Търси се – Заведение за весели компании

Нещо се случва със света около мен, което е съвсем в реда на нещата. То, той си се променя постоянно, само едно не разбирам – защо става все по сърдит, кисел, нервен и сериозен.

Ние сме отбор кикирици, които се виждаме по женски през кратки (май все по-малко кратки, стегнете се) периоди от време. Сборните ни пунктове са разни и разнообразни кръчми, барчета или даже чайни. Общото обаче между повечето (да не бъда крайна казвайки всички) е, че май, май не сме добре дошли обратно. Ние сме упорити де, не се даваме лесно, обаче явно не се харесват весели, забавни и малко шумни компании. Как пък може така да говорим високо, да се смеем с пълно гърло, да се шегуваме и забавляваме. Не ни е срам да пречим на околните да осмислят информацията от телефоните си, в които са забили носове. А може и да идва повече смехът ни на тези с дълбокомислените разговори за това колко е сложен, тежък и несправедлив животът. Не знам… Днес обаче за пореден път едно на вид мило момче демонстративно отказа да ни обслужи и изпрати колежката си при нас. А ние не хапем, поне не още… ама с толкова свъсен народ покрай нас, кой знае.

Усмихнете се бре хора, радвайте се на тези, които се усмихват, почерпете от тяхната енергия, отпуснете се, чуйте вътрешния си глас, който се задушава от сериозността и решетките на негативизма.

Здравословно е, а и подмладяващо:)

Предишен Следващ

Оставете отговор