01 Nov 2011
by Vennyin Знаете ли...?, Интересно, Сватби Tags: годеж, голям годеж, малък годеж, момари, сватба
В традиционната българска сватба от миналото е имало два годежа – “малък” и “голям”. На малкия годеж са ходили специално подбрани за целта хора ( близки на момчето ) да искат момата. Обикновено отивали по тъмно, за да не ги види никой, ако ги върнат без да са им дали съгласието си за сватба. Често бащата на момичето връщал годежарите (момарите), макар и съгласен, за да запази достойнстовто на дъщеря си. В такива случаи се ходи за момата пак на следващия или след няколко дни.
Когато родителите на момичето приемат да дадат дъщеря си на момчето се прави голям годеж. Той вече е официален, не потаен. Празнува се и се цели всички да разберат, че ще се вдига сватба. На големия годеж се уговарят датата и детайлите по сватбата. С него се поставя началото на обредностите от сватбения цикъл.
31 Oct 2011
by Vennyin Сватби Tags: Копривщица, модерна, немска, сватба, традиции
Краят на лятото дойде с една чудна сватба, на Свет и Сандра. Плетеница от традиции – български и немски, усмихнато настроение и много незабравими спомени запечатани в снимки.
19 Jul 2011
by Vennyin Лично Tags: библиотека, етнографски музей, книги, музей, Фолклор
Днес ми се случи нещо забавно, което е забавно само, ако приемеш, че абсурдите във “Велика България” са забавни.
Преди месец водихме малчо по музеите и в Етнографския уредничаката ми каза, че имали библиотека. В тази библиотека имало много литература за българската фолклорна сватба… или поне аз така разбрах. Веднага си замислих едно посещение на библиотеката.
Днес най-после успях да намеря време, проверих в сайта на БАН в страницата на въпросната библиотека работното и време (от 9 до 17:30) и ето ме упътена в обедната ми почивка натам. Стигам до вратата благодарна за сянката около задната част на Двореца, където се помещава музея и библиотеката. Един мил чичко, охраната вежливо ме упътва ” по ей това стълбище до края му, после по коридора, по коридора, гледате по вратите и търсите библиотека” като ме предупреди да побързам да не изпусна жената, че ще отиде на обяд. Бързам аз по едно вито стълбище, свят да ти се завие – мрачно, занемарено, старо… докато изкачвайки 4 етажа (поне толкова ми се сториха) се моля наистина да не изпусна библиотекарката. Не, че има как да мине покрай мен без да се бутне в мен, но… Стигам коридора и хоп ето една жена. Решавам да попитам къде е библиотеката с надеждата, че ако това е библиотекарката ще я хвана в крачка на време. Оказвам се права – тя е и е тръгнала на обяд. Измрънква нещо, когато казвам, че на сайта обедна почивка не е спомената, с недоволство се връща, за да ми отговори на въпросите. А аз искам да знам мога ли да взема книга – не не може, чете се на място. Добре. Може ли да копирам – не не може, няма време сега да ми копира. Може ли аз да копирам – моооже, ама да оставя лична карта и да кажа колко бързо ще се върна. Разбирам, че на обед “системата казва неее”. Решавам да получа още малко информация – все пак по тази жега, тези стълби и това бързане да си струват. Питам какви книги има за сватби, но системата не отговаря. Жената реши, че така и така съм я върнала може да си свърши още работа. След второто питане има ли книги за фолклорни сватби разбирам, че първо има много ама после има само няколко. Искам да разбера поне едно, две заглавия – все пак аз имам също няколко, да знам има ли нужда да идвам пак. Преместваме се в читалнята, където други лели седят и гледат книги… поставят ме пред една ретро картотека, където макар като студентка да съм прекарала известно време в бибилотеки идея си нямам как да започна да търся според означенията. Питам къде са книгите – системата казва: ” аз ги знам всичките къде са”. Това е чудесно, но за момента не е достатъчно. След известно чакане ми показват 2 книги, които аз имам и казват : “това са”. Аз решавам да не спирам до тук питам имат ли книги за сватбите по етнографски области. Има ама трябва да се четат на място… Е, отказах се… на излизане попитах за работното време – изпратиха ме казвйки да го погледна на вратата. Там пишеше – 10 -12:30 и 14 – 17:30 – описано ден по ден.
Е, явно библиотеките не са за всеки. Само ученици, студенти и безработни имат щастието да стигнат до библиотеката, а дали ще успеят да се докоснат до книгите не знам, аз не успях…
08 May 2011
by Vennyin Лично Tags: мистика, приказка, пътуване, странджа
Попаднах в страната на чудесата, ей тук в нашата мила България. Едно кътче, което се намира на 500 км от родния ми град и, което ме пренасе в приказния свят на древни мъдреци, сбъднати прокоби, заровени иманета, целебни аязмици, смели войни и тайнсвени явления. Толкова малко, а наситено с толкова много история и вълшебства. Оказах се там в един сумрачен и мъглив ден, което направи усещането още по-мистично. Вървейки из гората си представях картини обрисувани във фентъзи романите, имах усещането, че някой елф ще изкочи иззад най-близкото дърво. Това е място, което не се описва, то се усеща. За щастие с мен бяха хора, за които ми помогнаха да усетя. С песните, с приказките, с историите, които чух, тези пазители на приказната земя ме накараха да поискам да се върна там отново.
27 Nov 2010
by Vennyin Знаете ли...?, Интересно, Сватби, Фолклор Tags: гостуване, родители, сватба
В миналото родителите на булката оставали вкъщи след като младоженецът вземе дъщеря им и я отведе в неговия дом, където сватбените ритуали и празненство продължавали. Около седмица след сватбата невестата и мъжът и гостували на родителите на момичето, оставали там да спят и изпълнявалi някои ритуали свързани с това гостуване. Това била и първата среща на булката с родителите и след сватбата.
27 Nov 2010
by Vennyin Лично Tags: звезди, категоризация, хотел
Преди седмица, две решихме да избягаме от София с любимия мъж. Аз исках да отидем на място, където сме ходили и преди, за да не се изкушавам да обикалям и разглеждам, а само да се излежавам. Искахме да има басейн за разнообразие и да е спокойно. Речено сторено. Избрахме посока Банск0 – сега там си е направо пусто;) Избрахме хотел, който прави доста активна реклама и предлага промоционални пакети за този междинен за там сезон. И ето ни, пристигаме в Банско, след кратко лутане намираме хотела, който от далеч блести, мигат неонови реклами “казино”, “спа”, “еротик бар” – пълен комплект ексти. И сред тези екстри се мъдрят и 4 звездички. И сега започва интерсната част.
При опит да влезнем в паркинга се оказва, че той е с карта, която се получава на рецепция – добре съгласна. За да ти я дадат трябва да се настаниш, но не е желателно да спираш пред хотела. Паркингът е през улицата на 50тина метра – не е далеч, разбира се, но така или иначе без карта не може. Седи пиколото и учтиво предлага да вземе багажа и да помогне, и това добре. Регистрираме се, за да разберем, че, ако ще ползваме паркинга трябва да си доплатим отделно… Това не знам дали е добре вече… май и на други места се практикува, но мен ме подразни. Както и да е – отиваме си в стаята. Хубава, голяма стая – двойна, с реални 2 помещения – малък хол/дневна + спалня. Само дето някак евтино направена. Техниката Нео, Краун – нищо лично към тези марки, но не ми се връзват с 4те звездички. Кабелна телевизия има, но канали няма. Е, хайде, за да не бъда крайна – има, но 20тина може би. Интернет, – само в лоби бара.
Няма да изброявам още, защото не искам да звучи прекалено негативно. Ние си изкарахме хубаво, беше спокойно, чисто и приятно. Просто се замислих как се взима висока категоризация у нас. Просто набавяш необходимите елементи от даден списък, а някои дори може да пропуснеш по невнимание, показваш ги и хооп, още една звездичка блесва на фасадата. Истината е, че за парите, които платихме възползвайки се от 50% намаление получихме идеалното обслужване за 3 звезден хотел:) За това не бих имала против да се върна пак там, но при същата цена за стая и допълнителни услуги – сауна, парна баня, басейн и т.н.
В крайна сметка това е само един от многото такива хотели, които са окачили звездичките докато собствениците са пийвали и хапвали с комшията, който е в комисията по категоризация.
Е, докато има кой да плаща ще има и кой да се прави на хитър.
17 Nov 2010
by Vennyin Знаете ли...?, Интересно, Сватби Tags: говеене, мълчание, свекърва
В миналото по време и след сватбата булката трябвало да спазва обредно мълчание (да говее) пред свекъра и свекърва си. Това се е смятало за знак на уважение и покорство. Говеенето продължавало от няколко часа до няколко месеца. Майката на младоженеца трябвало да благослови невестата и така да сложи край на мълчанието.
06 Nov 2010
by Vennyin Знаете ли...?, Интересно, Сватби Tags: сватби, старосват, факти
И в сватбите от миналото е имало сватбен агент. Тогава той се е наричал “старосват”. Това е бил мъж, от родата на момичето, обикновено вуйчото, който е отговарял за организацията на сватбата, за всеки един детайл, за храната и напитките, за музиката… за всичко, за което сега се грижи сватбеният агент:)
06 Nov 2010
by Vennyin Тийм билдинг Tags: изпитания, Копривщица, приключения, тиймбилдинг
За втори път имах удоволствието да организирам приключения за една забавна компания от Виваком и мисля, че стана веселба. Мястото пак беше Копривщица, но този път задачите бяха повече насочени към съобразителност и сръчност. За разлика от първия път, когато имаше откриване на скрити тайни в гората, търсене на отговори на странни въпроси из града, обучение по народни танци, досег до поезията на Каравелов и Дебелянов, сега трябваше да е да тъкат, да пълнят глинени съдове с жито, да пренясят яйца със завързани очи, да отговарят на гатанки скрити в съдове с брашно. И най-вече да се забавляват като един голям отбор, както преди така и сега. Мисля, че се получи добре:)
Предишни По-стари записи Следващи По-нови записи
RSS
Facebook
