05 Dec 2017
by Vennyin Разговор с приятел Tags: билки, вълшебник, магия, мягьосник, плато, родопи, самодиви, скали
Дали съществуват вълшебници, магьосници, такива сякаш извадени от стара книга с приказки и предания? Сега ще ти разкажа.
Прибирахме се от Родопите и спряхме на едно скално плато, което видяхме по пътя, туристическа дестинация. Бяхме поседнали да се “заредим” с енергията на мястото и тъкмо смятахме да тръгнем, когато сякаш от нищото се появи един възрастен човек. Носеше торбичка с гъби, клончета от някакви растения, букетче билки – беше като изваден от книга на Толкин. И вървеше право към нас. Заговорихме го – къде от любопитство, къде от добро възпитание. И пред нас се откри един нов свят – пълен с истории за стари времена, за създаването на света, за магията на камъните, върху които седим, лечебната сила на растенията около нас. Научих, че “бурените” и храсталаците наоколо в същност са лечебни и си имат имена – всичките. Пред нас се откри нов свят пълен с приказки за любов, за тежка сватба, за наричане, за борбата между доброто и злото, за самодиви. То, бива ли магичен свят без самодиви? А човекът разказваше и ни учеше – възраждаше забравеното познание. Времето сякаш поспря за малко – нямаше никой, беше тихо, слънцето напичаше въпреки ноемврийското променливо време. Беше вълшебно.
Не зная на къде беше тръгнал, но се върна и ни изпрати до колата. А ние останахме да се чудим дали, ако веднага отидем пак на мястото той ще бъде там наистина или само сините кончета, които вързахме на дряна ще нашепват неговите приказки..
Та, дали има вълшебници – не знам, знам, че аз срещнах един:)
10 Jan 2017
by Vennyin Сватби Tags: булка, гора, етно сватба, магия, младоженце, носии, открито, поляна, проглед, ритуали, родопи, сватба, традиции, традиционна сватба, Фолклор, фолклорна сватба, шатра
Сега ще ви разкажа една приказка, българска приказка. Нищо, че някои от героите в нея дойдоха през няколко морета и един океан. Магията и е българска – за любов, за връщане към забравени традиции, за наричане и спомняне заветите на баба, за дъх на бор и окосена трева. За онзи момент, в който като погледнеш небето виждаш тепсия обсипана със злато, чуваш как гласът на каба гайда и малко момиче разказват за Дельо хайдутин. И знаеш, че това е мястото да се вречеш, да се обещаеш, че земята те чува, че гората те пази, че полята ти нашепват онова българско наричане за вечна любов.
И Теди и Джейсън го направиха, омагьосаха себе си и всички, които бяха около тях. Разказаха им за силната любов, за усмивките и сълзите на момъка и невестата, за почитта към родителите, за това колко сакрално става булото, за красотата на носиите, за силата на хорото да събира и завихря емоции и вяра. Разказаха им и още ще разказват и те и всички, които бяха там, ядоха пиха и се веселиха, защото бяха омагьосани.
А каква приказка би била без орисници. И тук ги имаше – най-главната беше на селото кмета – Радка Мирчева. Без нея нямаше да се стори това дето стана, без нейната благословия магията нямаше да се случи. За красота нарекоха Стелиана Левеке и нейните помощници Гери, Емо и Йонко, които с вълшебните си ръце сътвориха цялата украса. Нели Прахова ги ориса да помнят чувствата, емоциите, хората, случките като ги запечата със снимките си. Илиян Матушев със своето видео им нарече да не спират да се обичат все повече и повече. Дани и Ася бяха орисниците на красотата и се грижеха за прическите и грима. В Шоплука ги заплениха с българските ритми. Ангел Низамски, чрез носиите си нарече да се цени миналото. Светла Дойчонова омагьоса с красиви детайли, покани, подаръци. Ред Девил, Райт Рентъл и Еко Той пък им дадоха уютът и комфортът, чрез своето обслужване и оборудване. Имаше още много орисници, които бяха там за да да сбъдват желания. И ние от Черга бяхме там за да наречем да не забравят земята, родът и нашите си, български обреди, защото те са тези, които случват пожеланото.
Ето я приказката или по-точно началото … останалото тепърва ще се пише.
02 Dec 2015
by Vennyin Лично, Сватби Tags: любов, магия, менци, ритуали, сватба, традиции
Бях на представлението на Камен Донев за сватбите и то ме накара да се замисля отново за смисъла, да погледна отатък всички организационни дреболии и да видя същината. И малко се натъжавам, защото все по-малко хора поглеждат там. Сватбата е станала просто празник, купон. Бързаме – да направим прическа и грим, да изпреварим трафика до ритуалната зала, там да си кажем бързо “да”, че идват следващите желаещи, да обиколим веднъж олтара, че за 3 пъти времето не стига, да се снимаме за 30-40 мин, да не губим от купона, да седнем да изядем салатата и да зпоченм с ракията… Бързане… А онази, скритата емоция, че в този ден се обещаваш на най-ценния човек, че му се подаряваш, че си готов да споделяш всички тежки, страшни, тъжни моменти (за хубавите е ясно, кой не е готов) с него, да минете през тях рамо до рамо, прегърнати.. Тази емоция се прокрадва между бързането в нарочените за пред камерата целувки, в първия режисиран танц…
Ех.. а как са се женили нашите баби и дядовци, как са се залюбвали и ухажвали… Всичко е било любов, страст и болка… понякога горчива, понякога сладка. Да усещаш пеперудите в стомаха, когато тя минава покрай теб тръгнала за вода, да се чудиш как да и напиеш менците, да трепнеш в очакване той да мине покрай портите и да надникне през дувара, а ти примряла да поливаш цветните лехи, на хорото ще се хване ли за теб или ще отиде при чернооката, да ти изскача сърцето от вълнение ще я даде ли баща и, ще стане ли твоя за винаги. И вярата, вярата, че изпълнявайки малките заръки на баба – да не прекрачваш с грешния крак прага, да не се пристягат връзките прекалено, да прескочиш верига, да погледнеш през пръстен, да откупиш майчиното мляко, така ще достигнеш до душата, ще омагьосаш живота и той ще ти дава любов, здраве и щастие. А имайки това ще си най, най-богат! “Магията на любовта” казваме, но любовта вече е далеч от магична… Магията е била някога, била е в погледа скришом, във вълшебството на водата, която е неизменна част от ритуалите, във вярата, в песента на нивата, в хорото, в това да се научиш да поглеждаш вътре в душата, била е в малките неща. А сега седи и чака да я преоткрием, да си спомним, да я потърсим… седи в нас, и чака…
ЕЛИН ПЕЛИН, ЗЕЛЕН ПЕЛИН
Елин пелин, зелен пелин,
що се пелин полюляваш,
полюляваш, разлюляваш
от вършеца до корена?
Дал’ е ветър, ил’ е вихър?
Сама й Рада под пелина,
пелин кърши, китки вие,
как ги вие и нарича:
– Как се вият тези китки,
да се вият и момците,
и момците край момите,
и Иванчо окол Рада!
31 Jul 2015
by Vennyin Интересно Tags: желязо, лошо, магия, млядоженци, прескачам, ръжен, сватба, червен конец
Младоженците прескачали ръжен завързан с червен конец, за да отиде всичко лошо в желязото.