Шевици, пафти, калпак. Кецове, любов и красота – сватбата на Мим и Жоро


Ето я и нея, може би една от най-щурите сватби, които сме правили.

Щура заради готините младоженци, които решиха да се върнат във времето, да се облекат в носии и да се врекат един на друг по старите традиции. След това обаче да скочат в кецовете, да се обещат както сърцата им подсказват и да се веселят до зори както душите им искат.

Щура, защото времето се чудеше дали да изпълни нашата уговорка “да не вали” или да се пошегува с булката, която доста се тревожесе, че “ще вали”. Е, валя, точно когато трябва, за да разхлади – между ритуалите, когато хората за на на сухо и слънцето се показваше за снимките, за ритуалите, за да видим красивия залез.

Щура, защото сватба на открито се прави по-различно и предвид горната точка беше предизвикателство да се “надбягаме” с облаците. Но пък ние си имахме уговорка, та ни се получи:)

Щура, защото посред лято вечерта стана толкова студено, че ако ги нямаше лудите танци и Духът от бутилките… можехме да я минем в графа “зимна” сватба.

Щура, защото си имахме стара пишеща машина, балканчета, каруца, сангрия, изобщо една щура украса – Стели (Левеке Дизайн) благодаря!

Щура, защото си имахме уникални табели, подаръчета и красотички, които нямаше как да станат без Светлето (Светла Дойчинова), чудесна си!

Щура, защото се получиха уникални снимки, от които човек просто не може да избере коя да не покаже – Нели (Нели Прахова), страхотна си!

Щура, защото … защото вижте сами:

Нови шарки в чергата – кои са новостите в услугите ни

В организирането на сватби сме много добри, но стремежът ни да бъдем още по-добри ни води към нови и интересни идеи и знания:) Ето ги и новите шарки обогатяващи пъстрата черга на Черга – фолклорни семинари, ателиета по занаяти, услуги за туристи и още.

За момента страницата е само на английски, но съвсем скоро ще я пуснем и на български.

Българска традиционна сватба – нашето страхотно видео:)

Ето го и най-новото ни видео! Толкова цветно, различно, емоционално, красиво би изглеждала сватба направена по старите традиции.

А с приятелите ни от Жар, без които това, което виждате нямаше да се случи така истински хубаво можем да покажем и представим автентичната сватба, да разкажем за нея, да направим съпричастен всеки, който се интересува.

Огромни благодарности на Бони Бонев, за страхотния трейлър, на Момчил Чалъков, без който още щях да се лутам в търсене на музика и още веднъж на приятелите от Жар!

Приятно гледане! 🙂

Магията на любовта

Бях на представлението на Камен Донев за сватбите и то ме накара да се замисля отново за смисъла, да погледна отатък всички организационни дреболии и да видя същината. И малко се натъжавам, защото все по-малко хора поглеждат там. Сватбата е станала просто празник, купон. Бързаме – да направим прическа и грим, да изпреварим трафика до ритуалната зала, там да си кажем бързо “да”, че идват следващите желаещи, да обиколим веднъж олтара, че за 3 пъти времето не стига, да се снимаме за 30-40 мин, да не губим от купона, да седнем да изядем салатата и да зпоченм с ракията… Бързане… А онази, скритата емоция, че в този ден се обещаваш на най-ценния човек, че му се подаряваш, че си готов да споделяш всички тежки, страшни, тъжни моменти (за хубавите е ясно, кой не е готов) с него, да минете през тях рамо до рамо, прегърнати.. Тази емоция се прокрадва между бързането в нарочените за пред камерата целувки, в първия режисиран танц…

Ех.. а как са се женили нашите баби и дядовци, как са се залюбвали и ухажвали… Всичко е било любов, страст и болка… понякога горчива, понякога сладка. Да усещаш пеперудите в стомаха, когато тя минава покрай теб тръгнала за вода, да се чудиш как да и напиеш менците, да трепнеш в очакване той да мине покрай портите и да надникне през дувара, а ти примряла да поливаш цветните лехи, на хорото ще се хване ли за теб или ще отиде при чернооката, да ти изскача сърцето от вълнение ще я даде ли баща и, ще стане ли твоя за винаги. И вярата, вярата, че изпълнявайки малките заръки на баба – да не прекрачваш с грешния крак прага, да не се пристягат връзките прекалено, да прескочиш верига, да погледнеш през пръстен, да откупиш майчиното мляко, така ще достигнеш до душата, ще омагьосаш живота и той ще ти дава любов, здраве и щастие. А имайки това ще си най, най-богат! “Магията на любовта” казваме, но любовта вече е далеч от магична… Магията е била някога, била е в погледа скришом, във вълшебството на водата, която е неизменна част от ритуалите, във вярата, в песента на нивата, в хорото, в това да се научиш да поглеждаш вътре в душата, била е в малките неща. А сега седи и чака да я преоткрием, да си спомним, да я потърсим… седи в нас, и чака…

 

ЕЛИН ПЕЛИН, ЗЕЛЕН ПЕЛИН

Елин пелин, зелен пелин,
що се пелин полюляваш,
полюляваш, разлюляваш
от вършеца до корена?
Дал’ е ветър, ил’ е вихър?
Сама й Рада под пелина,
пелин кърши, китки вие,
как ги вие и нарича:
– Как се вият тези китки,
да се вият и момците,
и момците край момите,
и Иванчо окол Рада!

Нежна, романтична, красива – сватбата на Алеся и Цветан в София

Поели по своя път към щастието от различни държави се срещат на другия край на света. И откриват търсеното щастие в очите на другия. Това е началото на една приказка. А с майсторските си умения Бони Бонев  разказва за любовта и романтиката, за красотата и нежността. И заживели щастливо…

11-ти Национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2015 г

Отмина и 11-ят Събор на българското народното творчество в Копривщица. Дълго се чудех дали да пиша нещо по темата, но тъй като до сега все съм споделяла впечатления ще запазя традицията.

Чувствата, впечатленията, емоциите ми са изключително смесени… Ако до сега от мен бликаше възтрог, този път не е така. Чаках събора с нетърпение. Спомените за отминалите издания, за поляните, площадите, улиците изпълнени с хора, пеещи, свирещи, танцуващи почти денонощно ме зареждаха с радостни емоции за предстоящото. Дори споменът за събора 2005, онова тъй дъждовно и бедствено лято, през което хората пак бяха на вън и пееха, свираха и танцуваха облекли дъждобрани и необръщащи внимание на времето не промени тръпката от очакването. А и прогнозите бяха иделани – слънце, лято, прохладата на гората… Да, но… не е достатъчно времето да е хубаво, за да бъде едно такова изживяване на ниво. Нужни са хора, хора с големи сърца и души, носещи заряда на българския фолклор.

Организаторите бяха направили всичко по силите си, за да може съборът да е уреден – да има къде да се паркира, да има тоалетни, да има път до сцените, да има транспорт от палатковия лагер до сцените и т.н. Сергиите и търговците бяха подбрани да отговарят на духа на събитието.

Сигурна съм, някой ще каже, че е могло едно или друго нещо да е по-добро – така е, винаги може нещо да е по-добро. Не мисля да отделям време да критикувам нечия работа, нечие участие в организацията на такова мащабно събитие без да съм запозната с всички факти и без да съм била част от него. И аз имам своите не малко забележки, но те ще останат за друга тема:)

Това, което ме стресна истиснки е липсата на тези хора, за които споменах по-горе. Хората с души и сърца изпълнени с магията. Нямаше ги. Не защото нямаше хора, публика, зрители, гости на града, имаше много. И да, всеки от тях носи частичка магия в себе си, и да, всички те заедно правят магията голяма, но … къде бяха онези, които с уменията си зареждат всяка малка частичка у хората. Те идваха, изпълняваха своите песни, танци, ритуали и си тръгваха. Нямаше ги по площадите, вечер по улиците… бяха се прибрали. Защо, не зная, мога да гадая и вероятно ще отгатна, но не желая.

Нямаше ги и младите, тези, които ще продължат вълшебството, ще пренесат магията в бъдещето. Болшинството участици бяха хора над средната възраст. Поклон пред тях, пред неспиращото желание да предават и показват. Но липсваше живецът, лудостта и енергията на мадите.

И за да не излезе, че този събор е бил едно огромно разочарование, защото не беше ще кажа, че хората, които бяха в града – зрители, гости и участниците, които останаха успяха по сцените, поляните, а и в събота вечер да направят преживяването “Национален фолклорен събор” истинско и вълшебно. Поне за ден и въпреки всичко показахме, че магията още живее, че знаем как се вие безкрайното българско хоро, че извиси ли нечий глас “Девойко мари хубава” душата ти иска и тя да полети и поплаче с мъката скрита в песента, че гайдата те кара хем да погледнеш дълбоко в себе си, хем като я чуеш как оглася безкрая ти се иска да се слееш и ти с него. За мен това е магия, това е сила, заряд, който прави хората по-добри, по-позитивни, по-успешни и по-живи. И той е жив, жив беше тази година, до кога… не знам, но се моля да е за дълго…

Лидер, мениджър – що е то? – III

Успешният лидер умее да признава грешките си.

Няма безгрешни хора, както и няма нищо страшно в това да признеш, че си сбъркал. Добрият лидер е такъв, защото съумява бързо да намери решение как да поправи сгрешеното. След това анализира ситуацията, за да не допусне пак същата грешка.

Успешният лидер си харесва работата.

Да ръководиш и да работиш с хора може да бъде много натоварващо и стресиращо, ако не си харесвате работата. А това неимоверно ще се отрази на резултатите. Да се справяш с ежедневните ситуации произлизащи от тази работа би могло да е забавно предизвикателство или тягосно и досадно мъчение. Ако е второто – сменете професията.

Успешният лидер има самочувствие.

Човекът занимаващ се с подобна работа има стабилно покритие на добре изявеното си самочувствие.

Знаете ли че…

Младоженците прескачали ръжен завързан с червен конец, за да отиде всичко лошо в желязото.

Лидер, мениджър – що е то? – II

Успешният лидер винаги има време.

Да си лидер освен призвание е и професия и тя се практикува постоянно. Не може да си лидер от 10 ч. до 12:30 ч., а после да спреш. Отлагането дълго на среща, на разговор със служител е слаба черта, показваща несигурност, незаинтересованост (дори и да има обективни причини за отлагането).

Успешният лидер умее да делегира.

Да си лидер не значи да вършиш всичко сам. Умението да предадеш знания и отговорности е в основата на доброто ръководене на хора. Проверката не винаги е висша форма на доверие. Контролът е част от управлението, но свободата е в основата на добре свършената работа.

Успешният лидер създава уважение.

Има една приказка – “Не искам да ме харесват, искам да ме уважават”. Тази нагласа е част от умението да ръководиш. Уважението значи доверие. А доверието е в основата на всички ползотворни и здрави взаимоотношения.

Лидер, мениджър – що е то?

От много време си мисля да събирам всички неща, които са ми правили впечатление в професионалната ми кариера свързани с управлението на хора и работата с тях. И, ето началото – нещата, които отличават истински добрите ръководители, тези, които освен умения имат и призвание да са такива от хората просто заемащи подобна явно много модерна напоследък позиция.

Темата ще е с продлължение, защото всеки ден трупам нов опит:)

Успешният лидер умее да борави с думите, умее да говори, пише и да познава нюансите на речта.

Независимо в каква област се изявява като лидер, за да бъде наистина добър трябва да успява да изрази позицията си, да я защити и да убеди хората около него в правотата си. Трябва да амбицира и мотивира. Трябва да казва нещата прямо и без несигурност, но и по начин, който няма да унижи, обиди или постави в неловко положение. Трябва да умее да се шегува. Трябва да води чрез думите, да насочва и посочва чрез тях. Трябва да знае, че всяка дума носи съответния емоционален заряд и дa се съобразява с това.

Успешният лидер не поставя служителите си в положение да се сравняват по между си.

Правилата важат за всички, ако има изключения те трябва да са ясно упоменати и да се обръща внимание на тях винаги при нови назначения. Същото важи и за преференциите. Различните отдели не бива да се чувстват по-специални или по-малко важни, а да са част от едно цяло, което работи за тях и тогава и те ще работят пълноценно за цялото.

Успешният лидер се познава по отношението.

Не е необходимо да тунтуркаш служителите си като бебета, но “майчинският” инстинкт винаги се усеща и има положителен ефект. Загрижеността, без да е прекалена, създава приятното чувство за принадлежност.

Предишни По-стари записи Следващи По-нови записи