19 May 2012
by Vennyin Интересно, Лично Tags: агенция по вписвания, институции, лични данни, нап, системата
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
От скоро ми се налага лично да се „боря” с държавни институции и при всеки нов сблъсък усещам безумието на цялата система. Замисълът сигурно е перфектен, но изникват едни въпросчета в мен всеки път, когато имам досег с тази перфектност. Като начало – имам електронен подпис, който би трябвало да ме улесни, да ми спести време и дори пари. Системата обаче ми позволява да го изпозлвам само и единствено, ако съм си застанала на ушите. Или иначе казано – за да подам някой документ ползвайки подписа и Системата да каже „да” трябва да имам точно тези настройки, браузер (винаги Интернет Експлорер, разбира се), сертификати, „Н” на брой регистрации в разни сайтове, да съм преминала през не знам си колко нива на „одобрение”, които Системата е приела за исконни. Може би тайният замисъл е да накарат хората да им ходят по-често на гости, да се срещаме и да поддържаме ценностите живи на междуличносттната комуникация.
Да кажем, че успея да застана на ушите си, след доста опити, идва другото ми чудене. От мен искат висш пилотаж в набора на документи, които предоставям и операции, които извършвам, а всички сайтове на институции, с които съм се сблъсквала още изначално пищят, че сертификатите им са „not trusted”. Направо си ми го казват в очите, че не може да им се вярва. Нито на Агенция по Вписванията, нито на Комисията за Защита на Личните Данни, нито на Национална Агенция по Приходите. Но ми се налага да го приема, за да свърша работа. Да повярвам, че Системата работи за мен, за това да ме улесни, да ми помогне; да повярвам, че времето изгубено в опити да застана на ушите си не е било напразно. За сега тази работа с вярването не ми се оттдава, но не мисля все още да “падам” …:)
02 May 2012
by Vennyin Лично Tags: Априлско въстание, безхаберие, възстановка, Копривщица, култура, невъзпитаност
Искаше ми се днес да напиша нещо позитивно, нещо патриотично, да разкажа положителните емоции, които изпитвах докато гледах възстановката на Априлското въстание в Копривщица… искаше ми се, но не мога да го направя. Цялата емоция, нагласа и настроение се загуби в тъплата от хора без възпитание, нравственост и култура. Култура на поведение в общество от други хора… Исках много да покажа на моето малко момче какво се е случило преди 136 г в Копривщица, какво са направили смелите батковци тогава, за да може днес ние да се нарчаме българи. Отделяйки от своето време аз застанах много по-рано на удобно за гледане място, зад поставените за целта въжета. Исках малчо да вижда добре всичко, да разбере как онези смели батковци са положили страшна клетва над ножа, пистолета и кръста, как Неджип Ага е дошъл в града, как са примамили по-будните копривщенци, за да ги затворят, как втората майка на Каблешков съумява да отвлече вниманието на заптиетата, за да може синът и да избяга през малката задна портичка и да обяви въстанието, как гръмва първата пушка, как Неджип Ага избягва от града заедно със своите заптиета, как Каблешков пише кървавото писмо, как Копривщица ликува изволювала своята свобода макар и само за 10 дни… Исках да види и усети всичко това. Но това което видя бяха грозни скандали, безцеремонно държание, незаитересованост и несъобразяване с хората, с правилата, със закона в лицето на полицията. Замислх се как побелелите коси не винаги са показател за мъдрост и уравновесеност, как материалният статус не е гарант за добро възпитание, за спазване на елементарни етични норми. Хората просто идваха, заставаха пред нас и пред въжетата (поставени там, за да разделят зрителите от “сцената”) и никой и нищо не можеше да ги накара да се махнат. Децата плачеха, че не виждат, майките и бащите викаха изнервени от нахалството и наглостта, а възстановката си се случваше… Полицаите, които не бяха никак малко предвид огромния брой посетители в града и специално на площада в този момент просто седяха и вдигаха рамене. Още по-стряскащо беше, че опитвайки се мнооооооооого деликатно да помолят някой да се махне никой, и казвайки никой имам предвид НИКОЙ не им обръщаше внимание, даже идваха още и още хора. Моето малко момче успя да види част от случвщото се представление, останалото му разказах. Но след всичко случило се се замислих, че тези хора трябва да са страшно благодарни на съдбата, защото на сантиметри от там, където бяха застанали по сценарий преминава в галоп четник на коня си, понесъл се да разнесе вестта, че въстанието е избухнало… Ако конят се беше стреснал щяхме да имаме доста натуралистично от към страшни гледки въстание и на тези хора нямаше да им е до спорове, до безцеремонно поведени и незаинтересованост.
Все едно… както се пее в една песен “Родната полиция ни пази”, за щастие на всички елементарни и безкрпулни хора тях май съдбата ги опази този път.
В крайна сметка, след всичко, в мен остана въпросът дали животите на смелите батковци, дали техните въжделения и мечти, изгубени без време е цена, която си е струвало да се плати, за това което сме ние в момента. И все повече отговорът ме гложди и макар да не искам да го изрека той крещи. Но той поетът го е казал и то година преди избухване на въстанието:
“НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” -
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875″
16 Mar 2012
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: организатор на събития, офис, сватба, сватбена агенция
Ще организирате сватбата си, но решавате да използвате услугите на сватбена агенция, която да ви помогне с детайлите, да ви улесни и спести време, нерви и пари. Намирате тази агенция, която на пръв поглед ви допада най-много и решавате да си направите среща. Но, о, ужас – те нямат офис!
Истината е, че много хора реагират така, автоматично изключват подобни агенции от списъка си и отказват да работят с тях. На пръв поглед логично поведение, първосигнално. Нека обаче погледнем по-подробно какво стои зад „нямаме офис” и дали наистина това е показателно за професионализма на дадена агенция.
Човек, който се занимава с организиране на събития трябва да бъде мобилен, защото естеството на работата му изисква да се среща с различни хора, подизпълнители, доставчици. С тях договаря по-добри условия, които да може да предложи на клиентите си в последствие. А динамиката на работата в днешно време изисква подобни срещи да се организират на удобно и за двете срани място. За да се организира едно събитие и в частност сватба е нужна много добра подредба на задълженията, срещите, дейностите, трябва да се изработи стриктен план за работа. Обикновено това се случва на компютър, който заедно с телефона е основното средство за комуникация освен личните срещи. Още при поемането на ангажимента за организиране на събитие, сватбеният организатор подготвя и изпраща началната информация на младоженците. Това са списъци с нужните за сватбата вещи, възможните ритуали, игри и т.н. По време на цялата организация агентът си води документация за взетите решения, избраните фотографи, DJ-и, флористи, производители на торти, фирми за покани и всички подъзпълнители, които имат отношение към сватбеното тържество. Документалното и писменото оформяне на една сватба е само част от организацията. Консултациите с младоженците, лични или чрез писма са основната дейсност. Чрез тях се изяснява всяка подробност, напасват се желанията и очакванията за крайния резултат. При необходимост сватбеният агент придружава младоженците до някой от подизпълнителите или организира общи срещи. Така съумява да бъде максимално полезен и ефективен. Това важи с пълна сила и при организирането на всякакъв род събития.
С две думи – офисът на един организатор на събития е там, където е самият той, компютърът и телефонът му. Всичката необоходима информация – снимки, текстове, разпределение на ресторнати, украси, контакти на подизпълнители, календар със срещи и т.н са винаги с него. А самият той може да бъде там, където е нужно, улеснявайки клиентите си и хората, с които работи. Не е нужно да пътувате в задръстванията, за да стигнете до офис с бюро и компютър, когато можете да направите срещата на удобно за вас място, в приятен ресторант или сладкарница.
Не на последно място е и фактът, че поддържането на офис помещение автоматично се отразява на цената на услугата.
С всичко написано до тук не искам да кажа, че наличието на офис е нещо лошо, но определено не е задължително. Качеството на дадена услуга зависи от изпълнителите и, от професионализмът на хората анагажирани с нея. За това, не отказвайте среща само поради липса на офис, направете преценката си след разговор за това какво можете да получите насреща и дали то ще отговори на изискванията ви.
08 Mar 2012
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: сватба, сватбена тема, тема, цвят
Всяка сватба сама по себе си е хубава. Заради усмихнатите хора, позитивното настроение, любовта. Някои малки детайли обаче могат да я направят още по – впечатляваща, незабравима и лична. Всички тези детайли могат да се обединят в идеята за „тема на сватбата”. Често се случва изборът на цвят да съвпадне с представата за тема – „лилава” сватба. За мен това е прекалено общо, за това бих предложила, ако лилавото е единственият ориентир да бъде „теменужена” или „лавадулова” сватба. Да се използват този вид цветя и да се включат в украсата, в печатните материали, в цялото оформление на тържеството. А може да се подходи и по друг начин – да речем, че сватбата е на морето, а младоженците все пак харесват лилавия цвят – тогава темата може да е „морски полъх в лилаво”. Украсата да е съчетание от цветя, мидички, морски елементи, пясък, сред които да преобладават лилавите.
Всеки един елемент може да стане тема, всяка една идея, мечта, може да се превърне във водещ мотив. Важното е младоженците да изберат какво точно ще е обединяващото за сватбеното тържество, да изберат своята тема. От там насетне тя може да бъде вплетена във всеки един елемент от украсата и организацията на сватбата. Още на поканите да присъства малък житен клас, който символизира лято, простор, поля. Или пък в букета на булката да е вплетена пеперуда, защото младоженците я харесват и я свързват с простор, красота, полет на духа. Имената на масите да са карти на различни места, където младоженците са били или искат да бъдат, защото обичат да пътуват и т.н. Това са само няколко примера за различни теми и начини за вмъкването им в сватбеното тържество и организация. Младоженците сами или с помощтта на сватбен консултат ще съумеят да подберат всички местенца и начини, където избраният елемент да присъства. Така ще подготвят и гостите си за веселото приключение, което ги очаква.
Изборът на тема не е задължителен, но чрез нея сватбеното тържество придобива по-специално излъчване. Сватбата винаги е лично преживяване, но когато има вплетен и характерен за младоженците символ тържеството става уникално.
29 Feb 2012
by Vennyin Интересно, Лично Tags: клиент, коректност, Лидъл, услуги
Днес ми се случи нещо, което в нормалния свят не би трябвало да се сметне за необичайно, но аз останах страшно изненадана, учудена и невярваща.
Преди време в Лидъл видях, че в една от кампаниите им предлагат дамски ски панталони. Тогава не им обърнах кой знае какво внимание. Сега обаче се влудих, че искам да си купя и сещайки се за там реших да погледна дали няма още останали бройки. В магазина до нас имаше големи размери и аз почти изключих възможността да издирвам по другите магазини. Нещо ( или по-скоро неимоверния ми наивитет) ме накара да звънна и да проверя дали случайно евентуално вероятно няма да могат да ми кажат дали в някой магазин не е останал мой номер. Очаквах отговор от сорта на “ми обиколете и проверете”, “нямаме таква единна система”, “гледай си работатa” и т.н. За мое учудване дамата, с която говорех любезно ми обясни, че за такива ситуации те имат изработена услуга в полза на клиента. В размките на 7 дни ще направят проучване в цялата страна, подчертавам, и ще проверят къде има желания от мен артикул в съответния размер и цвят. В случай, че го няма никъде ще ме информират, а ако го има ще го доставят в най-удобния за мен магазин и пак ще ме информират кога ще стане това. И това без да ме обвързва с покупка или с каквото и да е друго нещо. Не можех да повярвам, не защото така не трябва да се работи, а защото не ми се беше случвало почти така да се работи. Още повече на фона на разговора ми с една продавачка ден по -рано, която между два телефонни разговоря с приятелки ми обърна 3 мин внимание за да ми каже, че не може да звъни във всичките им магазини и да провери къде го има моя номер обувки.
Не знам дали ще намерят грейката, не е и толкова важно, но определено ме спечелиха като клиент!
17 Feb 2012
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: град, лично отношение, плаж, поляна, сватба, село
Малко населено място, китни дворове, красив площад, прекрасна природа. Веднага идва асоциацията за почивка, разходка, но не и за сватба. А не би трябвало да е така, защото там могат да се правят прекрсни сватби, такива, каквито не могат в големия град. Ето разликите:
- В големия град сватбите се правят на конвейр и не защото така им харесва на хората, а защото желаещите са толкова, че да не може по друг начин. В стремежа си да избягат от конвейра младоженците започнаха да прибягват до изнесен ритуал, за да запазят личния момент. Това го няма в малкото населено място. Там денят ще си е само ваш. Ритуална зала, църква – ваши за целия ден. Разбира се пак трябвa да запишете час, но никой няма да ви се разсърди, ако закъснеете с 10 мин. или подраните. Дори и да се случат 2 сватби в един ден, какво са 2 пред 10-15… Освен това се запазва личното отношение – обредните лица не бързат и могат да проведат ритуалите си спокойно, с всички детайли и това се усеща. Винаги съм казвала, че в ритуалните зали обредните лица са като по калъп избирани – нищо лично и моите почитания към тези хора. Поради натовареността им те губят от емоцията, която иначе биха влагали в думите и действията си. Така ритуалът става „студен” и безличен. А ето, в малкък град като Копривщица са развили ритуала и освен задължителните обредности за сключване на граждански брак са добавили и елементи от традиционната сватба. Момата се прощава с родата си, свекървата посреща младото семейство. Могат да добавят или махнат детайли по желание на младоженците. Времето им дава възможност да са гъвкави и така създават уникални сватби, с индивидуален, личен подход.
- Сватба в красива градина, на плажа или на поляна до борова гора – това са възможности, които можете да получите, ако излезете от големия град. Всичко може да се случи навсякъде при добра организация. Кетеринг фирма, шатри, всякакво оборудване може да бъде позиционирано на вашето място, за да се получи вашата сватба.
- В малко населено място придвижването е много по-лесно, всичко е на близо. Можете да спестите разходите за сватбен автомобил. Разбира се, това е така, ако не държите много да имате такъв. Бихте могли да си наемете файтон или дори писана каручка, за да стане по-весело и интересно.
- Извън големия град има много прекрасни места, където да направите сватбената си фотосесия. Места, на които може да се върнете след години, да преживеете емоцията отново, а защо не и да направите нова фотосесия.
Всичко казано до тук не омаловажава организирането на свтба в големия град, а показва и други възможности. Няма да е достатъчно коректно, ако не кажа, че има някои моменти, които обикновено притесняват младоженците да изберат сватба извън града. Настаняването на гостите по хотели, придвижването им до съответното място, цялостната организация на събитието и намирането на подизпълнители, които да го осъществят и не на последно място колко ще струва всичко това. Разбира се, до известна степен логистично таква сватба „извън нормата” е малко по-ангажираща за организация, но за мен е и по-интересна, защото крайният резултат е уникален. Ако се доверите на специалист, който да ви помогне в организацията, той ще съумее, благодарение на опита, който има да ви спести всички тези тревоги, да преодолее ограниченията и да ви преведе по пътечката до вашата мечтана сватба.
02 Feb 2012
by Vennyin Интересно, Лично Tags: доверие, качество, консултант, сватби, специалист, услуги
Често хората избирайки да работят с някой, който да ги консултира или да извърши дадена услуга се колебаят дали сами да не свършат желаната работа. Причините могат да бъдат много. От една страна – народопсихологията на българина свързана с приказката за вълка и дебелия му врат. Свикнали сме сами да си вършим нещата – няма да коментирам причините, защото и те сами по себе си са много разнородни.
От друга, несигурността, дали човек е направил правилния избор на специалист. Истина е, че в сферата на услугите много хора изпробват таланта си, някои успяват други си мислят, че са успели. Ако човек попадне при вторите остава с неприятното усещане, че е трябвало да послуша вътрешния си глас и да си свърши работата сам.
За жалост, не винаги е лесно да се разпознае добрият консултант. Има някои основни елементи при наличието на които можете да сте спокойни, че работата ще бъде свършена адекватно:
*На първо място е отношението към детайла. Качествено представяне – уеб сайт, портфолио. Сигурна съм, че има много добри специалисти, които нямат подобаваща презентация и обратното – перфектното представяне не е гарант за качество. Въпреки това вярвам, че човек, който се е постарал да изпипа детайлите, да покаже какво може, чрез това, което вече е направил показва отношение. А за една услуга отношението е много важно, защото показателно е не само да свършиш една работа, а начинът по който ще я свършиш. От това се определя и крайният резултат.
*Умението да отговаря на „неадекватни” въпрoси. Зная, че звучи странно, но ако специалистът съумее да разбере какво иска да го попита клиент, който не е нясно с детайлите и поради тази причина задава неточни въпроси, значи този човек има опитa, който е нужен. Този специалист е работил с достатъчно много хора, за да знае какво точно е важно за тях, макар те самите да не са го осъзнали поради непознаване на материята. Често моите младоженци в началото дори не знаят какво да попитат, но моята задача е да отговоря на незададените им въпроси разказвайки им какво и как ще направя за тях.
*Способността да ви изненада приятно с информация и идеи, за които вие не сте се сетили. Днес информацията е много лесно достъпна, разполагаме с много източници и всеки човек може да черпи идеи от тях. Специалистът е този, който трябва да съумее да предложи нещо повече, специално за вас. Да е успял да събере цялата налична информация, да я е подредил и да я използва така, че да има най-голям ефект и полза за вас от нея.
*Желанието да отговаря на въпроси също е важно – човек, който „крие” информацията, за да я предостави само след сключен договор не е уверен в себе си, в способностите си. Разбира се, не може да се очаква, от който и да е специалист да направи подробен план на труда си, да даде разбивка по пера, да предостави контакти и каквто е нужно още при първия разговор. Но не трябва да се притеснява от това да бъде откровен. Ето и пример, за да излюстрирам по-ясно нещата. Често клиенти ме питат още при първия контакт по електронна поща да разкажа как ще се случи сватбата, кое колко ще струва, да предложа фотографи, производители на торти и т.н. Отговорите на тези въпроси не биха коствали нищо, но зависят от много странични фактори и не могат да бъдат еднозначни. За това давам примери за цени като уточнявам и условията за тези цени, споменавам някои възможни ритуала, уверявам клиента, че ще има пълната свобода да взима решения при правенето на избор, а аз ще съм там, за да му предлагам най-доброто. Консултантът е човекът, който ще насочва клинета и ще му помогне да осъществи желанията си според наличните условности.
*Първата консултация е безплатна. Както казва една моя приятелка, колежка и човек, от който съм научила много – Ади Цанова, ако има кой да ми плаща само да си говорим нямаше да има нужда да правя друго . Вероятно няма нищо лошо в това първите консултации да се заплащат, все пак информацията е основен ресурс на всяка дейност. И въпреки това, смятам, че може да бъде получена от много канали и по-важен е подходът на използването и. За това смятам, че първоначалният разговор се заплаща с това, че получаваш доверието на клиентите, а не еднократен хонорар за консултация.
В основата на позлването на специалист предлагащ дадена услуга е доверието, увереността, че този човек, ще направи нещата по-добре, защото има опит, знания, усет, дори слънчева усмивка. Цената на услугата се формира не на личностна база, а на способността на човек да осъществи поставените му цели по най-добрия начин, за най-добро време, с най-малко ресурс и най-много добре изпълнени детайли. Специалистът ще съумее да ви спести време, тревоги, а дори и пари, ще ви предпази от недостатъчно изпипани детайли, ще предотврати възможни грешки, ще ви предупреди за вероятните рискове. Така обръщайки се назад след свършената работа, ще знаете, че сте постъпили правилно, а не, че е можело да бъде и по-добре.
10 Jan 2012
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: годеж, кой ще командва, питка, разчупване, ритуал, сваба
Ритуалът с разчупване на питка, за да се провери кой ще “води” семейството е стар български обред. Разликата е в това, че в миналото се е правел на големия годеж, след като двете семейства “решат” сватбата, а сега се прави на самата сватба, обикновено в ресторанта.
01 Nov 2011
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: годеж, голям годеж, малък годеж, момари, сватба
В традиционната българска сватба от миналото е имало два годежа – “малък” и “голям”. На малкия годеж са ходили специално подбрани за целта хора ( близки на момчето ) да искат момата. Обикновено отивали по тъмно, за да не ги види никой, ако ги върнат без да са им дали съгласието си за сватба. Често бащата на момичето връщал годежарите (момарите), макар и съгласен, за да запази достойнстовто на дъщеря си. В такива случаи се ходи за момата пак на следващия или след няколко дни.
Когато родителите на момичето приемат да дадат дъщеря си на момчето се прави голям годеж. Той вече е официален, не потаен. Празнува се и се цели всички да разберат, че ще се вдига сватба. На големия годеж се уговарят датата и детайлите по сватбата. С него се поставя началото на обредностите от сватбения цикъл.
31 Oct 2011
by Vennyin Сватби Tags: Копривщица, модерна, немска, сватба, традиции
Краят на лятото дойде с една чудна сватба, на Свет и Сандра. Плетеница от традиции – български и немски, усмихнато настроение и много незабравими спомени запечатани в снимки.
Предишни По-стари записи
RSS
Facebook
