Национален фолклорен събор, Копривщица – реалност:)

Е, съборът вече е факт. До колко е добър или успешен е рано да се каже. Аз много силно исках да мога да пиша само хвалби и хубави неща за случващото се, но … колкото и да се опитвам май няма да се получи на 100%:)

Днес докато седях и гледах/слушах как 30тина изпълнители от Бостън пееха специално написана и измислена песен за Копривщица и България се замислих много сериозно дали тези хора не са в огромна заблуда. Те, в перфектните си шопски носии, с идеалното си произношение на български диалкети, пеейки страхотно народните ни песни с чувство и желание… те просто са били подведени. Ние не сме славен народ, със съхранени ценности, ние не сме герои, нито сме смели или толкова гостоприемни… просто някой така им е казал и е успял да ги убеди.

Да имаме страхотен фолклор, невероятни песни, танци, носии, но както те са спомен от минали времена, така и ценностите заложени в нашия фолклор и традиции са останали в миналото.

И, за да не развивам сухи теории – днес една възраснта жена, казвам възрастна, защото беше над 60 годишна, накара едно около 10 годишно момиче да си изхвърли празната бутилка на сред поляната;  момичето не я поспуша и тя просто му я издърпа от ръката и я запрати в тревата…  На моята обезумяла реакция и забележка погледна с пренебрежение и продължи по пътя си. И това беше жена, която току що беше слязла от сцената, беше част от фолклора и от ценностите на народните ни вярвания… или поне така би трябвало да бъде.

Та, може да имаме уникални ритми и песни, но ние самите не сме нищо уникално…

И, за да не става прекалено черногледо ще спра до тук:)

Идва втори ден от събора …