3 дни в сърцето на Родопите

За да научиш нещо трябва да стигнеш до корените му. И ето ме там, в Родопа планина в търсене на забравени предания, ето ме, за да пия от изворите и, да се помоля в параклисите и, да чуя песните и, да опозная хората и, да се омагьосам от гледките и.

И тя надмина всичките ми очквания…

Тръгваш по горските пътеки и се озоваваш до малък параклис. Тишината е магична, а наоколо е осеяно с горски плодове. Мирише на манатарки и бор. Присядаш до едно коренище и слушаш дали вятъряът няма да донесе старо предание за несбъдната обич, за поругана младост, за гордост и непреклонен дух. Надяваш се да чуеш песента на чанове и гайди и тя да те пренесе назад където “любов” означава завинаги, “дом” означава светиня, “природата” означава закрила, прехрана, лечител.

Слушаш, чувстваш и усещаш… вървиш напред по пътеки, изкачваш върхове, но една нишка, малка и тънка те дърпа, защото има още толкова много за разказване. Та, ти едва сега започваш.

Вървиш от село на село, от махала на махала и не спираш да се изнанадваш. От гледките, от мистиката, историите, всичко. Но най те изненават хората – с толкова широки сърца, че да съберат цялата Родопа планина в тях. И някак намират малко кътче и за теб като за приятел от детинство, нищо, че си ги видял за първи път сега, нищо, че кой знае кога ще ги видиш отново. Те са там и ще чакат като древно предание, което седи в очкване някой да го открие.

Но колкото повече вървиш толкова повече буцата в душата расте. Пробождат те стъклените погледи на осиротелите къщи, иска ти се да видиш ваклите стада по поляните, да чуеш детска глъчка, но те отдавна са се загубили по вятъра.

И изведнъж до теб долита песен… далечна и тъжна. Тръгваш натам, присядаш до група жени и пред теб

започва да се случва приказката за любов. За усърдието и обчита, с които малка мома руба е правила, за страха ще ли я даде баща и, за китени халища, писани сандъци, за смелостта да пристанеш. Слушаш и ето те там, сред голямото стадо, каматан овен за сватба да изберете, с накити да го нагласите и дар за момини да го пратите.

Преминваш през времето и пак е днес, 56 години по-късно, а пред теб седят момата и момъкът, в очите им още блести любовта, онази чистата, по лицата им личи с колко грижа са отгледали деца, внуци и правнуци, а усмивките им не слизат от лицата, докато те водят през своята приказка.

И ти си тръгваш, знаейки, че пак ще се върнеш, защото имаш нужда да отпиваш от студените родопски извори, да вдъхваш от боровия въздух и да се потапяш в приказките за неподластната на времето, чиста любов.

 

Българска традиционна сватба извън пределите на България/ Traditional Bulgarian wedding abroad

Винаги съм вярвала, че за традициите, за завръщането към корените, за спомена и за онази вълшебна магия, която кара сърцето да подскочи щом чуе неравноделен ритъм – за това няма граници. Защо тогава да има за българската фолклорна сватба? Тя може да се случи на всяка поляна, във всяка градина или красиво място по света. И ние с колегите от Черга правим това възможно. Ние пренесяме късче България чрез сватбените ритуали, с носиите и познаването на сватбените традиции от миналото. Нужни са ни само младоженци, които да вярват в преданията и повелите на прабабите и прадядовците ни или, които искат да ги научат. Ние можем да им ги разкажем. Можем да превърнем всяко място в парченце България, поне за мъничко.

Последното ни пътешествие го доказа. Превърнахме старинна кентърбърийска къща от 17 в машина на времето. Върнахме се в онези времена, когато бръсненето на младоженеца често е било и първото му в живота, когато булката е надниквала да види тайно младоженеца през сито, за да не може той да и се насити, когато кумската дума е била закон, когато, за да получиш невеста трябва да се докажеш, когато момата се кланя на близките си, за да покаже почит. Времена на вяра в доброто, в силата на пожеланията, във връзката с рода и семейството.

Огласихме английските поля с българска гайда и завъртяхме магичния кръг на хорото, за да пребъдат младите.

После машината на времето ни пренесе над планини и океани, за да се докоснем до Африка. В красива зала в Лондон се потопихме в мистиката на ганайските сватбени ритуали. А след това веселбата продължи до зори.

Дори и далеч, ако България е в сърцето мястото не е от значение:) Останалото е наша работа!

Очакваме бебе – весел начин да го кажем на всички

Тъй като Черга е работилница за  веселби постоянно ни хрумват нови идеи за забавления и начини да караме хората да се усмихват. А какво по-хубаво от това да очакваш бебе. Този толкова личен и интимен момент в началото след първите месеци се превръща в новината, която искаме всички да научат. Искаме повече хора да се докоснат до тази ни радост, да я споделят, да станат съпричастни.

Но идва въпросът как да го кажем, да се обадим, да съберем приятелите… как? А защо не да направим нещо забавно и по-_DSC5886-Editнестандартно?

Нужно е само да споделите с нас вашите хобита, интереси и любими неща, да обсъдим идея на база на това, да отделите няколко часа за малка фотосесия и да имате търпението докато сътворим нашата магия.

Как това изглежда в завършен вид (показваме различните възможности) може да видите тук.

Най-вече – важно е да се забавлявате!

 

 

 

За летаргията, тесногръдието и още нещо… вдъхновено от Жеравна

Българското село умира, т.е. вече е умряло, а това което виждаме са привидения на една отминала действиелност.

И основната причина за това е мързелът – това красиво и толкова популярно качество по нашите земи.

Покрай работата, която имам – да организирам събития, сватби и веселби по поляни и паланки се нагледах на печалния край на българското село. И за да няма объркване – под “село” визирам всяко малко, красиво, старинно кътче от нашата мила Родина.

Скоро писах за Троян – с възторг! Тогава имах надежда, днес тя беше срината в земята… от една кметица… на едно иначе прекрасно селце, Жеравна.

Не е лесно да си кмет, стоят ти хиляди неща на главата, но най-важното е да се грижиш за шепата (в случая) хора, които са в твоето село/градче. Да се ГРИЖИШ обаче е свързано с работа, с усилия, с това да си отворен, да си комбинативен и още и още…

И за да не влизам в дълги словоизлияния искам просто да споделя какво провокира този мой пост, пък всеки да го приеме както пожелае.

Организирам сватба, българска, на поляна, с носии, ритуали и всичко по реда си. Младоженците си харесват Жеравна, аз също. Мястото е страхотно и като природа, архитектура и удобно от логистична гледна точка – има хотели, лесно достъпно, а най-вече имат опит с правенето на събития на поляна – ежегодия “Фестиал на носията”. До тук всичко е идеално и рязко се променя след разговорите ни с кметството. Първоначално кметицата г-жа Галя Недева казва, че няма проблем, поляната си била там да си правим сватба щом искаме. И ток имало, и вода – ние да си решим как да си го направим, ще ни определят такса за изразходваното и така. За поляната пари не искат. Идеално. Аз обаче обичам всичко да ми е черно на бяло, да си имам документи, разрешителни, както си му е редът. И тук започна веселбата. Обадихме се да поискаме мейл, за да изпратим официално запитване. След 2-3 проведени разговори с кметицата и наистина милата дама – секретар на кметство Жеравна мейл не получихме. Получихме от кметицата отговор, че тя няма какво да разрешава, поляната си е там, едно “добре” най-много да даде. Така де, нали ние това искаме. Аз сядам и като в доброто старо време пиша писмо – завление, описвам кога, какво, как, колко и защо, слагам го в пощенски плик и то потегля с Български пощи към Жеравна. Няколко дни след това получавам обаждане от секратаря на кметството (извинявам се, но така и не разбрах името на дамата). Жената мило ми обясни, че кметицата не може да ми позволи да правя сватба там, че не може да осигури кабели, вода, лампи (никой не е поискал такова нещо), че трябва охрана и пожарна (ние си организираме всичко по безопасността) и още подобни изсмукани обяснения. Видях, че жената само препредава, обясних отново желанието ми да направя сватба, да напълня хотелите, да вкарам пари в общината – все пак 130 човека (около 1/3 от населението на Жеравна) ще спят, ще се хранят и пребивават там няколко дни. Да не говорим за останалите ползи – добрите отношения, възможностите да правим разни неща и в бъдеще и т.н. Помолих я да предаде на кметицата и да я попита кога ще е удобно да звънна пак. Днес се чухме. Аз още отказвам да приема, че това е човек избран за кмет, който се грижи за хората си. Освен всичко описано по-горе като аргументи защо няма да ни се получи добави и това, че в началото си мислела, че става дума за сватба 30-тина човека дето ще идем за някой ритуал, ще пийнем на поляната и ще си ходим в някой ресторант. Имаше и други по-весели допълнения към аргументие, цитирам по памет – “не мога да се занимавам сега, да ви чакам и пазя цяла нощ”, “там е такава тъмница”, “как ще го осветите, вие имате ли представа колко е тъмно”, “ не мога да разреша да се прави толкова мащабно събитие и то частно, а не обществено”, “правете си го, където искате, но не там”, “идете в Катунище, там имат по-хубва поляна, къщите им са по-хубави, хотелите им са по-хубави от нашите” и т.н. В този дух аргументите ми говорят единствено и само това, с което започнах – мързел, летаргия, нежелание да се погрижиш. Такъв ангажимент изисква поемане на отговорност, да свършиш малко работа – да направиш договор с фирмата организатор, да поставиш условия, да извлечеш максималната полза…

На последните ми опити да я убедя да помисли за ползите за Жеравна ми отговори, пак по памет “ ние си имаме достатъчно реклама и популярност, друга не ни трябва”… Добре, дано и хората живеещи там са на същото мнение. Защото след като ми затвори телефона преди да успея да благодаря и пожелая приятен ден ми стана ясно, че Жеравна е от вече е от привиденията, запазила само спомена за миналото и той избледнява с всеки изминал ден… за жалост…

Нови шарки в чергата – кои са новостите в услугите ни

В организирането на сватби сме много добри, но стремежът ни да бъдем още по-добри ни води към нови и интересни идеи и знания:) Ето ги и новите шарки обогатяващи пъстрата черга на Черга – фолклорни семинари, ателиета по занаяти, услуги за туристи и още.

За момента страницата е само на английски, но съвсем скоро ще я пуснем и на български.

11-ти Национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2015 г

Отмина и 11-ят Събор на българското народното творчество в Копривщица. Дълго се чудех дали да пиша нещо по темата, но тъй като до сега все съм споделяла впечатления ще запазя традицията.

Чувствата, впечатленията, емоциите ми са изключително смесени… Ако до сега от мен бликаше възтрог, този път не е така. Чаках събора с нетърпение. Спомените за отминалите издания, за поляните, площадите, улиците изпълнени с хора, пеещи, свирещи, танцуващи почти денонощно ме зареждаха с радостни емоции за предстоящото. Дори споменът за събора 2005, онова тъй дъждовно и бедствено лято, през което хората пак бяха на вън и пееха, свираха и танцуваха облекли дъждобрани и необръщащи внимание на времето не промени тръпката от очакването. А и прогнозите бяха иделани – слънце, лято, прохладата на гората… Да, но… не е достатъчно времето да е хубаво, за да бъде едно такова изживяване на ниво. Нужни са хора, хора с големи сърца и души, носещи заряда на българския фолклор.

Организаторите бяха направили всичко по силите си, за да може съборът да е уреден – да има къде да се паркира, да има тоалетни, да има път до сцените, да има транспорт от палатковия лагер до сцените и т.н. Сергиите и търговците бяха подбрани да отговарят на духа на събитието.

Сигурна съм, някой ще каже, че е могло едно или друго нещо да е по-добро – така е, винаги може нещо да е по-добро. Не мисля да отделям време да критикувам нечия работа, нечие участие в организацията на такова мащабно събитие без да съм запозната с всички факти и без да съм била част от него. И аз имам своите не малко забележки, но те ще останат за друга тема:)

Това, което ме стресна истиснки е липсата на тези хора, за които споменах по-горе. Хората с души и сърца изпълнени с магията. Нямаше ги. Не защото нямаше хора, публика, зрители, гости на града, имаше много. И да, всеки от тях носи частичка магия в себе си, и да, всички те заедно правят магията голяма, но … къде бяха онези, които с уменията си зареждат всяка малка частичка у хората. Те идваха, изпълняваха своите песни, танци, ритуали и си тръгваха. Нямаше ги по площадите, вечер по улиците… бяха се прибрали. Защо, не зная, мога да гадая и вероятно ще отгатна, но не желая.

Нямаше ги и младите, тези, които ще продължат вълшебството, ще пренесат магията в бъдещето. Болшинството участици бяха хора над средната възраст. Поклон пред тях, пред неспиращото желание да предават и показват. Но липсваше живецът, лудостта и енергията на мадите.

И за да не излезе, че този събор е бил едно огромно разочарование, защото не беше ще кажа, че хората, които бяха в града – зрители, гости и участниците, които останаха успяха по сцените, поляните, а и в събота вечер да направят преживяването “Национален фолклорен събор” истинско и вълшебно. Поне за ден и въпреки всичко показахме, че магията още живее, че знаем как се вие безкрайното българско хоро, че извиси ли нечий глас “Девойко мари хубава” душата ти иска и тя да полети и поплаче с мъката скрита в песента, че гайдата те кара хем да погледнеш дълбоко в себе си, хем като я чуеш как оглася безкрая ти се иска да се слееш и ти с него. За мен това е магия, това е сила, заряд, който прави хората по-добри, по-позитивни, по-успешни и по-живи. И той е жив, жив беше тази година, до кога… не знам, но се моля да е за дълго…

Знаете ли че…

Младоженците прескачали ръжен завързан с червен конец, за да отиде всичко лошо в желязото.

Мини семинари за бъдещи младоженци

Вече си имаме постоянна страничка с информация за семинарите, които правим http://cherga.net/workshops.php

На нея ще публикувам новите дати, ще пиша когато имаме гост лектор, а всеки желаещ ще може да зададе въпросите си като ми изпрати писмо от формата за контакт в края на страницата.

 

 

Мини семинар за бъдещи младоженци и техните помощници – 28.02.2015

Дойде време за нова дата за мини семинара за бъдещи младоженци и техните помощници:) На този семинар ще има много информация тносно детайлите при организиране на сватба, възможните проблеми и как да се справим с тях:)

seminar-februari

Мини – семинар за бъдещи младоженци и техните помощници – 10.01

На 10 януари се случи нашият Мини-семинар за бъдещи младоженци и техните помощници:) Направихме го в спокойна и уютна обстановка, защото вярвам, че разговор на такова място е доста по-ползотворен и приятен – благодаря на Cozy Nooks за помощта, храната и напитките 🙂

Целта ни е да разкажем и разясним как се случва една сватба, какво е необходимо, какво трябва и не трябва да се прави, стремя се да покажа подводните камъни и да дам решения. И тъй като всичко се случва в рамките на няколко часа, местата в една група са ограничени съм го нарекла мини-семинар.  И не на последно място – това не е курс за сватбени агенти или са хората обслужващи една сватба. Това което правим е важно за всички младоженци, които искат да направят сватбата си сами или да помогнат на приятел в това начинание.  Разбира се, когато присъстват хора от бранша винаги става интересна и полезна дискусия, за това в някой от следващите мини-семинари ще каним и колеги, които да споделят знания и опит.

Благодаря на всички присъстващи за милите думи и вярвам, че ще сътворят прекрасни сватби с много любов и усмивки.

Предишни По-стари записи