29 Feb 2012
by Vennyin Интересно, Лично Tags: клиент, коректност, Лидъл, услуги
Днес ми се случи нещо, което в нормалния свят не би трябвало да се сметне за необичайно, но аз останах страшно изненадана, учудена и невярваща.
Преди време в Лидъл видях, че в една от кампаниите им предлагат дамски ски панталони. Тогава не им обърнах кой знае какво внимание. Сега обаче се влудих, че искам да си купя и сещайки се за там реших да погледна дали няма още останали бройки. В магазина до нас имаше големи размери и аз почти изключих възможността да издирвам по другите магазини. Нещо ( или по-скоро неимоверния ми наивитет) ме накара да звънна и да проверя дали случайно евентуално вероятно няма да могат да ми кажат дали в някой магазин не е останал мой номер. Очаквах отговор от сорта на “ми обиколете и проверете”, “нямаме таква единна система”, “гледай си работатa” и т.н. За мое учудване дамата, с която говорех любезно ми обясни, че за такива ситуации те имат изработена услуга в полза на клиента. В размките на 7 дни ще направят проучване в цялата страна, подчертавам, и ще проверят къде има желания от мен артикул в съответния размер и цвят. В случай, че го няма никъде ще ме информират, а ако го има ще го доставят в най-удобния за мен магазин и пак ще ме информират кога ще стане това. И това без да ме обвързва с покупка или с каквото и да е друго нещо. Не можех да повярвам, не защото така не трябва да се работи, а защото не ми се беше случвало почти така да се работи. Още повече на фона на разговора ми с една продавачка ден по -рано, която между два телефонни разговоря с приятелки ми обърна 3 мин внимание за да ми каже, че не може да звъни във всичките им магазини и да провери къде го има моя номер обувки.
Не знам дали ще намерят грейката, не е и толкова важно, но определено ме спечелиха като клиент!
02 Feb 2012
by Vennyin Интересно, Лично Tags: доверие, качество, консултант, сватби, специалист, услуги
Често хората избирайки да работят с някой, който да ги консултира или да извърши дадена услуга се колебаят дали сами да не свършат желаната работа. Причините могат да бъдат много. От една страна – народопсихологията на българина свързана с приказката за вълка и дебелия му врат. Свикнали сме сами да си вършим нещата – няма да коментирам причините, защото и те сами по себе си са много разнородни.
От друга, несигурността, дали човек е направил правилния избор на специалист. Истина е, че в сферата на услугите много хора изпробват таланта си, някои успяват други си мислят, че са успели. Ако човек попадне при вторите остава с неприятното усещане, че е трябвало да послуша вътрешния си глас и да си свърши работата сам.
За жалост, не винаги е лесно да се разпознае добрият консултант. Има някои основни елементи при наличието на които можете да сте спокойни, че работата ще бъде свършена адекватно:
*На първо място е отношението към детайла. Качествено представяне – уеб сайт, портфолио. Сигурна съм, че има много добри специалисти, които нямат подобаваща презентация и обратното – перфектното представяне не е гарант за качество. Въпреки това вярвам, че човек, който се е постарал да изпипа детайлите, да покаже какво може, чрез това, което вече е направил показва отношение. А за една услуга отношението е много важно, защото показателно е не само да свършиш една работа, а начинът по който ще я свършиш. От това се определя и крайният резултат.
*Умението да отговаря на „неадекватни” въпрoси. Зная, че звучи странно, но ако специалистът съумее да разбере какво иска да го попита клиент, който не е нясно с детайлите и поради тази причина задава неточни въпроси, значи този човек има опитa, който е нужен. Този специалист е работил с достатъчно много хора, за да знае какво точно е важно за тях, макар те самите да не са го осъзнали поради непознаване на материята. Често моите младоженци в началото дори не знаят какво да попитат, но моята задача е да отговоря на незададените им въпроси разказвайки им какво и как ще направя за тях.
*Способността да ви изненада приятно с информация и идеи, за които вие не сте се сетили. Днес информацията е много лесно достъпна, разполагаме с много източници и всеки човек може да черпи идеи от тях. Специалистът е този, който трябва да съумее да предложи нещо повече, специално за вас. Да е успял да събере цялата налична информация, да я е подредил и да я използва така, че да има най-голям ефект и полза за вас от нея.
*Желанието да отговаря на въпроси също е важно – човек, който „крие” информацията, за да я предостави само след сключен договор не е уверен в себе си, в способностите си. Разбира се, не може да се очаква, от който и да е специалист да направи подробен план на труда си, да даде разбивка по пера, да предостави контакти и каквто е нужно още при първия разговор. Но не трябва да се притеснява от това да бъде откровен. Ето и пример, за да излюстрирам по-ясно нещата. Често клиенти ме питат още при първия контакт по електронна поща да разкажа как ще се случи сватбата, кое колко ще струва, да предложа фотографи, производители на торти и т.н. Отговорите на тези въпроси не биха коствали нищо, но зависят от много странични фактори и не могат да бъдат еднозначни. За това давам примери за цени като уточнявам и условията за тези цени, споменавам някои възможни ритуала, уверявам клиента, че ще има пълната свобода да взима решения при правенето на избор, а аз ще съм там, за да му предлагам най-доброто. Консултантът е човекът, който ще насочва клинета и ще му помогне да осъществи желанията си според наличните условности.
*Първата консултация е безплатна. Както казва една моя приятелка, колежка и човек, от който съм научила много – Ади Цанова, ако има кой да ми плаща само да си говорим нямаше да има нужда да правя друго . Вероятно няма нищо лошо в това първите консултации да се заплащат, все пак информацията е основен ресурс на всяка дейност. И въпреки това, смятам, че може да бъде получена от много канали и по-важен е подходът на използването и. За това смятам, че първоначалният разговор се заплаща с това, че получаваш доверието на клиентите, а не еднократен хонорар за консултация.
В основата на позлването на специалист предлагащ дадена услуга е доверието, увереността, че този човек, ще направи нещата по-добре, защото има опит, знания, усет, дори слънчева усмивка. Цената на услугата се формира не на личностна база, а на способността на човек да осъществи поставените му цели по най-добрия начин, за най-добро време, с най-малко ресурс и най-много добре изпълнени детайли. Специалистът ще съумее да ви спести време, тревоги, а дори и пари, ще ви предпази от недостатъчно изпипани детайли, ще предотврати възможни грешки, ще ви предупреди за вероятните рискове. Така обръщайки се назад след свършената работа, ще знаете, че сте постъпили правилно, а не, че е можело да бъде и по-добре.
19 Jul 2011
by Vennyin Лично Tags: библиотека, етнографски музей, книги, музей, Фолклор
Днес ми се случи нещо забавно, което е забавно само, ако приемеш, че абсурдите във “Велика България” са забавни.
Преди месец водихме малчо по музеите и в Етнографския уредничаката ми каза, че имали библиотека. В тази библиотека имало много литература за българската фолклорна сватба… или поне аз така разбрах. Веднага си замислих едно посещение на библиотеката.
Днес най-после успях да намеря време, проверих в сайта на БАН в страницата на въпросната библиотека работното и време (от 9 до 17:30) и ето ме упътена в обедната ми почивка натам. Стигам до вратата благодарна за сянката около задната част на Двореца, където се помещава музея и библиотеката. Един мил чичко, охраната вежливо ме упътва ” по ей това стълбище до края му, после по коридора, по коридора, гледате по вратите и търсите библиотека” като ме предупреди да побързам да не изпусна жената, че ще отиде на обяд. Бързам аз по едно вито стълбище, свят да ти се завие – мрачно, занемарено, старо… докато изкачвайки 4 етажа (поне толкова ми се сториха) се моля наистина да не изпусна библиотекарката. Не, че има как да мине покрай мен без да се бутне в мен, но… Стигам коридора и хоп ето една жена. Решавам да попитам къде е библиотеката с надеждата, че ако това е библиотекарката ще я хвана в крачка на време. Оказвам се права – тя е и е тръгнала на обяд. Измрънква нещо, когато казвам, че на сайта обедна почивка не е спомената, с недоволство се връща, за да ми отговори на въпросите. А аз искам да знам мога ли да взема книга – не не може, чете се на място. Добре. Може ли да копирам – не не може, няма време сега да ми копира. Може ли аз да копирам – моооже, ама да оставя лична карта и да кажа колко бързо ще се върна. Разбирам, че на обед “системата казва неее”. Решавам да получа още малко информация – все пак по тази жега, тези стълби и това бързане да си струват. Питам какви книги има за сватби, но системата не отговаря. Жената реши, че така и така съм я върнала може да си свърши още работа. След второто питане има ли книги за фолклорни сватби разбирам, че първо има много ама после има само няколко. Искам да разбера поне едно, две заглавия – все пак аз имам също няколко, да знам има ли нужда да идвам пак. Преместваме се в читалнята, където други лели седят и гледат книги… поставят ме пред една ретро картотека, където макар като студентка да съм прекарала известно време в бибилотеки идея си нямам как да започна да търся според означенията. Питам къде са книгите – системата казва: ” аз ги знам всичките къде са”. Това е чудесно, но за момента не е достатъчно. След известно чакане ми показват 2 книги, които аз имам и казват : “това са”. Аз решавам да не спирам до тук питам имат ли книги за сватбите по етнографски области. Има ама трябва да се четат на място… Е, отказах се… на излизане попитах за работното време – изпратиха ме казвйки да го погледна на вратата. Там пишеше – 10 -12:30 и 14 – 17:30 – описано ден по ден.
Е, явно библиотеките не са за всеки. Само ученици, студенти и безработни имат щастието да стигнат до библиотеката, а дали ще успеят да се докоснат до книгите не знам, аз не успях…
08 May 2011
by Vennyin Лично Tags: мистика, приказка, пътуване, странджа
Попаднах в страната на чудесата, ей тук в нашата мила България. Едно кътче, което се намира на 500 км от родния ми град и, което ме пренасе в приказния свят на древни мъдреци, сбъднати прокоби, заровени иманета, целебни аязмици, смели войни и тайнсвени явления. Толкова малко, а наситено с толкова много история и вълшебства. Оказах се там в един сумрачен и мъглив ден, което направи усещането още по-мистично. Вървейки из гората си представях картини обрисувани във фентъзи романите, имах усещането, че някой елф ще изкочи иззад най-близкото дърво. Това е място, което не се описва, то се усеща. За щастие с мен бяха хора, за които ми помогнаха да усетя. С песните, с приказките, с историите, които чух, тези пазители на приказната земя ме накараха да поискам да се върна там отново.
27 Nov 2010
by Vennyin Лично Tags: звезди, категоризация, хотел
Преди седмица, две решихме да избягаме от София с любимия мъж. Аз исках да отидем на място, където сме ходили и преди, за да не се изкушавам да обикалям и разглеждам, а само да се излежавам. Искахме да има басейн за разнообразие и да е спокойно. Речено сторено. Избрахме посока Банск0 – сега там си е направо пусто;) Избрахме хотел, който прави доста активна реклама и предлага промоционални пакети за този междинен за там сезон. И ето ни, пристигаме в Банско, след кратко лутане намираме хотела, който от далеч блести, мигат неонови реклами “казино”, “спа”, “еротик бар” – пълен комплект ексти. И сред тези екстри се мъдрят и 4 звездички. И сега започва интерсната част.
При опит да влезнем в паркинга се оказва, че той е с карта, която се получава на рецепция – добре съгласна. За да ти я дадат трябва да се настаниш, но не е желателно да спираш пред хотела. Паркингът е през улицата на 50тина метра – не е далеч, разбира се, но така или иначе без карта не може. Седи пиколото и учтиво предлага да вземе багажа и да помогне, и това добре. Регистрираме се, за да разберем, че, ако ще ползваме паркинга трябва да си доплатим отделно… Това не знам дали е добре вече… май и на други места се практикува, но мен ме подразни. Както и да е – отиваме си в стаята. Хубава, голяма стая – двойна, с реални 2 помещения – малък хол/дневна + спалня. Само дето някак евтино направена. Техниката Нео, Краун – нищо лично към тези марки, но не ми се връзват с 4те звездички. Кабелна телевизия има, но канали няма. Е, хайде, за да не бъда крайна – има, но 20тина може би. Интернет, – само в лоби бара.
Няма да изброявам още, защото не искам да звучи прекалено негативно. Ние си изкарахме хубаво, беше спокойно, чисто и приятно. Просто се замислих как се взима висока категоризация у нас. Просто набавяш необходимите елементи от даден списък, а някои дори може да пропуснеш по невнимание, показваш ги и хооп, още една звездичка блесва на фасадата. Истината е, че за парите, които платихме възползвайки се от 50% намаление получихме идеалното обслужване за 3 звезден хотел:) За това не бих имала против да се върна пак там, но при същата цена за стая и допълнителни услуги – сауна, парна баня, басейн и т.н.
В крайна сметка това е само един от многото такива хотели, които са окачили звездичките докато собствениците са пийвали и хапвали с комшията, който е в комисията по категоризация.
Е, докато има кой да плаща ще има и кой да се прави на хитър.
09 Sep 2010
by Vennyin Лично, Сватби Tags: богатство, веселба, тържество
Всяко тържество е хубаво само по себе си. Всяка сватба, годишнина, рожден ден е красив повод, който зарежда хората с добро настроение. Доброто настроение е основата за създаването на хубаво събитие. За някои хора то е и достатъчно, други пък искат да надграждат. И тук идват детайлите, идват индивидуалните докосвания на въображението, които правят едно събитие уникално.
Когато се съберат на едно място професионалисти и позитивно настроени хора дошли да се забавляват, нещата минават на едно по-високо ниво.
Правенето на истински весело тържество е като събирането на съкровища. Всяко съкровище само по себе си е ценно, но събрани в едно правят цяло богатство:)
Дали интересен ритуал, забавна игра, красиво сгъната салфетка, идейна украса, песен пусната в точния момент, снимка запечатала красив миг, добре поднесена вкусна храна, усмихнати лица на гостите, споделените емоции, ароматът на цветя… всичко е част от едно богатство. Всеки детайл поставен на мястото му прави тържеството истински незабравимо.
А най-голямото съкровище е да видиш насълзените от радост очи на хората заради, които се случва всичко. Тогава знаеш, че си си свършил работата и си им подарил богатство от емоции, което ще пазят в спомените си и, което ще ги кара да се усмихват вески път, когато се сетят за него:)
09 Aug 2010
by Vennyin Интересно, Лично, Фолклор Tags: Копривщица 2010, събор, Фолклор
Е, съборът вече е минало… 3 дни изпълнени с много емоции, танци, музика, приятелства и веселие:)
Хора от цял сват обединени от една идея – да станат част от магията на българския фолклор.
Хора дошли от близо и далече – Япония, Австралия, САЩ, Швеция, Чехия, Дания … за да покажат, че и те могат да бъдат като нас добри в пресъздаването на нашите си неравноделни ритми.
Попитах някои от тях “защо”, какво ги кара да пеят и танцуват нашите песни и танци и отговорът беше простичък винаги ” музиката, ритъмът – те са уникални и те карат да ги заобичаш” Може да звучи малко клиширано, но аз вярвам, че не беше казано със заучени фрази, а от сърце, защото виждах тези хора как преживяват всяко нещо, което изпълняват. Така дори и ние българите не винаги го преживяваме или поне не всички:)
За брой на гости, на изпълнители има статистики – аз видях само как градът и околностите около него бяха пълни с хора дошли да си откраднат частичка от миналото и традициите ни – едни като ги пресъздават, други като ги гледат.
И, за да не изневеря на стила си да показвам нещата от различните им гледни точки ще кажа, че имаше някои организационни неуредици по самите програми и представяния. Сигурна съм, че за тях дори ще се намери логично обеснение -сега дори се сещам за няколко:) Въпреки това нещата се получиха, заради енсусиазма на хората, които бяха част от това събитие.
Не мога да пропусна и безумието на принципа “ден година храни”, а в случая 5 години…, но и за това има обяснение и ще се намерят много хора, които да ме оборят.
Искренно се надявам магията на фолклора ни да е по-силна от всичките дребни и не толкова дребни несгоди и след 5 години да се видим пак тук, за да попеем и потанцуваме:)
А, до тогава нека не забравяме, че българският дух не е просто теория, а сме самите ние и България е такава каквато ние си я направим, а фолклорът е само черешката на тортата, която сътворяваме:)
06 Aug 2010
by Vennyin Лично, Фолклор Tags: Копривщица 2010, събор, Фолклор
Е, съборът вече е факт. До колко е добър или успешен е рано да се каже. Аз много силно исках да мога да пиша само хвалби и хубави неща за случващото се, но … колкото и да се опитвам май няма да се получи на 100%:)
Днес докато седях и гледах/слушах как 30тина изпълнители от Бостън пееха специално написана и измислена песен за Копривщица и България се замислих много сериозно дали тези хора не са в огромна заблуда. Те, в перфектните си шопски носии, с идеалното си произношение на български диалкети, пеейки страхотно народните ни песни с чувство и желание… те просто са били подведени. Ние не сме славен народ, със съхранени ценности, ние не сме герои, нито сме смели или толкова гостоприемни… просто някой така им е казал и е успял да ги убеди.
Да имаме страхотен фолклор, невероятни песни, танци, носии, но както те са спомен от минали времена, така и ценностите заложени в нашия фолклор и традиции са останали в миналото.
И, за да не развивам сухи теории – днес една възраснта жена, казвам възрастна, защото беше над 60 годишна, накара едно около 10 годишно момиче да си изхвърли празната бутилка на сред поляната; момичето не я поспуша и тя просто му я издърпа от ръката и я запрати в тревата… На моята обезумяла реакция и забележка погледна с пренебрежение и продължи по пътя си. И това беше жена, която току що беше слязла от сцената, беше част от фолклора и от ценностите на народните ни вярвания… или поне така би трябвало да бъде.
Та, може да имаме уникални ритми и песни, но ние самите не сме нищо уникално…
И, за да не става прекалено черногледо ще спра до тук:)
Идва втори ден от събора …
09 Jun 2010
by Vennyin Лично Tags: къща Найден Геров, обор, разрушен
Обор – стара селскостопанска постройка. Обор в двор в едно градче – същата стара селскостопанска постройка, но в наши дни не служеща по предназначение. Нищо нечувано и невиждано. До един момент, в който атмосферните влияния и силата на времето си казват думата и този обор се срива. И това не е нещо изненадващо. Стар обор, неподдържан рано или късно започва да се руши – картинка, която може да се види в много български селца и градчета, където безстопанствени постройки стърчат озъбени като зверове, разграбени и разпаднати. Към целия текст
Предишни По-стари записи Следващи По-нови записи
RSS
Facebook
