Разговор с приятел – от какво зависи сбъдването на желанията
16 Mar 2015 Няма коментари
in Разговор с приятел Tags: желание, искам, мечти, разговор с приятел, спор, цел
Седим си пак с моя приятел и си приказваме. Отново темите са в мъгляво-бозав стил и отново сме на противоположни мнения. Аз твърдя, че ние сами определяме живота си и сбъдването на мечтите ни зависи изцяло от нас. Той, разбира се, с прагматично-логичното си мислене защитава обратната теза.
Аз вярвам, а и житейският ми опит до сега показва, че искам ли нещо много силно, когато цялото ми същество е “обсебено” от мисълта за нещо, то съзнателно и подсъзнателно се стремя да го получа и осъществя. И успявам, рано или късно, по-бързо или по-бавно.
Тогава идва въпросът за влиянието на страничните фактори, средата, обстоятелствата, другите хора със своите желания. Те биха могли да попречат, казва моят приятел. А да не говорим за природните катаклизми. За мен обяснението е просто – това са камъчетата по пътя към мечатата, които трябва да прескочим, уроците, които трябва да научим, за да бъде крайният резултат по-пълноценен и истински. Някой беше казал, че не е важна целта, важен е пътят. Вярвам, че когато желанието е силно няма какво да го спре по пътя към успеха. Понякога такива “пречки” в същност помагат. На всеки се е случвало да си хареса нещо и да се окаже, че няма точния размер или цвят. Първоначално идва разочарованието, но много скоро след това човек попада на по-добър вариант, намира по-евтина или качествена стоката, която е търсил и не успял да вземе първоначално.
Но във всичко казано до тук е важно едно нещо – желанието да е искрено и от сърце. Душата да е заложена в него. Защото другото е просто “искане”, което лесно се преборва, лесно се променя и лесно се изоставя.
Разбира се, за да има спор идва контра въпросът – ами на смъртния си одър, ако се обърнеш назад и осъзнаеш, че не си сбъднал мечтите си, няма ли да съжаляваш за пропиляния си и безсмислен живот. Възможно е, отговарям аз. Но бих съжалявала не за пропиляния си живот, а за липсата на възможност да поживея още мъничко, за да достигна целта. Защото знам, че е по-добре цял живот да опитваш и да вървиш към мечтите си, отколкото никога да не опиташ, защото те е страх, че нещо независещо от теб ще ти попречи. Всичко зависи от нас, от нашите решения и умения да се справяме с обстоятелствата.