02 Feb 2012
by Vennyin Интересно, Лично Tags: доверие, качество, консултант, сватби, специалист, услуги
Често хората избирайки да работят с някой, който да ги консултира или да извърши дадена услуга се колебаят дали сами да не свършат желаната работа. Причините могат да бъдат много. От една страна – народопсихологията на българина свързана с приказката за вълка и дебелия му врат. Свикнали сме сами да си вършим нещата – няма да коментирам причините, защото и те сами по себе си са много разнородни.
От друга, несигурността, дали човек е направил правилния избор на специалист. Истина е, че в сферата на услугите много хора изпробват таланта си, някои успяват други си мислят, че са успели. Ако човек попадне при вторите остава с неприятното усещане, че е трябвало да послуша вътрешния си глас и да си свърши работата сам.
За жалост, не винаги е лесно да се разпознае добрият консултант. Има някои основни елементи при наличието на които можете да сте спокойни, че работата ще бъде свършена адекватно:
*На първо място е отношението към детайла. Качествено представяне – уеб сайт, портфолио. Сигурна съм, че има много добри специалисти, които нямат подобаваща презентация и обратното – перфектното представяне не е гарант за качество. Въпреки това вярвам, че човек, който се е постарал да изпипа детайлите, да покаже какво може, чрез това, което вече е направил показва отношение. А за една услуга отношението е много важно, защото показателно е не само да свършиш една работа, а начинът по който ще я свършиш. От това се определя и крайният резултат.
*Умението да отговаря на „неадекватни” въпрoси. Зная, че звучи странно, но ако специалистът съумее да разбере какво иска да го попита клиент, който не е нясно с детайлите и поради тази причина задава неточни въпроси, значи този човек има опитa, който е нужен. Този специалист е работил с достатъчно много хора, за да знае какво точно е важно за тях, макар те самите да не са го осъзнали поради непознаване на материята. Често моите младоженци в началото дори не знаят какво да попитат, но моята задача е да отговоря на незададените им въпроси разказвайки им какво и как ще направя за тях.
*Способността да ви изненада приятно с информация и идеи, за които вие не сте се сетили. Днес информацията е много лесно достъпна, разполагаме с много източници и всеки човек може да черпи идеи от тях. Специалистът е този, който трябва да съумее да предложи нещо повече, специално за вас. Да е успял да събере цялата налична информация, да я е подредил и да я използва така, че да има най-голям ефект и полза за вас от нея.
*Желанието да отговаря на въпроси също е важно – човек, който „крие” информацията, за да я предостави само след сключен договор не е уверен в себе си, в способностите си. Разбира се, не може да се очаква, от който и да е специалист да направи подробен план на труда си, да даде разбивка по пера, да предостави контакти и каквто е нужно още при първия разговор. Но не трябва да се притеснява от това да бъде откровен. Ето и пример, за да излюстрирам по-ясно нещата. Често клиенти ме питат още при първия контакт по електронна поща да разкажа как ще се случи сватбата, кое колко ще струва, да предложа фотографи, производители на торти и т.н. Отговорите на тези въпроси не биха коствали нищо, но зависят от много странични фактори и не могат да бъдат еднозначни. За това давам примери за цени като уточнявам и условията за тези цени, споменавам някои възможни ритуала, уверявам клиента, че ще има пълната свобода да взима решения при правенето на избор, а аз ще съм там, за да му предлагам най-доброто. Консултантът е човекът, който ще насочва клинета и ще му помогне да осъществи желанията си според наличните условности.
*Първата консултация е безплатна. Както казва една моя приятелка, колежка и човек, от който съм научила много – Ади Цанова, ако има кой да ми плаща само да си говорим нямаше да има нужда да правя друго . Вероятно няма нищо лошо в това първите консултации да се заплащат, все пак информацията е основен ресурс на всяка дейност. И въпреки това, смятам, че може да бъде получена от много канали и по-важен е подходът на използването и. За това смятам, че първоначалният разговор се заплаща с това, че получаваш доверието на клиентите, а не еднократен хонорар за консултация.
В основата на позлването на специалист предлагащ дадена услуга е доверието, увереността, че този човек, ще направи нещата по-добре, защото има опит, знания, усет, дори слънчева усмивка. Цената на услугата се формира не на личностна база, а на способността на човек да осъществи поставените му цели по най-добрия начин, за най-добро време, с най-малко ресурс и най-много добре изпълнени детайли. Специалистът ще съумее да ви спести време, тревоги, а дори и пари, ще ви предпази от недостатъчно изпипани детайли, ще предотврати възможни грешки, ще ви предупреди за вероятните рискове. Така обръщайки се назад след свършената работа, ще знаете, че сте постъпили правилно, а не, че е можело да бъде и по-добре.
10 Jan 2012
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: годеж, кой ще командва, питка, разчупване, ритуал, сваба
Ритуалът с разчупване на питка, за да се провери кой ще “води” семейството е стар български обред. Разликата е в това, че в миналото се е правел на големия годеж, след като двете семейства “решат” сватбата, а сега се прави на самата сватба, обикновено в ресторанта.
01 Nov 2011
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: годеж, голям годеж, малък годеж, момари, сватба
В традиционната българска сватба от миналото е имало два годежа – “малък” и “голям”. На малкия годеж са ходили специално подбрани за целта хора ( близки на момчето ) да искат момата. Обикновено отивали по тъмно, за да не ги види никой, ако ги върнат без да са им дали съгласието си за сватба. Често бащата на момичето връщал годежарите (момарите), макар и съгласен, за да запази достойнстовто на дъщеря си. В такива случаи се ходи за момата пак на следващия или след няколко дни.
Когато родителите на момичето приемат да дадат дъщеря си на момчето се прави голям годеж. Той вече е официален, не потаен. Празнува се и се цели всички да разберат, че ще се вдига сватба. На големия годеж се уговарят датата и детайлите по сватбата. С него се поставя началото на обредностите от сватбения цикъл.
31 Oct 2011
by Vennyin Сватби Tags: Копривщица, модерна, немска, сватба, традиции
Краят на лятото дойде с една чудна сватба, на Свет и Сандра. Плетеница от традиции – български и немски, усмихнато настроение и много незабравими спомени запечатани в снимки.
19 Jul 2011
by Vennyin Лично Tags: библиотека, етнографски музей, книги, музей, Фолклор
Днес ми се случи нещо забавно, което е забавно само, ако приемеш, че абсурдите във “Велика България” са забавни.
Преди месец водихме малчо по музеите и в Етнографския уредничаката ми каза, че имали библиотека. В тази библиотека имало много литература за българската фолклорна сватба… или поне аз така разбрах. Веднага си замислих едно посещение на библиотеката.
Днес най-после успях да намеря време, проверих в сайта на БАН в страницата на въпросната библиотека работното и време (от 9 до 17:30) и ето ме упътена в обедната ми почивка натам. Стигам до вратата благодарна за сянката около задната част на Двореца, където се помещава музея и библиотеката. Един мил чичко, охраната вежливо ме упътва ” по ей това стълбище до края му, после по коридора, по коридора, гледате по вратите и търсите библиотека” като ме предупреди да побързам да не изпусна жената, че ще отиде на обяд. Бързам аз по едно вито стълбище, свят да ти се завие – мрачно, занемарено, старо… докато изкачвайки 4 етажа (поне толкова ми се сториха) се моля наистина да не изпусна библиотекарката. Не, че има как да мине покрай мен без да се бутне в мен, но… Стигам коридора и хоп ето една жена. Решавам да попитам къде е библиотеката с надеждата, че ако това е библиотекарката ще я хвана в крачка на време. Оказвам се права – тя е и е тръгнала на обяд. Измрънква нещо, когато казвам, че на сайта обедна почивка не е спомената, с недоволство се връща, за да ми отговори на въпросите. А аз искам да знам мога ли да взема книга – не не може, чете се на място. Добре. Може ли да копирам – не не може, няма време сега да ми копира. Може ли аз да копирам – моооже, ама да оставя лична карта и да кажа колко бързо ще се върна. Разбирам, че на обед “системата казва неее”. Решавам да получа още малко информация – все пак по тази жега, тези стълби и това бързане да си струват. Питам какви книги има за сватби, но системата не отговаря. Жената реши, че така и така съм я върнала може да си свърши още работа. След второто питане има ли книги за фолклорни сватби разбирам, че първо има много ама после има само няколко. Искам да разбера поне едно, две заглавия – все пак аз имам също няколко, да знам има ли нужда да идвам пак. Преместваме се в читалнята, където други лели седят и гледат книги… поставят ме пред една ретро картотека, където макар като студентка да съм прекарала известно време в бибилотеки идея си нямам как да започна да търся според означенията. Питам къде са книгите – системата казва: ” аз ги знам всичките къде са”. Това е чудесно, но за момента не е достатъчно. След известно чакане ми показват 2 книги, които аз имам и казват : “това са”. Аз решавам да не спирам до тук питам имат ли книги за сватбите по етнографски области. Има ама трябва да се четат на място… Е, отказах се… на излизане попитах за работното време – изпратиха ме казвйки да го погледна на вратата. Там пишеше - 10 -12:30 и 14 – 17:30 – описано ден по ден.
Е, явно библиотеките не са за всеки. Само ученици, студенти и безработни имат щастието да стигнат до библиотеката, а дали ще успеят да се докоснат до книгите не знам, аз не успях…
08 May 2011
by Vennyin Лично Tags: мистика, приказка, пътуване, странджа
Попаднах в страната на чудесата, ей тук в нашата мила България. Едно кътче, което се намира на 500 км от родния ми град и, което ме пренасе в приказния свят на древни мъдреци, сбъднати прокоби, заровени иманета, целебни аязмици, смели войни и тайнсвени явления. Толкова малко, а наситено с толкова много история и вълшебства. Оказах се там в един сумрачен и мъглив ден, което направи усещането още по-мистично. Вървейки из гората си представях картини обрисувани във фентъзи романите, имах усещането, че някой елф ще изкочи иззад най-близкото дърво. Това е място, което не се описва, то се усеща. За щастие с мен бяха хора, за които ми помогнаха да усетя. С песните, с приказките, с историите, които чух, тези пазители на приказната земя ме накараха да поискам да се върна там отново.
27 Nov 2010
by Vennyin Интересно, Сватби, Фолклор Tags: гостуване, родители, сватба
В миналото родителите на булката оставали вкъщи след като младоженецът вземе дъщеря им и я отведе в неговия дом, където сватбените ритуали и празненство продължавали. Около седмица след сватбата невестата и мъжът и гостували на родителите на момичето, оставали там да спят и изпълнявалi някои ритуали свързани с това гостуване. Това била и първата среща на булката с родителите и след сватбата.
27 Nov 2010
by Vennyin Лично Tags: звезди, категоризация, хотел
Преди седмица, две решихме да избягаме от София с любимия мъж. Аз исках да отидем на място, където сме ходили и преди, за да не се изкушавам да обикалям и разглеждам, а само да се излежавам. Искахме да има басейн за разнообразие и да е спокойно. Речено сторено. Избрахме посока Банск0 – сега там си е направо пусто;) Избрахме хотел, който прави доста активна реклама и предлага промоционални пакети за този междинен за там сезон. И ето ни, пристигаме в Банско, след кратко лутане намираме хотела, който от далеч блести, мигат неонови реклами “казино”, “спа”, “еротик бар” – пълен комплект ексти. И сред тези екстри се мъдрят и 4 звездички. И сега започва интерсната част.
При опит да влезнем в паркинга се оказва, че той е с карта, която се получава на рецепция - добре съгласна. За да ти я дадат трябва да се настаниш, но не е желателно да спираш пред хотела. Паркингът е през улицата на 50тина метра – не е далеч, разбира се, но така или иначе без карта не може. Седи пиколото и учтиво предлага да вземе багажа и да помогне, и това добре. Регистрираме се, за да разберем, че, ако ще ползваме паркинга трябва да си доплатим отделно… Това не знам дали е добре вече… май и на други места се практикува, но мен ме подразни. Както и да е – отиваме си в стаята. Хубава, голяма стая – двойна, с реални 2 помещения – малък хол/дневна + спалня. Само дето някак евтино направена. Техниката Нео, Краун – нищо лично към тези марки, но не ми се връзват с 4те звездички. Кабелна телевизия има, но канали няма. Е, хайде, за да не бъда крайна - има, но 20тина може би. Интернет, – само в лоби бара.
Няма да изброявам още, защото не искам да звучи прекалено негативно. Ние си изкарахме хубаво, беше спокойно, чисто и приятно. Просто се замислих как се взима висока категоризация у нас. Просто набавяш необходимите елементи от даден списък, а някои дори може да пропуснеш по невнимание, показваш ги и хооп, още една звездичка блесва на фасадата. Истината е, че за парите, които платихме възползвайки се от 50% намаление получихме идеалното обслужване за 3 звезден хотел:) За това не бих имала против да се върна пак там, но при същата цена за стая и допълнителни услуги – сауна, парна баня, басейн и т.н.
В крайна сметка това е само един от многото такива хотели, които са окачили звездичките докато собствениците са пийвали и хапвали с комшията, който е в комисията по категоризация.
Е, докато има кой да плаща ще има и кой да се прави на хитър.
17 Nov 2010
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: говеене, мълчание, свекърва
В миналото по време и след сватбата булката трябвало да спазва обредно мълчание (да говее) пред свекъра и свекърва си. Това се е смятало за знак на уважение и покорство. Говеенето продължавало от няколко часа до няколко месеца. Майката на младоженеца трябвало да благослови невестата и така да сложи край на мълчанието.
Предишни По-стари записи
RSS
Facebook
