Вече е готов и културният календар за събитията, които ще се случат в Копривщица през 2010. Една част от “случките” вече са минали, но… доста предстоят:) Ето тук може да се види какво следва – http://koprivshtitsa-bg.com/read_more.php?scid=90

След дълго затишие излезе малко информация относно процедурите по записване за участие в събора.  За съжаление все още нещата не са конкретизирани на 100%, но мисля, че се внася малко яснота. Информацията е публикувана в сайта на Община Копривщица и всички желаещи да получат повече подробности могат да се обръщат към посетитеслски център Богдан – center_bogdan@abv.bg; 0879600323.

Ето и линк към публикуваните документи: http://koprivshtitsa-bg.com/index.php?page=cp&cat=3&scid=172&stype=naredbi

14 февруари е ден, в който отбелязваме едновременно Трифон Зарезан и Свети Валентин. По стара българска традиция на този ден се подрязват лозите, за да са плодовити. Този ритуал е съпътстван с много обредни действия. Мъжете отиват рано сутрин на лозето с омесена за целта питка, печено пиле напълнено с ориз и вино. След като подрежат лозата на 3 места я поливат с донесеното вино. След това избират един мъж за цар на лозята, накичват го с венци и го повеждат към селото с много музика и танци. Там минават през всички къщи, където ги черпят с вино, а остатъка от почерпката изливат върху царя, за да е берекет и да „прелива от праговете”. След като обиколят всички къщи, царят се прибира и подготвя трапеза за да посрещне цялото село и веселбата да продължи.

Следващите няколко дни след Трифонов ден, който по стар стил се чества на 1 февруари се наричат „трифунци” и в народното поверие се отбелязват за предпазване от вълци. Тогава жените не бива да шият, да плетат и предат, както и да ползват ножици, за да не отварят устата на вълка. Приготвят се обредни хлябове, от коитo се дава и на животните, за да ги предпазят от вълци.

От своя страна вече много сериозно навлезе в нашата култура празнуването и на Деня на Влюбените или Свети Валентин, който също се отбелязва на 14 февруари. В нашата обредност нямаме ден, който да отбелязва любовта. Ние като народопсихология сме по –пестеливи на изразност на чувствата си.  Докато примерно в САЩ, а със сигурност и в други страни да кажеш „обичам те” на близък, на дете, на приятел е нещо, което се случва ежедневно на нас може да ни се стори изтъркано и непривично. Може би за това така лесно приехме Свети Валентин като ден , в който без смущение да кажем и покажем чувствата си. Разбира се тези закючения са малко крайни. Хората казват „обичам те” все по-често и по-спонтанно. Работата ми като организатор на сватби и веселби ми дава възможност да се убедя, че да разкриеш чувствата си не те обвързва с ден, с празник или повод. За това за мен Свети Валентин е хубав празник, но много по ценно е „обичам те” казано без предварително подготвен повод или сценарий

Антонов и Атанасов ден се празнуват съответно на 17 и 18 януари.  Смята се, че от Атанасов ден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва,  защото св. Атанaс се качва на върха на планината облечен в копринена риза и се провиква „ Иди си зимо, идвай лято”.  Атанасов ден се отбелязва и лятото,  на 5 юли и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото се смята, че тогава св.Атанас яха белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава се слага и началото на жътвата.

Антонов и Атанасов ден са празници свързвани с предпазването от болести.  Вярвало се е, че на Антонов ден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасов ден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва  да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не е хубаво да предат и плетат, да извършват повечето от домакинските си задължения, за да не ядосат чумата и другите болести. В някои краища приготвяли питки, които надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. В някои райони на България тези питки са намазани с мед.

Легентата разкаава, че Антон и Атанас са двама братя ковачи, дуго предание пък ги представя като майстор и чирак. За това тези два дни се честват и като празник на всички ковачи, ножари, железари и налбанти.

Едно писмо получено в пощата на www.koprivshtitza.com, сайт, който ние правим и поддържаме провокира този мой пост.

Човекът изпратил писмото, много грубо и нападателно изказваше възмущението си от факта, че за да имаш право да снимаш в музей в Копривщица трябва да си платиш. Даваше пример с музей в Холандия, където можел да снима платната на Рембранд абсолютно безплатно, а тук искаме да плаща да гледа и снима “прашните миндери”. И още куп не особено мили думи по адрес на Общината. Аз някак приех лично това писмо. Макар не аз да отговярям за музеите в града и ценовата им политика се подразних от факта на криворазбраното възпиратие за култура, което имаше този човек. Ценител на Рембранд уж, явно много малко запознат с това, което може да се види в нашите музеи, който въобще не се замисля за факта, че за да посети музей в България и в случая в Копривщица плаща буквално жълти стотинки. Ето за пример – обиколка за всички 6 музея в Копривщица струва 5 лв. Елементарна аритметика – посещението на 1 музей излиза под 1 лв. Не искам да коментирам дали е редно фото и видео заснемането да се таксуват отделно, но дори и така пак като крайна сума излиза по-евтино от посещението в някой европейски музей.

Стана ми жал за този човек, който отделя време за да пише гневни писма, а не отделя време да се замисли върху някои елементарни неща. Още повече по празници като Коледа. Все ми се иска да вярвам, че поне тогава хората могат да бъдат по-добри един с други, ноо нервното ни ежедневие явно не прощава на някои:)

Лично се надявам животът на този господин да му даде шанс да се докосне до магията на българската култура и история (все пак е българин), да погледне на нея не толкова меркантилно и да може да бъде по позитивен дори и когато е недоволен:)

Ето още едни хора, които решиха да пуснат материал за сватба организирана от мен – http://www.svatbanews.com/?ar=true&d=20&m=11&y=2009

Трябва да си направя страничка с линковете към всички публикации и предавания, за да си ги имам като портфолио, но и това ще стане.

Най-сетене се взе решение за датите на Националния фолклорен събор в Копривщица догодина. Той ще се проведе от 6 до 8 август 2010 г. Решението е от вчера и повече информация за сега няма. Очаквам да получа програма за събитието, но не вярвам да стане готова в близките месеци. Та май ще има и част 3 на темичката:)

Съвременната сватба не се подчинява на строги правила, традиции и норми. В стремежа си да переживеят един уникален и незабравим ден, бъдещите младоженци развихрят фантазията си и създават различни и неповторими тържества като тема, място, идеи.

В повечето сватби обаче, независимо от новаторските хрумвания има няколко елемента, които наричаме български традиции и, които присъстват почти винаги. Въпросът е до колко тези елементи са наистина традиции запазили смисъла и обредността от българската сватба от миналото.

Почти няма сватба без „посрещане с питка, мед и сол”, „разчупване на питка”, „играене на кума с печена кокошка”. В някои краища се случват и други неща наречени традиции. Истината обаче е, че тези ритуали отдавна са изгубили традиционния си смисъл и обредност. Повечето, разбира се в реда на нещата, са се изменили, за да подхождат на съвремените разбирания и светоусещане, но така са загубили изначалния си замисъл. Много малко от младоженците се замислят върху символиката и идеята на даден ритуал. Често пъти го пресъздават, защото така се е правило от техните баби и дядовци. Истината е, че не се е правило така . Посрещането на младото семейство от свекървата е може би един от малкото общо разпространени ритуали, останали непроменени. На кума не се е играело с печена кокошка, да не говорим , че сега има и вариант да се играе на кумата с торта, бонбони и т.н. Кумът/кръстникът е откупувал специално нагизден за целта, хубав, жив петел. Отговорен за петела през цялата сватба е бил заложникът. Той е танцувал с петела, правил е смешки, неговата роля е била да забавлява и разсмива сватбарите. Живият петел е символ на мъжкото начало, на силата на мъжа, а печената кокошка … не знам на какво е символ. Разбира се, би било странно да се появи някой с жив петел на една съвременна, модерна сватба и, за това се е стигнало до печеното пиле дегизирано като герест петел.

Подобна е историята и на ритуалът с разчупването на питката, за да се види кой ще командва в семейството. В миналото питки са се чупили, но за берекет, за да се види дали ще има добра реколта, за здраве. Ролите в семейството са били много строго определени и това кой ще е водещ е плод на новото време. Така ритуалът се е видоизменил, за да отговаря на съвременните разбирания.

Много може да се пише като съпоставка на ритуалите от миналото и сега. С тези тълкувания не отричам  промяната на традициите – те са такива каквито ги създадат нуждите на времето. Важното е да има разбиране, защо едно нещо се прави и да не се прави, когато не се вписва в общата идея или възприятие. Много е важно да съхраним обредността, макар и променена, но едновременно с това да я запазим и смислово, а не само като ритуална дейност.

В последния месец и половина ми се случи да бъда в Бургас на сватба 2 пъти като гост.  И двата пъти дисководещите използваха думата “младоженка” вместо по-привичното за мен “булка”. Явно в този край така е прието. Проверих и в няколко правописни речника, които чичко Гугъл ми предостави (не знам до колко са адекватни, но…) – такав дума има. Да, но мен продължава да не ми звучи добре. Може би просто не съм свикнала, но някак недодялано ми седи думата “младоженка”.  Особено като се повтори стотина пъти през времето на сватбеното тържество. ” И сега младоженката ще ритне менчето”, “А сега младоженката ще хвърли букета”,  ” Специален поздрав за младоженката от…” и т.н.

В крайна сметка да са живи и здрави всички булки, младоженки и всички около тях:)

В традиционната българска сватба от миналото има едно обредно лице, без което сватбата трудно ставала възможна – старосватът ( стария сват). Често той бил наравно с кума, като ниво в обредния процес. Неговата основна задача била да води сватбата – да съблюдава спазването на обредите, да следи дали има достатъчно храна и напитки, да весели гостите и да прави връзката между всички участници в сватбения процес. Този персонаж се среща рядко в модерната българска сватба, но неговата роля напомня много на съвременния му наследник – сватбения агент. И той като един диригент ръководи сватбения процес, защото дори всички музиканти да са уникално добри, без диригент няма да съумеят да изсвирят перфектно своя концерт.

Сватбеният консултат има за задача да бъде дясната ръка на младоженците, да направи възможни техните желания и представи за сватбата, да улесни сбъдването на тези представи. Неговата работа е не да налага мнение и да отнема от удоволствието сам да почувстваш как сватбата ти се случва, а да дава насоки, да свързва отделните елементи, да ръководи различните звена. Не казвам, че без агент сватбата няма да стане хубава, но с агент може да стане още по –хубава. Изключвам факта, че един сватбен консултант може да спести доста нерви на бъдещите младоженци в подготовката на детайлите – покани, менюта, избор на място, подаръчета и  т.н. Ако обичат да организират  за тях ще е удоволствие да изпипват детайлите, но агентът е свързващото звено на всички онези виртуозни иначе подизпълнители – фотограф, ресторант, дисководещ, обредни лица. Сватбеният агент е отговорен всичко да се случва в определеното за това време и място. Той следи поканите да бъдат подготвени навреме, документите да бъдат  както трябва, декораторите, сервитьорите, фотографът, видеооператорът, дисководещия, сладкарският цех, шаферките, всички да свършат работата си и да се стиковат помежду си. А през това време младоженците и техните гости да се забавляват.

Не искам да мислите, че сватба без сватбен агент не става – просто се създават предпоставки за грешки, които могат да направят сватбения ден по-забавен или по-напрегнат, зависи от грешката. Не бива да се изпуска и факта, че, за да бъде една сватба наистина хубава, освен младоженците трябва, всички гости също да се чувстват добре и комфортно през цялото време. Да бъдат информирани, настанени, обгрижвани, защото тяхното настроение определя до голяма степен настроението и на сватбеното тържество.

Финансовият въпрос винаги е стоял на предни позиции при избор на каквато и да е услуга – трудно е да платиш за нещо, което не можеш да пипнеш и да занесеш у дома. Стане ли дума за организиране на сватба нещата не са по-различни. За това аз не искам да натрапвам идеята за нуждата от сватбен агент, а просто да посъветвам всички, които се чудят дали да ползват подобни услиги, дори и тези, които са категорични, че нямат нужда, да поговорят с някой сватбен консултант преди да вземат решението си. Задайте въпросите си, придобийте представа какво ще получите, изяснете си процеса и тогава дейставйте.  Този разговор не ви обвързва с никой и с нищо и никоя от себеуважаващите се сватбени агенции и консултанти не би трябвало да ви взима пари за него. Бъдете информирани преди да приемете или отхвърлите една идея:)