Сватби в Копривщица – Ани и Иван

Ето и малко снимчици от първата ми за този сезон сватба – на Ани и Иван. Пак в Копривщица и пак с много усмивки:) Малко са разбъркани, но си късам нервите с тез’ галерии в блога и сега не ми се редяха – извинете 😉

Сватби в Копривщица – Диди и Жоро, част II

Опитах се да избера най-хубавите снимки, за да ги публикувам тук, но няма как да стане – над 100 са:) Та ще пусна произволни от най-хубавите:)  Такива, които показват настроението, отделни ритуали (макар за непосветените може и да не стане ясен смисълът на ритуала) и просто интересни:)

Сватби в Копривщица – Диди и Жоро, част I-подготовката

Една много емоционална и в крайна сметка хубава и забавна сватба – малко снимки от подготовката:)

Етнографски музей – онова с животните…

Преди дни бях на сватба на братовчедка ми в Пловдив. Част от ритуалите бяха в Етнографския музей в града. Аз бях ходила няколко пъти до там и уж познавам Пловдив, но… малките улички на Стария град ме объркаха, бяхме с кола и се наложи да питаме за пътя. Спряхме до човек с отразителна жилетка, явно охрана на един от платените паркинги в тази част на Пловдив. Той ни изгледа странно, каза, че не знае за такова нещо и ни прати при негов колега, който “трябва да знае той”. Караме към колегата, питаме на къде е Етнографския музей и получаваме отговор: ” Кое, кое беше това, онова с животните ли?”…

Е, намерихме го сами, за щастие имаше само гости, весело настроение, старинни предмети и никакви животни…

Сватби в Копривщица – Тонето и Ники, част II

Ето и малко “истински” снимки, за сега толкова, пък може след време да пусна още някоя:) Стана весело тържество с готини и весели хора:)

Сватби в Копривщица – Тонето и Ники, част I-ва

Докато изчаквам профи фотографката да си каже думата и да подготви за “показване” снимките от сватбата не мога да се въздържа да не пусна нещо малко, снимано от мен, което показва част от подготовката:)

Безхаберие и безсилие…

Обор – стара селскостопанска постройка. Обор в двор в едно градче  – същата стара селскостопанска постройка, но в наши дни не служеща по предназначение. Нищо нечувано и невиждано.  До един момент, в който атмосферните влияния и силата на времето си казват думата и този обор се срива. И това не е нещо  изненадващо.  Стар обор, неподдържан рано или късно започва да се руши – картинка, която може да се види в много български селца и градчета, където безстопанствени постройки стърчат озъбени като зверове, разграбени и разпаднати. Към целия текст