За добро или за лошо – не сме като всички

С нещата, които ще кажа сега знам, че ще разбуня някой и друг дух, но това съм си аз:) Осъзнавам и негативите, които този текст може да ми донесе. Но не ми дава мира нещо, което научих наскоро за себе си. Носи ми се славата сред фотографските среди, че “има проблем с храната” на мои сватби. Говорейки с един фотограф, с който не съм работила до сега, но имам намерението да го направя разбрах, че ние като агенция не даваме храна или, ако дадем била различна от менюто на гостите и младоженците. След кратко мигане от моя страна в недоумение, на въпроса ми какви са изискванията и очакванията му по темата той ми каза “да имам меню като на останалите, няма всички да ядат, а аз да ги гледам”. Благодаря на колегата за тази му откровеност, а и за това, че ми даде тема за размисъл. Ще се погрижа да удволетворя изискванията му.

Вярно е, обикновено на сватбите, които организираме менюто за хората, които случваме сватбата (не казвам подизпълнители, за да не засегна някой) е различно от това на гостите и младоженците. Понякога е салатата, основното и тортата включени в официалното меню, понякога е съвсем различно, но пак е поне 2-3 степенно.

Вярно е, имало е събития, на които храната не е била вкусна и на добро ниво, но причините за жалост бяха извън моя контрол и това важеше за цялата храна на сватбата.

Вярно е, както в последствие разбрах, че и с друго съм известна – не слагам тези хора на маса с официална украса, а на обикновена, с чиста покривка, прибори и салфетки.

Вярно е и, че тези хора с готовност приемат да творят на организирани от мен сватби, да получат срещу това заплащане от моите младоженци и след това да говорят и плюят зад гърба ми. И всичко това неависимо, че съм се постарала младоженците да изберат точно тях сред всички десетки на пазара.

Вярно е, всеки обича да се чувства обгрижен, ценен, уважаван, специален. Вярно е обаче, че всичко това идва от главата, от вътрешния ти мир и оценка, а не от външни фактори.

Вярно е, че според общото фотографско мнение всички агенции се грижат за тях, менюто е официалното, масата е като на гостите. Добре, обаче, за добро или за лошо, аз не съм като всички. Отказвам да вървя против своите разбирания и принципи за да се впиша в нормата “всички”.

За това сега ще го кажа и напиша много точно и ясно:

Ако имате изисквания, казвайте ги, когато Ви попитаме, а ние винаги питаме.

Ако не си кажете, но не Ви харесва, че нямате предястие и следястие или красив букет – откажете да снимате на наши събития.

Ако не откажете – не мрънкайте зад гърбовете ни, а имайте доблестта да ни кажете какво ви тормози в очите.

Ако не го кажете – замълчете.

И за финал искам да благодаря освен на човека, с който започнах тази история и на още един негов колега (обещах си да не казвам имена, но той си знае кой е). Благодаря му, за това, че е професионалист, че ми каза и разказа детайлите и гледната точка на хората от фотографското общество, че отговори на въпросите ми и, че ме приема каквато съм. За мен е голяма радост да познавам такива хора и да работя с тях.

Е, хайде със здраве и да ви е спорна седмицата.

Мини семинар за бъдещи младоженци и техните помощници

seminar-01

Как да се доверим на специалист в сферата на услугите, когато не можем да видим крайния резултат?

Често хората избирайки да работят с някой, който да ги консултира или да извърши дадена услуга се колебаят дали сами да не свършат желаната работа. Причините могат да бъдат много. От една страна – народопсихологията на българина свързана с приказката за вълка и дебелия му врат. Свикнали сме сами да си вършим нещата – няма да коментирам причините, защото и те сами по себе си са много разнородни.

От друга, несигурността, дали човек е направил правилния избор на специалист. Истина  е, че в сферата на услугите много хора изпробват таланта си, някои успяват други си мислят, че са успели. Ако човек попадне при вторите остава с неприятното усещане, че е трябвало да послуша вътрешния си глас и да си свърши работата сам.

За жалост, не винаги е лесно да се разпознае добрият консултант. Има някои основни елементи при наличието на които можете да сте спокойни, че работата ще бъде свършена адекватно:

 

*На първо място е отношението към детайла. Качествено представяне – уеб сайт, портфолио. Сигурна съм, че има много добри специалисти, които нямат подобаваща презентация и обратното – перфектното представяне не е гарант за качество. Въпреки това вярвам, че човек, който се е постарал да изпипа детайлите, да покаже какво може, чрез това, което вече е направил показва отношение. А за една услуга отношението е много важно, защото показателно е не само да свършиш една работа, а начинът по който ще я свършиш. От това се определя и крайният резултат.

*Умението да отговаря на „неадекватни” въпрoси. Зная, че звучи странно, но ако специалистът съумее да разбере какво иска да го попита клиент, който не е нясно с детайлите и поради тази причина задава неточни въпроси, значи този човек има опитa, който е нужен. Този специалист е работил с достатъчно много хора, за да знае какво точно е важно за тях, макар те самите да не са го осъзнали поради непознаване на материята. Често моите младоженци в началото дори не знаят какво да попитат, но моята задача е да отговоря на незададените им въпроси разказвайки им какво и как ще направя за тях.

*Способността да ви изненада приятно с информация и идеи, за които вие не сте се сетили. Днес информацията е много лесно достъпна, разполагаме с много източници и всеки човек може да черпи идеи от тях. Специалистът е този, който трябва да съумее да предложи нещо повече, специално за вас. Да е успял да събере цялата налична информация, да я е подредил и да я използва така, че да има най-голям ефект  и полза за вас от нея.

*Желанието да отговаря на въпроси също е важно – човек, който „крие” информацията, за да я предостави само след сключен договор не е уверен в себе си, в способностите си. Разбира се, не може да се очаква, от който и да е специалист да направи подробен план на труда си, да даде разбивка по пера, да предостави контакти и каквто е нужно още при първия разговор. Но не трябва да се притеснява от това да бъде откровен. Ето и пример, за да излюстрирам по-ясно нещата. Често клиенти ме питат още при първия контакт по електронна поща да разкажа как ще се случи сватбата, кое колко ще струва, да предложа фотографи, производители на торти и т.н. Отговорите на тези въпроси не биха коствали нищо, но зависят от много странични фактори и не могат да бъдат еднозначни. За това давам примери за цени като уточнявам и условията за тези цени, споменавам някои възможни ритуала, уверявам клиента, че ще има пълната свобода да взима решения при правенето на избор, а аз ще съм там, за да му предлагам най-доброто. Консултантът е човекът, който ще насочва клинета и ще му помогне да осъществи желанията си според наличните условности.

*Първата консултация е безплатна. Както казва една моя приятелка, колежка и човек, от който съм научила много – Ади Цанова, ако има кой да ми плаща само да си говорим нямаше да има нужда да правя друго . Вероятно няма нищо лошо в това първите консултации да се заплащат, все пак информацията е основен ресурс на всяка дейност. И въпреки това, смятам, че може да бъде получена от много канали и по-важен е подходът на използването и. За това смятам, че първоначалният разговор се заплаща с това, че получаваш доверието на клиентите, а не еднократен хонорар за консултация.

 

 

В основата на позлването на специалист предлагащ дадена услуга е доверието, увереността, че този човек, ще направи нещата по-добре, защото има опит, знания, усет, дори слънчева усмивка. Цената на услугата се формира не на личностна база, а на способността на човек да осъществи поставените му цели по най-добрия начин, за най-добро време, с най-малко ресурс и най-много добре изпълнени детайли. Специалистът ще съумее да ви спести време, тревоги, а дори и пари, ще ви предпази от недостатъчно изпипани детайли, ще предотврати възможни грешки, ще ви предупреди за вероятните рискове. Така обръщайки се назад след свършената работа, ще знаете, че сте постъпили правилно, а не, че е можело да бъде и по-добре.

Знаете ли че…

И в сватбите от миналото е имало сватбен агент. Тогава той се е наричал “старосват”. Това е бил мъж, от родата на момичето, обикновено вуйчото, който е отговарял за организацията на сватбата, за всеки един детайл, за храната и напитките, за музиката… за всичко, за което сега се грижи сватбеният агент:)