Лидер, мениджър – що е то? – III

Успешният лидер умее да признава грешките си.

Няма безгрешни хора, както и няма нищо страшно в това да признеш, че си сбъркал. Добрият лидер е такъв, защото съумява бързо да намери решение как да поправи сгрешеното. След това анализира ситуацията, за да не допусне пак същата грешка.

Успешният лидер си харесва работата.

Да ръководиш и да работиш с хора може да бъде много натоварващо и стресиращо, ако не си харесвате работата. А това неимоверно ще се отрази на резултатите. Да се справяш с ежедневните ситуации произлизащи от тази работа би могло да е забавно предизвикателство или тягосно и досадно мъчение. Ако е второто – сменете професията.

Успешният лидер има самочувствие.

Човекът занимаващ се с подобна работа има стабилно покритие на добре изявеното си самочувствие.

Лидер, мениджър – що е то?

От много време си мисля да събирам всички неща, които са ми правили впечатление в професионалната ми кариера свързани с управлението на хора и работата с тях. И, ето началото – нещата, които отличават истински добрите ръководители, тези, които освен умения имат и призвание да са такива от хората просто заемащи подобна явно много модерна напоследък позиция.

Темата ще е с продлължение, защото всеки ден трупам нов опит:)

Успешният лидер умее да борави с думите, умее да говори, пише и да познава нюансите на речта.

Независимо в каква област се изявява като лидер, за да бъде наистина добър трябва да успява да изрази позицията си, да я защити и да убеди хората около него в правотата си. Трябва да амбицира и мотивира. Трябва да казва нещата прямо и без несигурност, но и по начин, който няма да унижи, обиди или постави в неловко положение. Трябва да умее да се шегува. Трябва да води чрез думите, да насочва и посочва чрез тях. Трябва да знае, че всяка дума носи съответния емоционален заряд и дa се съобразява с това.

Успешният лидер не поставя служителите си в положение да се сравняват по между си.

Правилата важат за всички, ако има изключения те трябва да са ясно упоменати и да се обръща внимание на тях винаги при нови назначения. Същото важи и за преференциите. Различните отдели не бива да се чувстват по-специални или по-малко важни, а да са част от едно цяло, което работи за тях и тогава и те ще работят пълноценно за цялото.

Успешният лидер се познава по отношението.

Не е необходимо да тунтуркаш служителите си като бебета, но “майчинският” инстинкт винаги се усеща и има положителен ефект. Загрижеността, без да е прекалена, създава приятното чувство за принадлежност.