Разговор с приятел – Вълшебник в горатa

 

Дали съществуват вълшебници, магьосници, такива сякаш извадени от стара книга с приказки и предания? Сега ще ти разкажа.

Прибирахме се от Родопите и спряхме на едно скално плато, което видяхме по пътя, туристическа дестинация. Бяхме поседнали да се “заредим” с енергията на мястото и тъкмо смятахме да тръгнем, когато сякаш от нищото се появи един възрастен човек. Носеше торбичка с гъби, клончета от някакви растения, букетче билки – беше като изваден от книга на Толкин. И вървеше право към нас. Заговорихме го – къде от любопитство, къде от добро възпитание. И пред нас се откри един нов свят – пълен с истории за стари времена, за създаването на света, за магията на камъните, върху които седим, лечебната сила на растенията около нас. Научих, че “бурените” и храсталаците наоколо в същност са лечебни и си имат имена – всичките. Пред нас се откри нов свят пълен с приказки за любов, за тежка сватба, за наричане, за борбата между доброто и злото, за самодиви. То, бива ли магичен свят без самодиви? А човекът разказваше и ни учеше – възраждаше забравеното познание. Времето сякаш поспря за малко – нямаше никой, беше тихо, слънцето напичаше въпреки ноемврийското променливо време. Беше вълшебно.

Не зная на къде беше тръгнал, но се върна и ни изпрати до колата. А ние останахме да се чудим дали, ако веднага отидем пак на мястото той ще бъде там наистина или само сините кончета, които вързахме на дряна ще нашепват неговите приказки..

Та, дали има вълшебници – не знам, знам, че аз срещнах един:)