Сватба ала Прованс – усмихнато, различно усещане

07 Aug 2013 Няма коментари

by Vennyin Сватби Tags: , , , , , ,

След първите няколко “срещи” по мейл с Юли и Цецо ми стана ясно, че те са хора влюбени в природата, в простора и разбира се ужасно влюбени един в друг. И всички тези емоции някак от самосебе си поведоха организацията към крайният резултат – тържество ала Прованс. Тържество в което морският бриз носеше аромат на билки и водни пръски, красивата украса (благодарение на Ради от RaddyFlowers, Приказки от цветя) пренасяше сред безкрайните поляни обкичени с пъстри цветя. А Юли и Цецо зареждаха всичко наоколо с много любов.

Пролетна сватба в Копривщица – усмивки

28 Jul 2013 Един коментар

by Vennyin Сватби Tags: , , , ,

Ето, малко снимки от сватбата. Копривщица е само фон, настроението беше усмихнато не само заради красивата природа, заради слънчевия майски ден, заради хубавата компания, украса, музика, храна. Усмивки имаше най-вече, зашото имаше много любов.

А Линда показа това през обектива си по чудесен начин:)

 

Пролетна сватба в Копривщица – подготовката

23 Jul 2013 Няма коментари

by Vennyin Сватби Tags: ,

Макар пролетта отдавна да отмина ще направя едно малко връщане към прохладните и нощи и усмихнатите и майски дни. Тогава Рали и Рости решиха да се врекат един на друг и това да се случи в Копривщица. Избраха пролетните цветя да красят сватбеното им тържество и да напомнят за дъхави поляни и планински полъх. Тази магия сътвори Стели от Левеке Дизайн и пресъздаде приказката, която младоженците си представяха. Ето, малко снимчици как нещата приддобиха завършен вид:)

още малко стихове…

28 Dec 2012 Няма коментари

by Vennyin Poetry Tags:

Ти рани сърцето ми, но аз

ще го превържa и ще заздравее.

Ти рани душата ми, но тя

и след тази болка пак ще оцелее.

 

Ти разби мечтите ми, но тях

аз ще събера, това добре умея.

Ти изтри усмивката ми със замах,

но след слънчев лъч отново ще се смея.

 

Всичко пак красиво ще сглобя,

ще се радвам, ще танцувам, ще живея.

Само въгленът разплавал любовта

в твоите ръце самотен ще изтлее.

 

автор: неизвестен

Elvis Presley – Always On My Mind

21 Dec 2012 Няма коментари

by Vennyin Poetry Tags: ,

Maybe I didn’t treat you
Quite as good as I should have
Maybe I didn’t love you
Quite as often as I could have
Little things I should have said and done
I just never took the time

You were always on my mind
You were always on my mind

Tell me, tell me that your sweet love hasn’t died
Give me, give me one more chance
To keep you satisfied, satisfied

Maybe I didn’t hold you
All those lonely, lonely times
And I guess I never told you
I’m so happy that you’re mine
If I make you feel second best
Girl, I’m sorry I was blind

You were always on my mind
You were always on my mind

Tell me, tell me that your sweet love hasn’t died
Give me, give me one more chance
To keep you satisfied, satisfied

Little things I should have said and done
I just never took the time
You were always on my mind
You are always on my mind
You are always on my mind

ДО УТРЕ

18 Dec 2012 Няма коментари

by Vennyin Poetry Tags: ,

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна –
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна –
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша – но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява – но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена –
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена –
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо –
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само –
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

1958

Молитва към жена ми

18 Dec 2012 Няма коментари

by Vennyin Poetry Tags: ,

О, земна Богородице, която

не Бог, а мойте три деца роди,

светице над светиците, най-свято

те моля: днес и вечно с мен бъди!

Живота, който даде ми и вчера,

и днес ми дай, и утре, и навек!

И дай ми топлинка, да не треперя

сам сред желязото на тоя век!

Бъди все с мен в свят, пълен с чужда хубост –

една звездица в хаоса голям.

Води ме мълком, да не се изгубя!

Топли ме с дъх, за да не мръзна сам!

А аз – безсилен – ще ти давам сила,

която взел съм от самата теб.

А аз – безкрил – и тебе ще окрилям

във този безнебесен свят свиреп.

И хлябът, що ти дадох и ми даде,

и днес, и утре нека бъде свят,

за да нахраним с него всеки гладен –

и свой, и чужд, и беден, и богат!

И виното, което пием, нека

със всички други жадни споделим!

Домът ни да е стряха за човека,

почукал нощем за подслон! Амин!

 

Дамян Дамянов

Обедняване

18 Dec 2012 Няма коментари

by Vennyin Poetry Tags: ,

Знаеш ли, човек се проверява
може би в един единствен час,
всичко преживяно оживява,
всичко се изстрадва в този час.

Ето, ти внезапно си отиде,
може би за тая само нощ –
може би, че малко те обидих,
може би, че малко бил съм лош.

Птиците след тебе отлетяха,
вятъра се спотаи едвам,
стъпките по улиците спряха
и за пътви път останах сам.

Потъмняха в тъмното звездите,
къщите, дърветата, света,
легнаха зад камъните горите
и земята сякаш опустя.

Пусто – в мислите ми, в очите – пусто,
а в душата – камък натежал.
И за първи път сега почувствах
колко много аз съм обеднял.

Евтим Евтимов

Имало едно време мома и юнак… приказката

27 Jul 2012 Няма коментари

by Vennyin Сватби Tags: , , , , ,

Имало едно време малка мома и весел юнак. Живеели те от двете страни на голяма планина. Дните им минавали в усмивки, радости и ето, че пораснали. Дошло време да тръгнат по големия свят да търсят късмета си. Вървяли що вървяли и стигнали в столицата на царството. Решили да останат и там да подирят щястието. А съдбата не се забавила да ги срещне точно в деня на Свети Валентин – именния ден на момата и юнака. Срещанала ги и ги заклела – да се обичат силно и завинаги!

Нощта на светулките

05 Jul 2012 4 коментара

by Vennyin Лично Tags: , , ,

Не бях виждала светулка от дете, а тогава много им се радвах. Все още ги свързвам с прохладните летни нощи на Ахтопол, когато все още по морето имаше зеленина и ниски постройки, бунгала и къщи разположени на големи разстояния. Красиви спомени от детството…

Реших преди седмица да заравам малчо и да го кача на влак – от Копривщица към София. Пътуване с влак – още един красив спомен от детството.

Ще се опитам да пропусна перипетите, които имахме, за да стигнем от града до ЖП гарата. Това е тема за цял научен труд – намесват се географски, политически, народопсихологически и други особености на града, хората и вселената 🙂 Само ще кажа – от втория опит (само) успяхме да стигнем гарата, която е на 8-9 км от града. Там имахме късмета да подишаме чист планински въздух напоен с миризмата на стари вагони, гара – типичната влакова миризма както я помня от детството, защото влакчето ни имаше 40 мин закъснение. За малчо беше забавно, за мен също, не бързахме, времето беше прекрасно…

Влакчето се показа от най-дългия тунел на Балканите (поне като бях мялка така ми бяха казали) и ние се качихме… Нищо не се беше променило от както го помня като дете:) Имахме късмета да пътуваме в “новите” влакове (нови за времето от моите спомени), настанихме се и зачакахме да стигне втория по дължина тунел – Гълъбец. За малчо това си е живо приключение, без да знаем, че то наистина тепърва предстои. Минахе през няколко малки тунелчета, видяхме красиви места, които не се виждат от колата, минахме и “големия” тунел, забавлявахме се и… влакът спря. Спря в нищото. Нямаше други релси да се разминем с друг влак, значи не чакахме разминаване, не се усещаше дим, нямаше паника, значи не горяхме, просто си седяхме. Кондукторите сновяха напред назад без да бъдат много словоохотливи, докато не стана ясно, че влакът няма да тръгне – “локомотивът се е повредил, трябва да ни изпратят нов от София, който да ни изтегли”. Веселба! Все още беше светло, но се смрачаваше. Излязохме на въздух – от всякъде имаше дървета, не се виждаше път – оставаше ни само да чакаме. Изведнъж нещо в полумрака проблясна. После пак и пак. Светулки! Много, толкова много, че ги ловяхме с ръце, кацаха по дрехите ни… беше приказно. Стъмни се, а наоколо проблясваха с малките си фенерчета светулки, които правеха нощта вълшебна. Някъде в нищото или може би в страната на приказките – гора, влак, пътуване, звездно небе – седяхме и се наслъждавахме на момента. Сякаш времето беше спряло, нямаше къде да отидем, нито какво да направим освен да се радваме на това което имахме в този миг.

Замислих се за всички такива красиви мигове, покрай, които профучаваме с колите си забързани за … за никъде. За това как едно дете съумя да се радва на всичко, което се случва, да попадне във вълшебната страна на светулки, мечти и приключения без да се тревожи за нещата, които могат да се объркат. Това му е хбаво на детството. А аз благодаря на БДЖ, които вероятно ме изгубиха като техен клиент, но ми върнаха спомените за безгрижните светулкови нощи.

Предишни По-стари записи Следващи По-нови записи