11 Aug 2015
by Vennyin Лидер, мениджър - що е то? Tags: лидер, мениджър, работа с хора, ръководител, управление
Успешният лидер умее да признава грешките си.
Няма безгрешни хора, както и няма нищо страшно в това да признеш, че си сбъркал. Добрият лидер е такъв, защото съумява бързо да намери решение как да поправи сгрешеното. След това анализира ситуацията, за да не допусне пак същата грешка.
Успешният лидер си харесва работата.
Да ръководиш и да работиш с хора може да бъде много натоварващо и стресиращо, ако не си харесвате работата. А това неимоверно ще се отрази на резултатите. Да се справяш с ежедневните ситуации произлизащи от тази работа би могло да е забавно предизвикателство или тягосно и досадно мъчение. Ако е второто – сменете професията.
Успешният лидер има самочувствие.
Човекът занимаващ се с подобна работа има стабилно покритие на добре изявеното си самочувствие.
31 Jul 2015
by Vennyin Интересно Tags: желязо, лошо, магия, млядоженци, прескачам, ръжен, сватба, червен конец
Младоженците прескачали ръжен завързан с червен конец, за да отиде всичко лошо в желязото.
31 Jul 2015
by Vennyin Лидер, мениджър - що е то? Tags: добро управление, доверие, лидер, мениджър, работа с хора, управление
Успешният лидер винаги има време.
Да си лидер освен призвание е и професия и тя се практикува постоянно. Не може да си лидер от 10 ч. до 12:30 ч., а после да спреш. Отлагането дълго на среща, на разговор със служител е слаба черта, показваща несигурност, незаинтересованост (дори и да има обективни причини за отлагането).
Успешният лидер умее да делегира.
Да си лидер не значи да вършиш всичко сам. Умението да предадеш знания и отговорности е в основата на доброто ръководене на хора. Проверката не винаги е висша форма на доверие. Контролът е част от управлението, но свободата е в основата на добре свършената работа.
Успешният лидер създава уважение.
Има една приказка – “Не искам да ме харесват, искам да ме уважават”. Тази нагласа е част от умението да ръководиш. Уважението значи доверие. А доверието е в основата на всички ползотворни и здрави взаимоотношения.
30 Jul 2015
by Vennyin Лидер, мениджър - що е то? Tags: добро управление, лидер, мениджър, неписани правила, работа с хора, ръководител
От много време си мисля да събирам всички неща, които са ми правили впечатление в професионалната ми кариера свързани с управлението на хора и работата с тях. И, ето началото – нещата, които отличават истински добрите ръководители, тези, които освен умения имат и призвание да са такива от хората просто заемащи подобна явно много модерна напоследък позиция.
Темата ще е с продлължение, защото всеки ден трупам нов опит:)
Успешният лидер умее да борави с думите, умее да говори, пише и да познава нюансите на речта.
Независимо в каква област се изявява като лидер, за да бъде наистина добър трябва да успява да изрази позицията си, да я защити и да убеди хората около него в правотата си. Трябва да амбицира и мотивира. Трябва да казва нещата прямо и без несигурност, но и по начин, който няма да унижи, обиди или постави в неловко положение. Трябва да умее да се шегува. Трябва да води чрез думите, да насочва и посочва чрез тях. Трябва да знае, че всяка дума носи съответния емоционален заряд и дa се съобразява с това.
Успешният лидер не поставя служителите си в положение да се сравняват по между си.
Правилата важат за всички, ако има изключения те трябва да са ясно упоменати и да се обръща внимание на тях винаги при нови назначения. Същото важи и за преференциите. Различните отдели не бива да се чувстват по-специални или по-малко важни, а да са част от едно цяло, което работи за тях и тогава и те ще работят пълноценно за цялото.
Успешният лидер се познава по отношението.
Не е необходимо да тунтуркаш служителите си като бебета, но “майчинският” инстинкт винаги се усеща и има положителен ефект. Загрижеността, без да е прекалена, създава приятното чувство за принадлежност.
25 Jul 2015
by Vennyin Разговор с приятел Tags: емоции, комуникация, мотиватор, общуване, чувства
Умението да общуваме и да изразяваме емоциите е в основата на един щастлив живот. Общуване с другите, със себе си, с природата и света около нас. Като част от една обща система е много важно да умеем да се вписваме правилно и пълноценно в нея. А като живи същества надарени с умението да изпитват емоции трябва да ги използваме да обогатим това общуване, да го издигнем на по-високо ниво. Един приятел твърди, че емоциите само “замърсяват” крайният резултат от общуването. Вероятно би могло и да е така, ако се използват или интерпретират неправилно. Но аз смятам, че те могат само да дооцветят иначе черно-бялата картинка. Ако аз просто кажа без да вложа емоция “жадна съм” това значи просто, че съм жадна, но ако го направя с усмивка ще значи, че по-скоро ми се пие нещо без това да е належащо. Ако пък го кажа с “болка” в думите ще значи, че наистина трябва да пия веднага нещо и т.н. Всяка емоция добавя повече информация към съобщението. Така то става по-пълно за хората, които го ползват. Вярно е, че и просто “жадна съм” дава достатъчно информация, но тя е прекалено стерилна и сложена в емоционалния свят, в който живеем стои недовършена. Идва нуждата да се зададат уточняващи въпроси – “много ли си жадна”, “може ли да изчакаш”, “какво ти се пие” и т.н.
Всяка дума носи емоционален заряд, иначе би била някаква комбинация от букви, а българският език съдържа в себе си доста богат запас от възможности за изразяване на емоции через думите. Имаме си степенуване – хубав, по-хубав, най-хубав, имаме си думички за различните степени на емоционалност – жизнерадостен, ликуващ, окрилен и т.н. А такива езикови особености има във всички езици, което може само да означава, че хората имат нужда от тях, че комуникация без емоция е като прекалено пречистена и обезвкусена вода (да се придържам към примера по-горе) – ще утоли нуждата от течност, но няма да донесе удоволствие и да остави спомен. А, когато пием студена, планинска вода с аромат на билки – тя пак ще свърши същата работа, но ще добави и усещане за удовлетвореност, за радост, за удоволствие, дори ще запомним изворчето, за да се върнем пак.
Хора опитващи се да поддтискат или да изключват емоциите си реално вредят на себе си и на света който изграждат около себе си. Важно е да подчертая, че нищо прекалено не е хубаво, т.е. и преклалената емоционалност не е полезна, защото тогава съощбението е заглушено от емоциите, избутано и скрито е от тях.
Емоцията е силен мотиватор, добър манипулатор и прекрасен учител. Емоцията създава нюансите в живота, а общуването като основа на съществуването е водещата нишка към щастието. В правилната комбинация двете могат да отворят много врати, да покажат много скрити възможности и да разкрият много истини.
25 Jul 2015
by Vennyin Сватби Tags: джаз, Копривщица, сватба, София, традиции, традиционна сватба, флаш моб, фолклорен ансамбъл, фолклорна сватба, церемония
Копривщица, къщи на 150 -200 години, огрян от слънце калдъръм, глас на гайда, песен на момини дружки, подвиквания на момкови другари, тежки кумови порти, момини майчини сълзи, наричане за любов и здраве… Вдигнахме сватба за чудо и приказ, разказахме една история за любов, за привързаност, за да може след години децата на Мая и Дончо да помнят и знаят, да разказват и те на своите деца за магията на българските традиции.
Тази малка приказка нямаше да може да бъде разказана без фолклорна формация “В Шоплука” и видяна без снимките на Жоро Величков.
А, за да може сватбената емоция да продължи още един ден се преместихме в София, където двамата се врекоха един на друг, а за да е по-весело в края на церемонията изненадахме всички с мини флаш моб благодарение на Венци Благоев и неговите хора, които изсвириха страхотно “All you need is love”.
29 Jun 2015
by Vennyin Лично Tags: билки, еньовден, изгрев, море, снимки
Реших да си направя една поредица в блога, в която да си пускам снимки, мое творение. За начало моренце, Еньовден, билки, изгрев, корабче и един ранобуден помощник в снимането:)
24 Apr 2015
by Vennyin Разговор с приятел Tags: клетва, най-добър приятел, приятел, приятелство
Ето, пак си говорим с моя приятел, за… приятелите. И пак имаме своите различни гледни точки. Аз, обаче този път не се старая да го убедя, защото приятелството е въпрос на възприятие и лично усещане. И въпреки това нещо в мен се противи и иска да разбере защо за нещо уж толкова простичко и ясно може да има толкова много и различни гледни точки.
За моя приятел всичко се дели на черно и бяло, хората или са приятели или не, или за добри или лоши, или умни или глупави. Интересното обаче е, че приятелите той дели и на подкатегории – такива, с които може да иде на кино, други, с които ще си говорят за лични неща, трети на които ще поплаче на рамото , четвърти, на които ще се обади за да се похвали за нещо и така нататък, и така нататък. И всички те са под общата квалификация “приятел”.
Аз пък, по своя типично емоционален начин възприемам също толкова емоционално и приятелството. За мен приятел е човекът, с който можеш да правиш всички тези неща изброени по-горе, по всяко време. Човекът, който ще плаче с теб, когато си тъжен, но ще е първият, който ще научи, че вече си щастлив. Човекът, който ще ти каже в очите когато бъркаш, но ще подаде ръка да станеш, когато си паднал. Човекът, който знае и най-черните ти страни, най-съкровените ти мисли и пази всичките ти тайни.Този, който дори и да не си чувал и виждал със седмици и месеци живее в сърцето ти. Такива хора са рядкост и за това са удостоени с титлата “приятел”, останалите са приятни хора, с които общуваме, ходим на кино, срещаме се за по кафе. Вярно е, че и тях наричаме приятели и вероятно е въпрос само на понятия. Как да наречем човек, който не ти е истински приятел, но не ти е неприятен, а и е няколко идеи повече от “познат”?!
Ще оставя понятията на страни. По-важни са действията.
Моят приятел казва, че дели приятелите си на категории, защото преценява кой от какво се засяга, какво му е приятно и какво не и т.н. Аз обаче никога не съм се съгласявала някой друг да решава вместо мен кога ще се сърдя, кога ще ми е хубаво или не. И тъй като вярвам, че приятелите се приемат каквито са, познават се толкова добре, че нямат причина да се сърдят, дори и да чуят нещо неприятно те ще знаят, че не е казано с лошо. Приятелите прощават. Приятелите знаят как да подходят, но не спестяват нищо. Приятелите са толкова много неща събрани в едно сърце. За да намериш истински приятел първо трябва да се държиш като такъв, да поемеш риска, че няма да бъдеш разбран или ще бъдеш разочарован, но да не се отказваш. Така ще успееш да намериш тези, които си заслужава да наречеш “приятели”. Аз вярвам, че е така.
Но за други вероятно приятел би бил някой, с който си прекарваш добре от време на време, или пък човек, който те разсмива, или с който можеш да пофилософстваш. За трети “приятел” е само обръщение – “ей приятел…”. Дали обаче зад всички тези интерпретации не се крие нещо много просто? Дали хората, които възприемат приятелството “на части” не са били разочаровани, предадени от приятел?
Каквато и да е истината “тя е някъде там”, както се казваше в един емблематичен филм от моето детство.:)
И понеже ми е любима и вярвам, че най-точно описва приятелството ще спра да философствам и ще завърша с текста на една песен:
“Кълна се, никога да не
забравям теб,
с когото пет години
всичко съм делил.
Кълна се, попадне ли
в беда един от нас
да му подам ръка
и в лош за мене час.
Кълна се, попадна ли
в беда да не предавам,
приятелските грешки
да прощавам.
Кълна се във Дявола
и в Бога
да сторя аз за теб
каквото мога!
Заклех се! “
26 Mar 2015
by Vennyin Интересно Tags: бъдещи младоженци, младоженци, организация на сватба, сватба, семинар
Вече си имаме постоянна страничка с информация за семинарите, които правим http://cherga.net/workshops.php
На нея ще публикувам новите дати, ще пиша когато имаме гост лектор, а всеки желаещ ще може да зададе въпросите си като ми изпрати писмо от формата за контакт в края на страницата.
16 Mar 2015
by Vennyin Знаете ли...? Tags: булка, бяло платно, въвеждане, зли очи, зълва, младоженци, нов дом
Зълвата навива бялото платно, по което младоженците пристъпвали в новия дом след всяка тяхна крачка. Така символично предпазва съвместният път на младите от зли помисли и действия. По платното не бива да стъпва никой, освен булката и младоженецът. След въвеждането зълвата го предава на булката и тя го пази до края на дните си.
Предишни По-стари записи Следващи По-нови записи
RSS
Facebook
