Една приказка за стари времена, за мома и момък, за Теди и Джейсън

Сега ще ви разкажа една приказка, българска приказка. Нищо, че някои от героите в нея дойдоха през няколко морета и един океан. Магията и е българска – за любов, за връщане към забравени традиции, за наричане и спомняне заветите на баба, за дъх на бор и окосена трева. За онзи момент, в който като погледнеш небето виждаш тепсия обсипана със злато, чуваш как гласът на каба гайда и малко момиче разказват за Дельо хайдутин. И знаеш, че това е мястото да се вречеш, да се обещаеш, че земята те чува, че гората те пази, че полята ти нашепват онова българско наричане за вечна любов.

И Теди и Джейсън го направиха, омагьосаха себе си и всички, които бяха около тях. Разказаха им за силната любов, за усмивките и сълзите на момъка и невестата, за почитта към родителите, за това колко сакрално става булото, за красотата на носиите, за силата на хорото да събира и завихря емоции и вяра. Разказаха им и още ще разказват и те и всички, които бяха там, ядоха пиха и се веселиха, защото бяха омагьосани.

А каква приказка би била без орисници. И тук ги имаше – най-главната беше на селото кмета – Радка Мирчева.  Без нея нямаше да се стори това дето стана, без нейната благословия магията нямаше да се случи. За красота нарекоха Стелиана Левеке и нейните помощници Гери, Емо и Йонко, които с вълшебните си ръце сътвориха цялата украса. Нели Прахова ги ориса да помнят чувствата, емоциите, хората, случките като ги запечата със снимките си. Илиян Матушев със своето видео им нарече да не спират да се обичат все повече и повече. Дани и Ася бяха орисниците на красотата и се грижеха за прическите и грима. В Шоплука ги заплениха с българските ритми. Ангел Низамски, чрез носиите си нарече да се цени миналото. Светла Дойчонова омагьоса с красиви детайли, покани, подаръци. Ред Девил, Райт Рентъл и Еко Той пък им дадоха уютът и комфортът, чрез своето обслужване и оборудване. Имаше още много орисници, които бяха там за да да сбъдват желания. И ние от Черга бяхме там за да наречем да не забравят земята, родът и нашите си, български обреди, защото те са тези, които случват пожеланото.

Ето я приказката или по-точно началото … останалото тепърва ще се пише.

11-ти Национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2015 г

Отмина и 11-ят Събор на българското народното творчество в Копривщица. Дълго се чудех дали да пиша нещо по темата, но тъй като до сега все съм споделяла впечатления ще запазя традицията.

Чувствата, впечатленията, емоциите ми са изключително смесени… Ако до сега от мен бликаше възтрог, този път не е така. Чаках събора с нетърпение. Спомените за отминалите издания, за поляните, площадите, улиците изпълнени с хора, пеещи, свирещи, танцуващи почти денонощно ме зареждаха с радостни емоции за предстоящото. Дори споменът за събора 2005, онова тъй дъждовно и бедствено лято, през което хората пак бяха на вън и пееха, свираха и танцуваха облекли дъждобрани и необръщащи внимание на времето не промени тръпката от очакването. А и прогнозите бяха иделани – слънце, лято, прохладата на гората… Да, но… не е достатъчно времето да е хубаво, за да бъде едно такова изживяване на ниво. Нужни са хора, хора с големи сърца и души, носещи заряда на българския фолклор.

Организаторите бяха направили всичко по силите си, за да може съборът да е уреден – да има къде да се паркира, да има тоалетни, да има път до сцените, да има транспорт от палатковия лагер до сцените и т.н. Сергиите и търговците бяха подбрани да отговарят на духа на събитието.

Сигурна съм, някой ще каже, че е могло едно или друго нещо да е по-добро – така е, винаги може нещо да е по-добро. Не мисля да отделям време да критикувам нечия работа, нечие участие в организацията на такова мащабно събитие без да съм запозната с всички факти и без да съм била част от него. И аз имам своите не малко забележки, но те ще останат за друга тема:)

Това, което ме стресна истиснки е липсата на тези хора, за които споменах по-горе. Хората с души и сърца изпълнени с магията. Нямаше ги. Не защото нямаше хора, публика, зрители, гости на града, имаше много. И да, всеки от тях носи частичка магия в себе си, и да, всички те заедно правят магията голяма, но … къде бяха онези, които с уменията си зареждат всяка малка частичка у хората. Те идваха, изпълняваха своите песни, танци, ритуали и си тръгваха. Нямаше ги по площадите, вечер по улиците… бяха се прибрали. Защо, не зная, мога да гадая и вероятно ще отгатна, но не желая.

Нямаше ги и младите, тези, които ще продължат вълшебството, ще пренесат магията в бъдещето. Болшинството участици бяха хора над средната възраст. Поклон пред тях, пред неспиращото желание да предават и показват. Но липсваше живецът, лудостта и енергията на мадите.

И за да не излезе, че този събор е бил едно огромно разочарование, защото не беше ще кажа, че хората, които бяха в града – зрители, гости и участниците, които останаха успяха по сцените, поляните, а и в събота вечер да направят преживяването “Национален фолклорен събор” истинско и вълшебно. Поне за ден и въпреки всичко показахме, че магията още живее, че знаем как се вие безкрайното българско хоро, че извиси ли нечий глас “Девойко мари хубава” душата ти иска и тя да полети и поплаче с мъката скрита в песента, че гайдата те кара хем да погледнеш дълбоко в себе си, хем като я чуеш как оглася безкрая ти се иска да се слееш и ти с него. За мен това е магия, това е сила, заряд, който прави хората по-добри, по-позитивни, по-успешни и по-живи. И той е жив, жив беше тази година, до кога… не знам, но се моля да е за дълго…

Враца, красота и веселба – сватбата на Лили и Сашо

Враца ни посрещна леко смръщена, но после слънцето се показа и огря назъбените хребети:) Красива гледка, но още по-красива беше Лили, която заедно със Сашо бяха решили да вплетат старинното в модерното. Да направят сватба, която да носи българската традиция и едновременно с това да е модерна, семпла, усмихната и щура:)

За веселбата допринесоха всички гости, имаше забавни изненади,  разчувстващи речи, много танци. И за да бъде всичко красиво Парти център ИВ дадоха най-доброто от себе си и внесоха нотка фолклор и много романтика в украсата на тържеството:)

Благодаря на Антония Петкова за хубавите снимки, които ще видите след малко:)))

Беше весело, красиво и усмихнато!

Приключението “посещение на библиотека”

Днес ми се случи нещо забавно, което е забавно само, ако приемеш, че абсурдите във “Велика България” са забавни.

Преди месец водихме малчо по музеите и в Етнографския уредничаката ми каза, че имали библиотека. В тази библиотека имало много литература за българската фолклорна сватба… или поне аз така разбрах. Веднага си замислих едно посещение на библиотеката.

Днес най-после успях да намеря време, проверих в сайта на БАН в страницата на въпросната библиотека работното и време (от 9 до 17:30) и ето ме упътена в обедната ми почивка натам.  Стигам до вратата благодарна за сянката около задната част на Двореца, където се помещава музея и библиотеката. Един мил чичко, охраната вежливо ме упътва ” по ей това стълбище до края му, после по коридора, по коридора, гледате по вратите и търсите библиотека” като ме предупреди да побързам да не изпусна жената, че ще отиде на обяд.  Бързам аз по едно вито стълбище, свят да ти се завие – мрачно, занемарено, старо… докато изкачвайки 4 етажа (поне толкова ми се сториха) се моля наистина да не изпусна библиотекарката. Не, че има как да мине покрай мен без да се бутне в мен, но…  Стигам коридора и хоп ето една жена. Решавам да попитам къде е библиотеката с надеждата, че ако това е библиотекарката ще я хвана в крачка на време. Оказвам се права – тя е и е тръгнала на обяд. Измрънква нещо, когато казвам, че на сайта обедна почивка не е спомената, с недоволство се връща, за да ми отговори на въпросите.  А аз искам да знам мога ли да взема книга – не не може, чете се на място. Добре. Може ли да копирам – не не може, няма време сега да ми копира. Може ли аз да копирам – моооже, ама да оставя лична карта и да кажа колко бързо ще се върна. Разбирам, че на обед “системата казва неее”. Решавам да получа още малко информация – все пак по тази жега, тези стълби и това бързане да си струват. Питам какви книги има за сватби, но системата не отговаря. Жената реши, че така и така съм я върнала може да си свърши още работа. След второто питане  има ли книги за фолклорни сватби разбирам, че първо има много ама после има само няколко. Искам да разбера поне едно, две заглавия – все пак аз имам също няколко, да знам има ли нужда да идвам пак.  Преместваме се в читалнята, където други лели седят и гледат книги… поставят ме пред една ретро картотека, където макар като студентка да съм прекарала известно време в бибилотеки идея си нямам как да започна да търся според означенията. Питам къде са книгите – системата казва: ” аз ги знам всичките къде са”. Това е чудесно, но за момента не е достатъчно. След известно чакане ми показват 2 книги, които аз имам и казват : “това са”. Аз решавам да не спирам до тук питам имат ли книги за сватбите по етнографски области. Има ама трябва да се четат на място… Е, отказах се… на излизане попитах за работното време – изпратиха ме казвйки да го погледна на вратата. Там пишеше  – 10 -12:30 и 14 – 17:30 – описано ден по ден.

Е, явно библиотеките не са за всеки. Само ученици, студенти и безработни имат щастието да стигнат до библиотеката, а дали ще успеят да се докоснат до книгите не знам, аз не успях…

Национален Фолклорен Събор, Копривщица – ден 2ри и 3ти

Е, съборът вече е минало… 3 дни изпълнени с много емоции, танци, музика, приятелства и веселие:)

Хора от цял сват обединени от една идея – да станат част от магията на българския фолклор.

Хора дошли от близо и далече  – Япония, Австралия, САЩ, Швеция, Чехия, Дания … за да покажат, че и те могат да бъдат като нас добри в пресъздаването на нашите си неравноделни ритми.

Попитах някои от тях “защо”, какво ги кара да пеят и танцуват нашите песни и танци и отговорът беше простичък винаги ” музиката, ритъмът – те са уникални и те карат да ги заобичаш” Може да звучи малко клиширано, но аз вярвам, че не беше казано със заучени фрази, а от сърце, защото виждах тези хора как преживяват всяко нещо, което изпълняват.  Така дори и ние българите не винаги го преживяваме или поне не всички:)

За брой на гости, на изпълнители има статистики – аз видях само как градът и околностите около него бяха пълни с хора дошли да си откраднат частичка от миналото и традициите ни – едни като ги пресъздават, други като ги гледат.

И, за да не изневеря на стила си да показвам нещата от различните им гледни точки ще кажа, че имаше някои организационни неуредици по самите програми и представяния. Сигурна съм, че за тях дори ще се намери логично обеснение -сега дори се сещам за няколко:) Въпреки това нещата се получиха, заради енсусиазма на хората, които бяха част от това събитие.

Не мога да пропусна и безумието на принципа “ден година храни”, а в случая 5 години…, но и за това има обяснение и ще се намерят много хора, които да ме оборят.

Искренно се надявам магията на фолклора ни да е по-силна от всичките дребни и не толкова дребни несгоди и след 5 години да се видим пак тук, за да попеем и потанцуваме:)

А, до тогава нека не забравяме, че българският дух не е просто теория, а сме самите ние и България е такава каквато ние си я направим, а фолклорът е само черешката на тортата, която сътворяваме:)

Национален фолклорен събор, Копривщица – реалност:)

Е, съборът вече е факт. До колко е добър или успешен е рано да се каже. Аз много силно исках да мога да пиша само хвалби и хубави неща за случващото се, но … колкото и да се опитвам май няма да се получи на 100%:)

Днес докато седях и гледах/слушах как 30тина изпълнители от Бостън пееха специално написана и измислена песен за Копривщица и България се замислих много сериозно дали тези хора не са в огромна заблуда. Те, в перфектните си шопски носии, с идеалното си произношение на български диалкети, пеейки страхотно народните ни песни с чувство и желание… те просто са били подведени. Ние не сме славен народ, със съхранени ценности, ние не сме герои, нито сме смели или толкова гостоприемни… просто някой така им е казал и е успял да ги убеди.

Да имаме страхотен фолклор, невероятни песни, танци, носии, но както те са спомен от минали времена, така и ценностите заложени в нашия фолклор и традиции са останали в миналото.

И, за да не развивам сухи теории – днес една възраснта жена, казвам възрастна, защото беше над 60 годишна, накара едно около 10 годишно момиче да си изхвърли празната бутилка на сред поляната;  момичето не я поспуша и тя просто му я издърпа от ръката и я запрати в тревата…  На моята обезумяла реакция и забележка погледна с пренебрежение и продължи по пътя си. И това беше жена, която току що беше слязла от сцената, беше част от фолклора и от ценностите на народните ни вярвания… или поне така би трябвало да бъде.

Та, може да имаме уникални ритми и песни, но ние самите не сме нищо уникално…

И, за да не става прекалено черногледо ще спра до тук:)

Идва втори ден от събора …

Национален Фолклорен Събор – Копривщица 2010

Националният Фолклорен Фестивал в Копривщица се провежда на всеки 5 години и следващото му издание трябва да е през 2010 г.

Още от началото на 2009г. започнахме да получваме запитвания през сайта за Копривщица, който поддържаме – www.koprivshtitza.com за датите на събора през 2010. Оказа се, че определянето на тези дати е не лесна задача за организаторите.  Сборът се организира от Община Копривщица съвместно с Министерството на културата, което от своя страна това лято смени част от състава си поради парламентарните избори в България. От Община Копривщица са направили предложение за датите на събора през 2010, но последната дума има Министерството, а то мълчи. По последна информация решението трябва да се вземе до края на декември 2009 г. като предложените дати са 12 -15 август 2010г.