Криворазбраната циливилизакция

Едно писмо получено в пощата на www.koprivshtitza.com, сайт, който ние правим и поддържаме провокира този мой пост.

Човекът изпратил писмото, много грубо и нападателно изказваше възмущението си от факта, че за да имаш право да снимаш в музей в Копривщица трябва да си платиш. Даваше пример с музей в Холандия, където можел да снима платната на Рембранд абсолютно безплатно, а тук искаме да плаща да гледа и снима “прашните миндери”. И още куп не особено мили думи по адрес на Общината. Аз някак приех лично това писмо. Макар не аз да отговярям за музеите в града и ценовата им политика се подразних от факта на криворазбраното възпиратие за култура, което имаше този човек. Ценител на Рембранд уж, явно много малко запознат с това, което може да се види в нашите музеи, който въобще не се замисля за факта, че за да посети музей в България и в случая в Копривщица плаща буквално жълти стотинки. Ето за пример – обиколка за всички 6 музея в Копривщица струва 5 лв. Елементарна аритметика – посещението на 1 музей излиза под 1 лв. Не искам да коментирам дали е редно фото и видео заснемането да се таксуват отделно, но дори и така пак като крайна сума излиза по-евтино от посещението в някой европейски музей.

Стана ми жал за този човек, който отделя време за да пише гневни писма, а не отделя време да се замисли върху някои елементарни неща. Още повече по празници като Коледа. Все ми се иска да вярвам, че поне тогава хората могат да бъдат по-добри един с други, ноо нервното ни ежедневие явно не прощава на някои:)

Лично се надявам животът на този господин да му даде шанс да се докосне до магията на българската култура и история (все пак е българин), да погледне на нея не толкова меркантилно и да може да бъде по позитивен дори и когато е недоволен:)

За мен и моите сватби

Ето още едни хора, които решиха да пуснат материал за сватба организирана от мен – http://www.svatbanews.com/?ar=true&d=20&m=11&y=2009

Трябва да си направя страничка с линковете към всички публикации и предавания, за да си ги имам като портфолио, но и това ще стане.

Булка или младоженка

В последния месец и половина ми се случи да бъда в Бургас на сватба 2 пъти като гост.  И двата пъти дисководещите използваха думата “младоженка” вместо по-привичното за мен “булка”. Явно в този край така е прието. Проверих и в няколко правописни речника, които чичко Гугъл ми предостави (не знам до колко са адекватни, но…) – такав дума има. Да, но мен продължава да не ми звучи добре. Може би просто не съм свикнала, но някак недодялано ми седи думата “младоженка”.  Особено като се повтори стотина пъти през времето на сватбеното тържество. ” И сега младоженката ще ритне менчето”, “А сега младоженката ще хвърли букета”,  ” Специален поздрав за младоженката от…” и т.н.

В крайна сметка да са живи и здрави всички булки, младоженки и всички около тях:)

Магията на Еньовден

Беше ранното утро на Еньовден. Слънцето още не се беше усмихнало на притихналото градче. Време, в което природата се събужда, за да посрещне най-дългия ден в годината по-хубава и свежа. Но в това утро, както разказват легендите има и нещо магическо, остатък от древни вярвания и традиции. Преданията казват, че от този ден лятото бавно си отива, за да отстъпи място на зимата. Надничайки над хоризонта, слънцето трепти и който го види и се окъпе в огряната от него роса ще бъде здрав и честит през цялата година. През тази нощ билките придобиват вълшебна сила, еньовските китки и венци се правят преди изгрев, наричанията и желанията се сбъдват. Вярва се, че набраните в утринта на Еньовден билки са лечебни – те трябва да са 77 и половина – за всички болести и за болеста ”без име”. С тях могат да се правят и развялят магии, да се нарича за любов, късмет и плодородие.

Еньовден е свързан с голяма обредност в българския фолклор – налива се „мълчана вода”, девойка се прави на „Еньова буля”, хората се провират през венци, наричат китки, житомамници бродят из нивите.

И сякаш, за да съхранят част от тази традиция няколко жени от Копривщица се събраха на зазоряване, за да посрещнат слънцето и да се докоснат до силата на природата.
Срещата беше край една от най-старите каменни чешми – Райновец. От там днешните баятелки се отправиха към връх „Св. Димитър”. Слънцето започваше да наднича над билата на Средна гора и да гали с лъчите си тревата. По пътя росата „пареше” с прохладата си босите крака. Досега с природата в този ранен час, когато всичко е притихнало в очакване на деня е неизразима емоция. Тя се четеше по лицата на жените, усещаше се в разговорите и жестовете. Улисани в приказки стигнаха до поляните в подножието на върха. Там където сянката отстъпваше място на светлината постлаха месал и наредиха питка приготвена преди изгрев, мед и чубрица. Запяха обредна песен, която разбуди сънената гора : „…Хайде да идем за мащерига, за мащерига и за превара…”, след това най-възрастната разчупи питката и раздаде на всяка по едно парче като наричаше за здраве и късмет.

Дойде време за събирането на билки – всяка жена знаеше имената им, какво церят и какви легенди крият. Сплетоха венец и закичиха с него най-младата правейки я Еньова булка. Росата блестеше по тревата, а въздухът беше напоен с аромата на мащерка, кантарион, маргаритки и диви ягоди.

Слънцето започна да се издига бавно и жените поеха обратно към домовете си заредени с нови сили и вяра. Всяка носеше късче магия събрано в букет, с който да цери и да нарича за по-хубави дни.

Следващи По-нови записи