Национален Фолклорен Събор – Копривщица 2010 – част 5

Етооо, вече има програма, има наредби и правила… 2 дни преди откриването на събора:) http://koprivshtitsa-bg.com/index.php?page=cp&cat=3&scid=172&stype=naredbi

Тъкмо на време… така се спестява време от обясняване на всеки по отделно, който го интересува вече е пристигнал или пристига в момента в града и ще си прочете програмата на място. За тези, които се чудят от къде – има я на дървото срещу книжарницата:) Е, вярвам, че и в инфо центъра я има и ще я разпространят из града:)

Важното е друго – хората идват с ентусиазъм, времето май ще е подходящо и се очертава един страхотен събор … ще видим:)

Национален Фолклорен Събор – Копривщица- част 4

Дълго не бях писала по темата с надеждата да има какво да напиша, но уви. Все още нищо конкретно от към детайли – няма ясна програма.  Единствената по-нова информация е, че поради липса на свободни места за нощувка в града ще бъдат осигурени палатки. За да могат да се позлват трябва да се направи заявка в регионалния център – там където са се провеждали прослушванията по региони. Ето тук има списък с центровете и друга актуална информация, която обаче не касае програмата – http://koprivshtitsa-bg.com/index.php?page=cp&cat=3&scid=172&stype=naredbi

Дори и в сайта на Министерството на Културата все още седи информацията за миналия събор, а те са главен организатор и на сегашния. Явно детайлите ще се разберат на място… по нашенски…

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Великден

На този ден всички християни празнуват възкресението на Исус Христос.  Седмицата преди Великден наричана Страстната седмица е наситена с различни вярвания и обредности. В първите дни се прави почистване на домовете в очакване на празника, на Велики Четвъртък се боядисват яйца като първото трябва да е червено, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак на челата първо на децата, а после и на останалите членове на семейството за здраве. След това яйцето се слага пред иконата на Дева Мария и се пази до следващия Великден. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата. На Велика Събота също се боядисват яйца. В миналото за бои се използвали естествени оцветители  като  отвари от билки и растения – риган за червен цвят, коприва за зелен, орех за жълт и др. Яйцата се изписвали с восък, украсявали се с различни листенца използвани за отпечатък. Към целия текст

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Лазаровден и Цветница (Връбница)

В съботата, седмицата преди Великден се празнува  Лазаровден – денят, в който Исус Христос възкресява след 4 дневна смърт Лазар като благодарност за гостопримеството, което му е указал.

В народната традиция Лазаровден се свъзва с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им в живота и възможността вече да станат невести и да създадат семейство. Към целия текст

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Благовец

На 25 март се отбелязва Благовещение. Според християнската религия на този ден Архангел Гавраил донася благата вест на Дева Мария, че тя ще стане майка на сина Божий. За това този ден се почита от майките, защото Дева Мария е тяхна закрилница.

В българската обредност 25 март се свързва с идването на пролетта. Вярва се, че на този ден излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, вили, русалки и други мистични създания. Голяма част от ритуалите на този ден се изпълняват за препдазване от тези създания. През нощта срещу 25 март се почистват дворовете и на сутринта се палят огньове, които момчетата прескачат, за да им се опърлят петите и да не ги хапят змиите. Жените не бива да пипат  остри предмети, за да не ги ухапе змия и гонят  влечугите от дворовете, чрез тропане с метални предмети, викайки „ Бягайте змии и гущери, Благовец ви гони”. Към целия текст

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Баба Марта

Март месец е символ на промяната и всички поверия, ритуали и празници в него носят този заряд. Зимата е на път да си отиде, за да дойде пролетта, да се постави ново начало. Мартеницата е основният елемент, който се свързва с този месец и за нея има различни легенди и вярвания. Най-разпространената легенда за  обагрената от кръвта на Баян бяла нишка, която ги довела със сестра му Хуба до земите избрани от Аспарух да бъдат мястото на новата България. Към целия текст

Национален Фолклорен Събор – Копривщица 2010, част 3

След дълго затишие излезе малко информация относно процедурите по записване за участие в събора.  За съжаление все още нещата не са конкретизирани на 100%, но мисля, че се внася малко яснота. Информацията е публикувана в сайта на Община Копривщица и всички желаещи да получат повече подробности могат да се обръщат към посетитеслски център Богдан – center_bogdan@abv.bg;.

Ето и линк към публикуваните документи: http://koprivshtitsa-bg.com/index.php?page=cp&cat=3&scid=172&stype=naredbi

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Трифон Зарезан срещу Св. Валентин

14 февруари е ден, в който отбелязваме едновременно Трифон Зарезан и Свети Валентин. По стара българска традиция на този ден се подрязват лозите, за да са плодовити. Този ритуал е съпътстван с много обредни действия. Мъжете отиват рано сутрин на лозето с омесена за целта питка, печено пиле напълнено с ориз и вино. След като подрежат лозата на 3 места я поливат с донесеното вино. След това избират един мъж за цар на лозята, накичват го с венци и го повеждат към селото с много музика и танци. Там минават през всички къщи, където ги черпят с вино, а остатъка от почерпката изливат върху царя, за да е берекет и да „прелива от праговете”. След като обиколят всички къщи, царят се прибира и подготвя трапеза за да посрещне цялото село и веселбата да продължи.

Следващите няколко дни след Трифонов ден, който по стар стил се чества на 1 февруари се наричат „трифунци” и в народното поверие се отбелязват за предпазване от вълци. Тогава жените не бива да шият, да плетат и предат, както и да ползват ножици, за да не отварят устата на вълка. Приготвят се обредни хлябове, от коитo се дава и на животните, за да ги предпазят от вълци.

От своя страна вече много сериозно навлезе в нашата култура празнуването и на Деня на Влюбените или Свети Валентин, който също се отбелязва на 14 февруари. В нашата обредност нямаме ден, който да отбелязва любовта. Ние като народопсихология сме по –пестеливи на изразност на чувствата си.  Докато примерно в САЩ, а със сигурност и в други страни да кажеш „обичам те” на близък, на дете, на приятел е нещо, което се случва ежедневно на нас може да ни се стори изтъркано и непривично. Може би за това така лесно приехме Свети Валентин като ден , в който без смущение да кажем и покажем чувствата си. Разбира се тези закючения са малко крайни. Хората казват „обичам те” все по-често и по-спонтанно. Работата ми като организатор на сватби и веселби ми дава възможност да се убедя, че да разкриеш чувствата си не те обвързва с ден, с празник или повод. За това за мен Свети Валентин е хубав празник, но много по ценно е „обичам те” казано без предварително подготвен повод или сценарий 🙂

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Антонов и Атанасов ден

Антонов и Атанасов ден се празнуват съответно на 17 и 18 януари.  Смята се, че от Атанасов ден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва,  защото св. Атанaс се качва на върха на планината облечен в копринена риза и се провиква „ Иди си зимо, идвай лято”.  Атанасов ден се отбелязва и лятото,  на 5 юли и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото се смята, че тогава св.Атанас яха белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава се слага и началото на жътвата.

Антонов и Атанасов ден са празници свързвани с предпазването от болести.  Вярвало се е, че на Антонов ден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасов ден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва  да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не е хубаво да предат и плетат, да извършват повечето от домакинските си задължения, за да не ядосат чумата и другите болести. В някои краища приготвяли питки, които надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. В някои райони на България тези питки са намазани с мед.

Легентата разкаава, че Антон и Атанас са двама братя ковачи, дуго предание пък ги представя като майстор и чирак. За това тези два дни се честват и като празник на всички ковачи, ножари, железари и налбанти.

Национален Фолклорен Събор – Копривщица 2010 – част 2

Най-сетене се взе решение за датите на Националния фолклорен събор в Копривщица догодина. Той ще се проведе от 6 до 8 август 2010 г. Решението е от вчера и повече информация за сега няма. Очаквам да получа програма за събитието, но не вярвам да стане готова в близките месеци. Та май ще има и част 3 на темичката:)

Предишни По-стари записи Следващи По-нови записи