Той пък им дадоха уютът и комфортът, чрез своето обслужване и оборудване. Имаше още много орисници, които бяха там за да да сбъдват желания. И ние от Черга бяхме там за да наречем да не забравят земята, родът и нашите си, български обреди, защото те са тези, които случват пожеланото.

Ето я приказката или по-точно началото … останалото тепърва ще се пише.

Шевици, пафти, калпак. Кецове, любов и красота – сватбата на Мим и Жоро


Ето я и нея, може би една от най-щурите сватби, които сме правили.

Щура заради готините младоженци, които решиха да се върнат във времето, да се облекат в носии и да се врекат един на друг по старите традиции. След това обаче да скочат в кецовете, да се обещат както сърцата им подсказват и да се веселят до зори както душите им искат.

Щура, защото времето се чудеше дали да изпълни нашата уговорка “да не вали” или да се пошегува с булката, която доста се тревожесе, че “ще вали”. Е, валя, точно когато трябва, за да разхлади – между ритуалите, когато хората за на на сухо и слънцето се показваше за снимките, за ритуалите, за да видим красивия залез.

Щура, защото сватба на открито се прави по-различно и предвид горната точка беше предизвикателство да се “надбягаме” с облаците. Но пък ние си имахме уговорка, та ни се получи:)

Щура, защото посред лято вечерта стана толкова студено, че ако ги нямаше лудите танци и Духът от бутилките… можехме да я минем в графа “зимна” сватба.

Щура, защото си имахме стара пишеща машина, балканчета, каруца, сангрия, изобщо една щура украса – Стели (Левеке Дизайн) благодаря!

Щура, защото си имахме уникални табели, подаръчета и красотички, които нямаше как да станат без Светлето (Светла Дойчинова), чудесна си!

Щура, защото се получиха уникални снимки, от които човек просто не може да избере коя да не покаже – Нели (Нели Прахова), страхотна си!

Щура, защото … защото вижте сами:

Знаете ли че…

Зълвата навива бялото платно, по което младоженците пристъпвали в новия дом след всяка тяхна крачка. Така символично предпазва съвместният път на младите от зли помисли и действия. По платното не бива да стъпва никой, освен булката и младоженецът. След въвеждането зълвата го предава на булката и тя го пази до края на дните си.

Знаете ли, че …

Преди да влезе в новия си дом булката намазвала с мед входната врата, за да и върви, да има здраве и берекет в новото и семейство.

Знаете ли, че …

Според традициите на автентичната българска сватба било хубаво булката да гушне малко момченце. Вярвало се, че така ще предвещае първата и рожба да бъде също момче.

Знаете ли, че…

Не бащата, а деверът (а знаете ли кой е деверът) е този, който е извеждал булката от родния и дом в българската традиционна сватба?

Булка или младоженка

В последния месец и половина ми се случи да бъда в Бургас на сватба 2 пъти като гост.  И двата пъти дисководещите използваха думата “младоженка” вместо по-привичното за мен “булка”. Явно в този край така е прието. Проверих и в няколко правописни речника, които чичко Гугъл ми предостави (не знам до колко са адекватни, но…) – такав дума има. Да, но мен продължава да не ми звучи добре. Може би просто не съм свикнала, но някак недодялано ми седи думата “младоженка”.  Особено като се повтори стотина пъти през времето на сватбеното тържество. ” И сега младоженката ще ритне менчето”, “А сега младоженката ще хвърли букета”,  ” Специален поздрав за младоженката от…” и т.н.

В крайна сметка да са живи и здрави всички булки, младоженки и всички около тях:)