Разговор с приятел – надникване в душата

-Вярваш ли, че ако гледаш някой достатъчно дълго в очите ще видиш душата му? Знаеш ли, аз съм поглеждала дълбоко, чак до душата. Виждала съм самотата и любовта, белезите и незарасналите още рани, празнотата и мечтите, романтиката и протегнатата в мрака премръзнала ръка. Виждала съм болката скрита под добре оплетената блестяща ризница. Виждала съм щастие, надежда за нещо по-добро, за огъня, който да огрее и стопли. Търсене и намиране, а после търсене отново. Разбитото на пух и прах доверие и приятелското рамо за опора. Страха и куража, решителността и вярата. Виждала съм преглътнатите сълзи, неизказаните думи и несподелените желания. И любовта…

Ако не вярваш, опитай, пък кой знае…

Морски бриз носещ любов – сватбата на Нели и Браян

Лятото наднича през прозорците и слънцето гали морския пясък. Безкрайната синева, цъфналата лавандула, песента на щурчетата- прекрасен фон за сватба изпълнена с любов, усмивки, танци, нежност и красота. Сватба по детски чиста, случила се точно в най-веселия ден, денят на малчуганите:)

На фона на морето Нели и Браян си казаха “да” и се обещаха един на друг. А после, в прегръдката на Созопол, се венчаха в старинната църква Свети Георги.

И настана време за красиви снимки, много веселба и приятни моменти с любими хора.

Всичко това улови Бони Бонев в чудните си снимки. За красотата и изяществото се погрижи вълшебницата Стели от Левеке Дизайн. DJ Веско направи вечерта незабравима, изпълнена с много танци и усмивки, Нина помогна да прекрачим езиковата бариера, Дани и Ася направиха нежните грим и прически, а ние от Черга се постарахме всичко това да стане възможно.

 

 

Разговор с приятел – планините и хората

Пак си приказваме с моя приятел и този път темата е нашите си планини. Те всичките са красиви, ама някои повече те привличат, други някак плашат, трети може даже да не харесаш. А те в същност са като хората или обратно – хората са като планините. Едни са сурови, остри, ръбати като млада планина, а от вътре добри, чувствени – като ромон на река, като меката трева. Но имат още да растат, да помъдряват, да учат … да заглаждат ръбовете. Да станат като Стара планина, като Родопи – с дълбока душевност, с благ характер, помъдряли, обрулени от времето, топли и едновременно с това строги. Хем искаш да си с тях, да взимаш от тях, хем малко те е страх, един респект изпитваш, едно уважение дето го няма в младите планини. Там има луда кръв, има буйни реки, стръмни сипеи, адреналин. Таа… хората като планините… казвам аз, всеки намира своята, изкачва я, приема я, преборва я. Харесва я такава, че да му прилегне на душата и заедно да преминат през хубавото и лошото.

Ей такива неща си говорим …

Българска традиционна сватба извън пределите на България/ Traditional Bulgarian wedding abroad

Винаги съм вярвала, че за традициите, за завръщането към корените, за спомена и за онази вълшебна магия, която кара сърцето да подскочи щом чуе неравноделен ритъм – за това няма граници. Защо тогава да има за българската фолклорна сватба? Тя може да се случи на всяка поляна, във всяка градина или красиво място по света. И ние с колегите от Черга правим това възможно. Ние пренесяме късче България чрез сватбените ритуали, с носиите и познаването на сватбените традиции от миналото. Нужни са ни само младоженци, които да вярват в преданията и повелите на прабабите и прадядовците ни или, които искат да ги научат. Ние можем да им ги разкажем. Можем да превърнем всяко място в парченце България, поне за мъничко.

Последното ни пътешествие го доказа. Превърнахме старинна кентърбърийска къща от 17 в машина на времето. Върнахме се в онези времена, когато бръсненето на младоженеца често е било и първото му в живота, когато булката е надниквала да види тайно младоженеца през сито, за да не може той да и се насити, когато кумската дума е била закон, когато, за да получиш невеста трябва да се докажеш, когато момата се кланя на близките си, за да покаже почит. Времена на вяра в доброто, в силата на пожеланията, във връзката с рода и семейството.

Огласихме английските поля с българска гайда и завъртяхме магичния кръг на хорото, за да пребъдат младите.

После машината на времето ни пренесе над планини и океани, за да се докоснем до Африка. В красива зала в Лондон се потопихме в мистиката на ганайските сватбени ритуали. А след това веселбата продължи до зори.

Дори и далеч, ако България е в сърцето мястото не е от значение:) Останалото е наша работа!

Приключението – традиционна сватба в още по – традиционна Англия – сватбата на Вики и Пери – част 2

Имало едно време малко момиченце, което живеело в красив български град. То много обичало да слуша и чете приказки. Но не какви да е приказки, а истории за Африка, за далечни земи, непознати животни и красиви екзотични принцеси. Често карало майка си да му плете много плитки и постоянно и повтаряло, че когато порасне ще стане африканска принцеса.

Минали години, а момиченцето не спирало да любопитства за далечните африкански земи. И както се случва в приказките, момиченцето тръгнало на път. Отишло през 9 земи в 10-а и там в това кралство започнало да учи. Африка била далеч, дните се редували с нощи,  момиченцето постигало своите цели и се превръщало в красива девойка. И, за да е приказката истинска един усмихнат ден, докато чакала на спирката минал принцът. Видял прелестната девойка, но бързал за някъде. Така за миг се разминали. А рейсът не идвал. И принцът се върнал, за да покани своята принцеса да хапнат африканска храна…

И както се казва в приказките … оженлили се и заживяли щастливо до края на дните си.

А за тези, които ще решат, че просто разказвам приказки – тази е от истинските. Момиченцето се казва Вики, а принцът е съвсем истински  – африкански принц – Пери Ний Сампа Отуми. И като за принц и принцеса сватбата беше царствена, пъстра, весела и вълшебна:

А основните вълшебници бяха майката и таткото на момиченцето и самото то – Вики, които сбъднаха нейните мечти.

И ние бяхме там и ние им се радвахме и с тях се веселихме…

Приключението – традиционна сватба в още по – традиционна Англия – сватбата на Вики и Пери – част 1

small-63

Два континента, три държави, български традиции, къща от 17 век, английско време, ганайска точност, красиви шевици, пъстри одежди, много усмивки, малко сълзи, много красота, топлина и уют и най-вече безкрайна любов. Ето това, с няколко думи е началото на нашето приключение – традиционна сватба извън България. От сърце благодаря на Вики и Пери и на цялото семейство на Вики, че ни се довериха, че ни приеха като част от тях и с общи усилия написахме една новичка страница в историята на традиционните български сватби:) Нели, ти беше вълшебницата на тази сватба, а без отдадеността и грижите на Росен, нещата нямаше да се случат така истински.

Благодаря ви от сърце!

Съвсем скоро идва и част 2 с нови изенади и много различна красота!

 

Една приказка за стари времена, за мома и момък, за Теди и Джейсън

Сега ще ви разкажа една приказка, българска приказка. Нищо, че някои от героите в нея дойдоха през няколко морета и един океан. Магията и е българска – за любов, за връщане към забравени традиции, за наричане и спомняне заветите на баба, за дъх на бор и окосена трева. За онзи момент, в който като погледнеш небето виждаш тепсия обсипана със злато, чуваш как гласът на каба гайда и малко момиче разказват за Дельо хайдутин. И знаеш, че това е мястото да се вречеш, да се обещаеш, че земята те чува, че гората те пази, че полята ти нашепват онова българско наричане за вечна любов.

И Теди и Джейсън го направиха, омагьосаха себе си и всички, които бяха около тях. Разказаха им за силната любов, за усмивките и сълзите на момъка и невестата, за почитта към родителите, за това колко сакрално става булото, за красотата на носиите, за силата на хорото да събира и завихря емоции и вяра. Разказаха им и още ще разказват и те и всички, които бяха там, ядоха пиха и се веселиха, защото бяха омагьосани.

А каква приказка би била без орисници. И тук ги имаше – най-главната беше на селото кмета – Радка Мирчева.  Без нея нямаше да се стори това дето стана, без нейната благословия магията нямаше да се случи. За красота нарекоха Стелиана Левеке и нейните помощници Гери, Емо и Йонко, които с вълшебните си ръце сътвориха цялата украса. Нели Прахова ги ориса да помнят чувствата, емоциите, хората, случките като ги запечата със снимките си. Илиян Матушев със своето видео им нарече да не спират да се обичат все повече и повече. Дани и Ася бяха орисниците на красотата и се грижеха за прическите и грима. В Шоплука ги заплениха с българските ритми. Ангел Низамски, чрез носиите си нарече да се цени миналото. Светла Дойчонова омагьоса с красиви детайли, покани, подаръци. Ред Девил, Райт Рентъл и Еко Той пък им дадоха уютът и комфортът, чрез своето обслужване и оборудване. Имаше още много орисници, които бяха там за да да сбъдват желания. И ние от Черга бяхме там за да наречем да не забравят земята, родът и нашите си, български обреди, защото те са тези, които случват пожеланото.

Ето я приказката или по-точно началото … останалото тепърва ще се пише.

За добро или за лошо – не сме като всички

С нещата, които ще кажа сега знам, че ще разбуня някой и друг дух, но това съм си аз:) Осъзнавам и негативите, които този текст може да ми донесе. Но не ми дава мира нещо, което научих наскоро за себе си. Носи ми се славата сред фотографските среди, че “има проблем с храната” на мои сватби. Говорейки с един фотограф, с който не съм работила до сега, но имам намерението да го направя разбрах, че ние като агенция не даваме храна или, ако дадем била различна от менюто на гостите и младоженците. След кратко мигане от моя страна в недоумение, на въпроса ми какви са изискванията и очакванията му по темата той ми каза “да имам меню като на останалите, няма всички да ядат, а аз да ги гледам”. Благодаря на колегата за тази му откровеност, а и за това, че ми даде тема за размисъл. Ще се погрижа да удволетворя изискванията му.

Вярно е, обикновено на сватбите, които организираме менюто за хората, които случваме сватбата (не казвам подизпълнители, за да не засегна някой) е различно от това на гостите и младоженците. Понякога е салатата, основното и тортата включени в официалното меню, понякога е съвсем различно, но пак е поне 2-3 степенно.

Вярно е, имало е събития, на които храната не е била вкусна и на добро ниво, но причините за жалост бяха извън моя контрол и това важеше за цялата храна на сватбата.

Вярно е, както в последствие разбрах, че и с друго съм известна – не слагам тези хора на маса с официална украса, а на обикновена, с чиста покривка, прибори и салфетки.

Вярно е и, че тези хора с готовност приемат да творят на организирани от мен сватби, да получат срещу това заплащане от моите младоженци и след това да говорят и плюят зад гърба ми. И всичко това неависимо, че съм се постарала младоженците да изберат точно тях сред всички десетки на пазара.

Вярно е, всеки обича да се чувства обгрижен, ценен, уважаван, специален. Вярно е обаче, че всичко това идва от главата, от вътрешния ти мир и оценка, а не от външни фактори.

Вярно е, че според общото фотографско мнение всички агенции се грижат за тях, менюто е официалното, масата е като на гостите. Добре, обаче, за добро или за лошо, аз не съм като всички. Отказвам да вървя против своите разбирания и принципи за да се впиша в нормата “всички”.

За това сега ще го кажа и напиша много точно и ясно:

Ако имате изисквания, казвайте ги, когато Ви попитаме, а ние винаги питаме.

Ако не си кажете, но не Ви харесва, че нямате предястие и следястие или красив букет – откажете да снимате на наши събития.

Ако не откажете – не мрънкайте зад гърбовете ни, а имайте доблестта да ни кажете какво ви тормози в очите.

Ако не го кажете – замълчете.

И за финал искам да благодаря освен на човека, с който започнах тази история и на още един негов колега (обещах си да не казвам имена, но той си знае кой е). Благодаря му, за това, че е професионалист, че ми каза и разказа детайлите и гледната точка на хората от фотографското общество, че отговори на въпросите ми и, че ме приема каквато съм. За мен е голяма радост да познавам такива хора и да работя с тях.

Е, хайде със здраве и да ви е спорна седмицата.

Търси се – Заведение за весели компании

Нещо се случва със света около мен, което е съвсем в реда на нещата. То, той си се променя постоянно, само едно не разбирам – защо става все по сърдит, кисел, нервен и сериозен.

Ние сме отбор кикирици, които се виждаме по женски през кратки (май все по-малко кратки, стегнете се) периоди от време. Сборните ни пунктове са разни и разнообразни кръчми, барчета или даже чайни. Общото обаче между повечето (да не бъда крайна казвайки всички) е, че май, май не сме добре дошли обратно. Ние сме упорити де, не се даваме лесно, обаче явно не се харесват весели, забавни и малко шумни компании. Как пък може така да говорим високо, да се смеем с пълно гърло, да се шегуваме и забавляваме. Не ни е срам да пречим на околните да осмислят информацията от телефоните си, в които са забили носове. А може и да идва повече смехът ни на тези с дълбокомислените разговори за това колко е сложен, тежък и несправедлив животът. Не знам… Днес обаче за пореден път едно на вид мило момче демонстративно отказа да ни обслужи и изпрати колежката си при нас. А ние не хапем, поне не още… ама с толкова свъсен народ покрай нас, кой знае.

Усмихнете се бре хора, радвайте се на тези, които се усмихват, почерпете от тяхната енергия, отпуснете се, чуйте вътрешния си глас, който се задушава от сериозността и решетките на негативизма.

Здравословно е, а и подмладяващо:)

Очакваме бебе – весел начин да го кажем на всички

Тъй като Черга е работилница за  веселби постоянно ни хрумват нови идеи за забавления и начини да караме хората да се усмихват. А какво по-хубаво от това да очакваш бебе. Този толкова личен и интимен момент в началото след първите месеци се превръща в новината, която искаме всички да научат. Искаме повече хора да се докоснат до тази ни радост, да я споделят, да станат съпричастни.

Но идва въпросът как да го кажем, да се обадим, да съберем приятелите… как? А защо не да направим нещо забавно и по-_DSC5886-Editнестандартно?

Нужно е само да споделите с нас вашите хобита, интереси и любими неща, да обсъдим идея на база на това, да отделите няколко часа за малка фотосесия и да имате търпението докато сътворим нашата магия.

Как това изглежда в завършен вид (показваме различните възможности) може да видите тук.

Най-вече – важно е да се забавлявате!

 

 

 

Предишни По-стари записи