Нощта на светулките

05 Jul 2012 4 коментара

by Vennyin Лично Tags: , , ,

Не бях виждала светулка от дете, а тогава много им се радвах. Все още ги свързвам с прохладните летни нощи на Ахтопол, когато все още по морето имаше зеленина и ниски постройки, бунгала и къщи разположени на големи разстояния. Красиви спомени от детството…

Реших преди седмица да заравам малчо и да го кача на влак – от Копривщица към София. Пътуване с влак – още един красив спомен от детството.

Ще се опитам да пропусна перипетите, които имахме, за да стигнем от града до ЖП гарата. Това е тема за цял научен труд – намесват се географски, политически, народопсихологически и други особености на града, хората и вселената 🙂 Само ще кажа – от втория опит (само) успяхме да стигнем гарата, която е на 8-9 км от града. Там имахме късмета да подишаме чист планински въздух напоен с миризмата на стари вагони, гара – типичната влакова миризма както я помня от детството, защото влакчето ни имаше 40 мин закъснение. За малчо беше забавно, за мен също, не бързахме, времето беше прекрасно…

Влакчето се показа от най-дългия тунел на Балканите (поне като бях мялка така ми бяха казали) и ние се качихме… Нищо не се беше променило от както го помня като дете:) Имахме късмета да пътуваме в “новите” влакове (нови за времето от моите спомени), настанихме се и зачакахме да стигне втория по дължина тунел – Гълъбец. За малчо това си е живо приключение, без да знаем, че то наистина тепърва предстои. Минахе през няколко малки тунелчета, видяхме красиви места, които не се виждат от колата, минахме и “големия” тунел, забавлявахме се и… влакът спря. Спря в нищото. Нямаше други релси да се разминем с друг влак, значи не чакахме разминаване, не се усещаше дим, нямаше паника, значи не горяхме, просто си седяхме. Кондукторите сновяха напред назад без да бъдат много словоохотливи, докато не стана ясно, че влакът няма да тръгне – “локомотивът се е повредил, трябва да ни изпратят нов от София, който да ни изтегли”. Веселба! Все още беше светло, но се смрачаваше. Излязохме на въздух – от всякъде имаше дървета, не се виждаше път – оставаше ни само да чакаме. Изведнъж нещо в полумрака проблясна. После пак и пак. Светулки! Много, толкова много, че ги ловяхме с ръце, кацаха по дрехите ни… беше приказно. Стъмни се, а наоколо проблясваха с малките си фенерчета светулки, които правеха нощта вълшебна. Някъде в нищото или може би в страната на приказките – гора, влак, пътуване, звездно небе – седяхме и се наслъждавахме на момента. Сякаш времето беше спряло, нямаше къде да отидем, нито какво да направим освен да се радваме на това което имахме в този миг.

Замислих се за всички такива красиви мигове, покрай, които профучаваме с колите си забързани за … за никъде. За това как едно дете съумя да се радва на всичко, което се случва, да попадне във вълшебната страна на светулки, мечти и приключения без да се тревожи за нещата, които могат да се объркат. Това му е хбаво на детството. А аз благодаря на БДЖ, които вероятно ме изгубиха като техен клиент, но ми върнаха спомените за безгрижните светулкови нощи.

Предишен Следващ

4 коментара (добавете вашия?)

  1. Стелиана
    Jul 05, 2012 @ 14:44:20

    Вени, твоят разказ ме върна за малко в прекрасното ми детство… За миг все едно и аз бях там с вас в гората и си играех със светулките 🙂 Благодаря ти!

  2. Venny
    Jul 05, 2012 @ 14:53:02

    🙂 Беше наистина хубаво! Прегръдки!

  3. Тодор
    Jul 01, 2014 @ 14:19:02

    Вени, 🙂

    Баща съм на две прекрасни ангелчета. Сега когато им предстои да навлязат в живота на възрастните, първи клас, искам да им подаря един прекрасен спомен подарък.

    Можеш ли да ми кажеш по кое време на годината и къде се намира това магическо място, страната на светулките.

    Благодаря, дано все още следиш историята.

  4. Venny
    Jul 01, 2014 @ 21:56:10

    Здравей Тодоре:)

    Замислил си много хубаво изживяване за дечицата ти – да са ти живи и здрави! За жалост май няма да съм много полезна, защото не зная кое е мястото. Тогава влакът по линията Копривщица – София се развали и спря на това място – от него не се виждаше път или друго по което да определя точно къде сме били. Беше след Буново, но колко след… не мога да кажа. Случката беше в началото на юли… Предполагам по това време могат да се видят светулки и другаде, из ливадите, до някой язовир… А дори и тази година да не успеете приключението в природата винаги си заслужава:) Много щастие и здраве пожелавам на цялото ви семейство:)))

Оставете отговор