16 Mar 2015
by Vennyin Разговор с приятел Tags: желание, искам, мечти, разговор с приятел, спор, цел
Седим си пак с моя приятел и си приказваме. Отново темите са в мъгляво-бозав стил и отново сме на противоположни мнения. Аз твърдя, че ние сами определяме живота си и сбъдването на мечтите ни зависи изцяло от нас. Той, разбира се, с прагматично-логичното си мислене защитава обратната теза.
Аз вярвам, а и житейският ми опит до сега показва, че искам ли нещо много силно, когато цялото ми същество е “обсебено” от мисълта за нещо, то съзнателно и подсъзнателно се стремя да го получа и осъществя. И успявам, рано или късно, по-бързо или по-бавно.
Тогава идва въпросът за влиянието на страничните фактори, средата, обстоятелствата, другите хора със своите желания. Те биха могли да попречат, казва моят приятел. А да не говорим за природните катаклизми. За мен обяснението е просто – това са камъчетата по пътя към мечатата, които трябва да прескочим, уроците, които трябва да научим, за да бъде крайният резултат по-пълноценен и истински. Някой беше казал, че не е важна целта, важен е пътят. Вярвам, че когато желанието е силно няма какво да го спре по пътя към успеха. Понякога такива “пречки” в същност помагат. На всеки се е случвало да си хареса нещо и да се окаже, че няма точния размер или цвят. Първоначално идва разочарованието, но много скоро след това човек попада на по-добър вариант, намира по-евтина или качествена стоката, която е търсил и не успял да вземе първоначално.
Но във всичко казано до тук е важно едно нещо – желанието да е искрено и от сърце. Душата да е заложена в него. Защото другото е просто “искане”, което лесно се преборва, лесно се променя и лесно се изоставя.
Разбира се, за да има спор идва контра въпросът – ами на смъртния си одър, ако се обърнеш назад и осъзнаеш, че не си сбъднал мечтите си, няма ли да съжаляваш за пропиляния си и безсмислен живот. Възможно е, отговарям аз. Но бих съжалявала не за пропиляния си живот, а за липсата на възможност да поживея още мъничко, за да достигна целта. Защото знам, че е по-добре цял живот да опитваш и да вървиш към мечтите си, отколкото никога да не опиташ, защото те е страх, че нещо независещо от теб ще ти попречи. Всичко зависи от нас, от нашите решения и умения да се справяме с обстоятелствата.
13 Feb 2015
by Vennyin Разговор с приятел Tags: аз, алогично, логика, подсъзнание
Скоро разговарях с приятел по едни доста отнесени теми като смисълът на живота, нашата роля в него и установих, че той типично в негов стил се е сграбчил за нещо наречено “логика”. А аз типично в мой стил се опитах да го убедя, че не всичко е логика, обаче май не успях съвсем. И знам защо не успях, защото много трудно се обяснява нещо в което няма връзка с логиката:)
Как да обясниш влюбването от пръв поглед – химия, биология, космическа сила?! Нима художникът е направил план точно как ще изглежда шедьовърът му или поетът какъв стих да напише. Не, това са неща идващи като гръм, случващи се като стихия, помитащи всичката логика, за да създадат красота. На ясно съм, че който не го е изпитал трудно ще разбере това чувство. Но пък вероятно всеки е изпадал в ситуация, в която не вижда изход, объркан е и сякаш от нищото се появява решението, точно преди да се откажеш. Защото логиката е стабилността, а когато няма логика има чувства. Страх, любов, несигурност, радост, изненада, всички силни чувства притъпяват логиката, мозъкът спира да я търси и реагира, действа, намира решения, прави шедьоври. Някои наричат това подсъзнание, други космическа сила, трети Бог, магия, вълшебство…, а аз мисля, че не е важно какво е. Важното е, че е там и колкото по-често успяваме да стигнем и почерпим от него толкова по-лесно и щастливо ще живеем.
Хората често се сблъскват с необясними и странни неща и съвсем съзнателно търсят начин да ги обяснят. Решението е логиката, следствието, резултатът от друго предхождащо във времето обстоятелство. Така за нас светът става по-ясен, по-лесен, по-спокоен. Знаем, че след А идва Б, че ако е облачно вали, че ако бутнем чашата тя пада и се чупи, че … може да има още много “че-та”. Това си е чистата логика. Аз обаче, смятам, че животът не е логика, не е последователност от предварително ясни и предефинирани резулатати. Не е задължително да завали, когато е облачно, чашата може да се разклати и да не падне, магията е в малките детайли, които са цяла палитра от възможности:)
Съзнанието ни кара да мислим логично, да търсим взаимовръзките, да очакваме и да предвиждаме какво ще се случи. Това ни помага да живеем по-спокойно и да намираме по-лесно своя път. Вероятно.
Представям си една малка стая, в която всеки от нас е поставен, нашето лично пространство. Тази стая е с идеални стени, красиви, безупречни. Това е нашата логическа представа за щастие. И ние правим всичко както трябва, за да я поддържаме такава. Да приемем, че няма обляснима сила, която да промени това. Логиката е непоклатима. Изведнъж забелязваме мъничка точица на стената, която не бива да е там, няма причина да е там, но е. Една част от нас ще я игнорират все едно не е там. Други ще потърсят логическо обяснение и колкото и да звучи неправдоподобно ще намерят логически връзки дори и да изисква намесата на крокодил, космонафт и орхидея. А трети ще се доближат, ще се вгледат без да мислят защо и как и ще открият, че това е дупчица, от която излиза светлина. Значи отвъд стената има нещо, то свети, изглежда красиво. Тези хора ще поискат да отидат там, без да задават въпроси, без да търсят отговори за самата точица. Любопитството и любознателността са силна движеща сила, а в комбинация с умението да приемаме и неща извън логиката стават източник на креативност.
Да твориш значи да се докоснеш до върешното си “аз”, до онази сила, която не е обременена от очаквания, изисквания, предразсъдъци. Когато много силно, с цялото си същество преживяваш идея, мечта, тогава няма сила която да спре поривът за осъществяването и. А и нека бъдем честни, на повечето (може би и на всички) велики личности в цялата човешка история някой някога им е казвал “това няма как да стане”, “невъзможно е”, “не е логично”, “няма смисъл”. Но те са избрали да погледнат през дупчицата вместо да сложат картина отгоре и.
16 Jan 2015
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: мини-семинар, младоженци, организация на сватба, семинар
Дойде време за нова дата за мини семинара за бъдещи младоженци и техните помощници:) На този семинар ще има много информация тносно детайлите при организиране на сватба, възможните проблеми и как да се справим с тях:)
15 Jan 2015
by Vennyin Интересно, Сватби Tags: бъдещи младоженци, мини-семинар, младоженци, организиране на сватби, семинар
На 10 януари се случи нашият Мини-семинар за бъдещи младоженци и техните помощници:) Направихме го в спокойна и уютна обстановка, защото вярвам, че разговор на такова място е доста по-ползотворен и приятен – благодаря на Cozy Nooks за помощта, храната и напитките 🙂
Целта ни е да разкажем и разясним как се случва една сватба, какво е необходимо, какво трябва и не трябва да се прави, стремя се да покажа подводните камъни и да дам решения. И тъй като всичко се случва в рамките на няколко часа, местата в една група са ограничени съм го нарекла мини-семинар. И не на последно място – това не е курс за сватбени агенти или са хората обслужващи една сватба. Това което правим е важно за всички младоженци, които искат да направят сватбата си сами или да помогнат на приятел в това начинание. Разбира се, когато присъстват хора от бранша винаги става интересна и полезна дискусия, за това в някой от следващите мини-семинари ще каним и колеги, които да споделят знания и опит.
Благодаря на всички присъстващи за милите думи и вярвам, че ще сътворят прекрасни сватби с много любов и усмивки.
04 Dec 2014
by Vennyin Знаете ли...? Tags: бял месал, бяло платно, захранване, зълва, обреди, ротуали, традиционна сватба
В някои краища на България при влизане в дома на момчето свекървата препасва младоженците с бял месал през кръста. След това ги повежда по бяло платно, на края на което ще се извърши захранването. Веднага след захранването зълвата трябва да прибере платното, за да не стъпва никой друг по него. По традиция невестата прибира това платно при чеиза си и не го е вади до края на живота си.
19 Nov 2014
by Vennyin Сватби Tags: гайда, модерна, родопи, самодиви, сватба, традиционна
Дойде време да покажа и сватбата, която бе за мен едно забавно предизвикателство. Може би защото търсенето на идеалното кътче от Родопа планина се оказа не толкова проста задача, или защото трябваше да съвместия автентичните сватбени традиции с модерните ритуали без да ги преплитам или ощетявам едното за сметка на другото… И се получи, една уникална, весела, красива и незабравима сватба:) Трябва да изкажа искрени благодарности на Времето – макар цяло лято да беше намръщено и мокро, в сватбения ден се представи подобаващо:) Пъстрите носии на гостите, нежната красота на Женя и усмихнатият чар на Дейв се съчетаха идеално с огранята от слънцето Родопа планина, аромата на билки и песента на гайдите.
А по залез слънце планината се преобрази, Женя се превърна в бяла самодива и заедно с Дейв се смяха, танцуваха и целуваха чак до зори:)
И аз бях там и аз се смях и веселих… сега е ваш ред.
И тази емоция щеше да е невъзможна без самодивските способности на Стели от Левеке дизайн, която чрез цветята съумя да сътвори два свята в една сватба. Без красивите снимки на Нели Прахова и операторското майсторство на Бони Бонев всичко казано до тук щеше да остане само в спомените:)
29 Oct 2014
by Vennyin Сватби Tags: булки, Вера и Натали, консултации, момичета, отвъд Океана, САЩ, сватба, чужбина
Имах щастието да стана част от тържеството на Вера и Натали въпреки, че се случи на хиляди километри от България. Бяха го замислили да е на открито, в красив парк, с най-близките хора – едно нежно, влюбено и силно емоционално тържество. И тъй като Вера е българка много искаше нашите ритуали, нашата храна, музика и танци да са част от този ден. И тук се включих аз 🙂 Чувахме се, писахме си, говорихме и обсъждахме, за да мога да подготвя сценария, да включа подходящите ритуали и да обясня значението на всеки детайл от българската сватбена традиция. А ентусиазмът, инициативността и позитивността на Вера и Натали направиха деня им незабравим, усмихант и влюбен.
Благодаря на Вера за прекрасните снимки, които ми изпрати и позволи да споделя, те говорят повече от всички думи:)
25 Oct 2014
by Vennyin Знаете ли...? Tags: булка, врата, мед, нов дом, сватба
Преди да влезе в новия си дом булката намазвала с мед входната врата, за да и върви, да има здраве и берекет в новото и семейство.
21 Oct 2014
by Vennyin Знаете ли...? Tags: майчин и бащин, обредни лица, ритуали, сватба
В ритуалите от автентичната българска сватба често се изисквало обредните лица да бъдат „майчини и бащини“, т.е. да бъдат с живи родители.
Предишни По-стари записи Следващи По-нови записи
RSS
Facebook
