“Борбата е безмилостно жестока…”

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

От скоро ми се налага лично да се „боря” с държавни институции и при всеки нов сблъсък усещам безумието на цялата система. Замисълът сигурно е перфектен, но изникват едни въпросчета в мен всеки път, когато имам досег с тази перфектност. Като начало – имам електронен подпис, който би трябвало да ме улесни, да ми спести време и дори пари. Системата обаче ми позволява да го изпозлвам само и единствено, ако съм си застанала на ушите. Или иначе казано – за да подам някой документ ползвайки подписа и Системата да каже „да” трябва да имам точно тези настройки, браузер (винаги Интернет Експлорер, разбира се), сертификати, „Н” на брой регистрации в разни сайтове, да съм преминала през не знам си колко нива на „одобрение”, които Системата е приела за исконни. Може би тайният замисъл е да накарат хората да им ходят по-често на гости, да се срещаме и да поддържаме ценностите живи на междуличносттната комуникация.

Да кажем, че успея да застана на ушите си, след доста опити, идва другото ми чудене. От мен искат висш пилотаж в набора на документи, които предоставям и операции, които извършвам, а всички сайтове на институции, с които съм се сблъсквала още изначално пищят, че сертификатите им са „not trusted”. Направо си ми го казват в очите, че не може да им се вярва. Нито на Агенция по Вписванията, нито на Комисията за Защита на Личните Данни, нито на Национална Агенция по Приходите. Но ми се налага да го приема, за да свърша работа. Да повярвам, че Системата работи за мен, за това да ме улесни, да ми помогне; да повярвам, че времето изгубено в опити да застана на ушите си не е било напразно. За сега тази работа с вярването не ми се оттдава, но не мисля все още да “падам” …:)

 

Предишен Следващ

Оставете отговор