Една приказка за стари времена, за мома и момък, за Теди и Джейсън

Сега ще ви разкажа една приказка, българска приказка. Нищо, че някои от героите в нея дойдоха през няколко морета и един океан. Магията и е българска – за любов, за връщане към забравени традиции, за наричане и спомняне заветите на баба, за дъх на бор и окосена трева. За онзи момент, в който като погледнеш небето виждаш тепсия обсипана със злато, чуваш как гласът на каба гайда и малко момиче разказват за Дельо хайдутин. И знаеш, че това е мястото да се вречеш, да се обещаеш, че земята те чува, че гората те пази, че полята ти нашепват онова българско наричане за вечна любов.

И Теди и Джейсън го направиха, омагьосаха себе си и всички, които бяха около тях. Разказаха им за силната любов, за усмивките и сълзите на момъка и невестата, за почитта към родителите, за това колко сакрално става булото, за красотата на носиите, за силата на хорото да събира и завихря емоции и вяра. Разказаха им и още ще разказват и те и всички, които бяха там, ядоха пиха и се веселиха, защото бяха омагьосани.

А каква приказка би била без орисници. И тук ги имаше – най-главната беше на селото кмета – Радка Мирчева.  Без нея нямаше да се стори това дето стана, без нейната благословия магията нямаше да се случи. За красота нарекоха Стелиана Левеке и нейните помощници Гери, Емо и Йонко, които с вълшебните си ръце сътвориха цялата украса. Нели Прахова ги ориса да помнят чувствата, емоциите, хората, случките като ги запечата със снимките си. Илиян Матушев със своето видео им нарече да не спират да се обичат все повече и повече. Дани и Ася бяха орисниците на красотата и се грижеха за прическите и грима. В Шоплука ги заплениха с българските ритми. Ангел Низамски, чрез носиите си нарече да се цени миналото. Светла Дойчонова омагьоса с красиви детайли, покани, подаръци. Ред Девил, Райт Рентъл и Еко Той пък им дадоха уютът и комфортът, чрез своето обслужване и оборудване. Имаше още много орисници, които бяха там за да да сбъдват желания. И ние от Черга бяхме там за да наречем да не забравят земята, родът и нашите си, български обреди, защото те са тези, които случват пожеланото.

Ето я приказката или по-точно началото … останалото тепърва ще се пише.

Магията на любовта

Бях на представлението на Камен Донев за сватбите и то ме накара да се замисля отново за смисъла, да погледна отатък всички организационни дреболии и да видя същината. И малко се натъжавам, защото все по-малко хора поглеждат там. Сватбата е станала просто празник, купон. Бързаме – да направим прическа и грим, да изпреварим трафика до ритуалната зала, там да си кажем бързо “да”, че идват следващите желаещи, да обиколим веднъж олтара, че за 3 пъти времето не стига, да се снимаме за 30-40 мин, да не губим от купона, да седнем да изядем салатата и да зпоченм с ракията… Бързане… А онази, скритата емоция, че в този ден се обещаваш на най-ценния човек, че му се подаряваш, че си готов да споделяш всички тежки, страшни, тъжни моменти (за хубавите е ясно, кой не е готов) с него, да минете през тях рамо до рамо, прегърнати.. Тази емоция се прокрадва между бързането в нарочените за пред камерата целувки, в първия режисиран танц…

Ех.. а как са се женили нашите баби и дядовци, как са се залюбвали и ухажвали… Всичко е било любов, страст и болка… понякога горчива, понякога сладка. Да усещаш пеперудите в стомаха, когато тя минава покрай теб тръгнала за вода, да се чудиш как да и напиеш менците, да трепнеш в очакване той да мине покрай портите и да надникне през дувара, а ти примряла да поливаш цветните лехи, на хорото ще се хване ли за теб или ще отиде при чернооката, да ти изскача сърцето от вълнение ще я даде ли баща и, ще стане ли твоя за винаги. И вярата, вярата, че изпълнявайки малките заръки на баба – да не прекрачваш с грешния крак прага, да не се пристягат връзките прекалено, да прескочиш верига, да погледнеш през пръстен, да откупиш майчиното мляко, така ще достигнеш до душата, ще омагьосаш живота и той ще ти дава любов, здраве и щастие. А имайки това ще си най, най-богат! “Магията на любовта” казваме, но любовта вече е далеч от магична… Магията е била някога, била е в погледа скришом, във вълшебството на водата, която е неизменна част от ритуалите, във вярата, в песента на нивата, в хорото, в това да се научиш да поглеждаш вътре в душата, била е в малките неща. А сега седи и чака да я преоткрием, да си спомним, да я потърсим… седи в нас, и чака…

 

ЕЛИН ПЕЛИН, ЗЕЛЕН ПЕЛИН

Елин пелин, зелен пелин,
що се пелин полюляваш,
полюляваш, разлюляваш
от вършеца до корена?
Дал’ е ветър, ил’ е вихър?
Сама й Рада под пелина,
пелин кърши, китки вие,
как ги вие и нарича:
– Как се вият тези китки,
да се вият и момците,
и момците край момите,
и Иванчо окол Рада!

Традиции, наричане, любов – сватбата на Мая и Дончо в Копривщица

Копривщица, къщи на 150 -200 години, огрян от слънце калдъръм, глас на гайда, песен на момини дружки, подвиквания на момкови другари, тежки кумови порти, момини майчини сълзи, наричане за любов и здраве… Вдигнахме сватба за чудо и приказ, разказахме една история за любов, за привързаност, за да може след години децата на Мая и Дончо да помнят и знаят, да разказват и те на своите деца за магията на българските традиции.

Тази малка приказка нямаше да може да бъде разказана без фолклорна формация “В Шоплука” и видяна без снимките на Жоро Величков.

А, за да може сватбената емоция да продължи още един ден се преместихме в София, където двамата се врекоха един на друг, а за да е по-весело в края на церемонията изненадахме всички с мини флаш моб благодарение на Венци Благоев и неговите хора, които изсвириха страхотно “All you need is love”.

Имало едно време мома и юнак… приказката

Имало едно време малка мома и весел юнак. Живеели те от двете страни на голяма планина. Дните им минавали в усмивки, радости и ето, че пораснали. Дошло време да тръгнат по големия свят да търсят късмета си. Вървяли що вървяли и стигнали в столицата на царството. Решили да останат и там да подирят щястието. А съдбата не се забавила да ги срещне точно в деня на Свети Валентин – именния ден на момата и юнака. Срещанала ги и ги заклела – да се обичат силно и завинаги!

Българо – немска дружба в Копривщица

Краят на лятото дойде с една чудна сватба,  на Свет и Сандра.  Плетеница от традиции – български и немски, усмихнато настроение и много незабравими спомени запечатани в снимки.

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Благовец

На 25 март се отбелязва Благовещение. Според християнската религия на този ден Архангел Гавраил донася благата вест на Дева Мария, че тя ще стане майка на сина Божий. За това този ден се почита от майките, защото Дева Мария е тяхна закрилница.

В българската обредност 25 март се свързва с идването на пролетта. Вярва се, че на този ден излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, вили, русалки и други мистични създания. Голяма част от ритуалите на този ден се изпълняват за препдазване от тези създания. През нощта срещу 25 март се почистват дворовете и на сутринта се палят огньове, които момчетата прескачат, за да им се опърлят петите и да не ги хапят змиите. Жените не бива да пипат  остри предмети, за да не ги ухапе змия и гонят  влечугите от дворовете, чрез тропане с метални предмети, викайки „ Бягайте змии и гущери, Благовец ви гони”. Към целия текст

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Трифон Зарезан срещу Св. Валентин

14 февруари е ден, в който отбелязваме едновременно Трифон Зарезан и Свети Валентин. По стара българска традиция на този ден се подрязват лозите, за да са плодовити. Този ритуал е съпътстван с много обредни действия. Мъжете отиват рано сутрин на лозето с омесена за целта питка, печено пиле напълнено с ориз и вино. След като подрежат лозата на 3 места я поливат с донесеното вино. След това избират един мъж за цар на лозята, накичват го с венци и го повеждат към селото с много музика и танци. Там минават през всички къщи, където ги черпят с вино, а остатъка от почерпката изливат върху царя, за да е берекет и да „прелива от праговете”. След като обиколят всички къщи, царят се прибира и подготвя трапеза за да посрещне цялото село и веселбата да продължи.

Следващите няколко дни след Трифонов ден, който по стар стил се чества на 1 февруари се наричат „трифунци” и в народното поверие се отбелязват за предпазване от вълци. Тогава жените не бива да шият, да плетат и предат, както и да ползват ножици, за да не отварят устата на вълка. Приготвят се обредни хлябове, от коитo се дава и на животните, за да ги предпазят от вълци.

От своя страна вече много сериозно навлезе в нашата култура празнуването и на Деня на Влюбените или Свети Валентин, който също се отбелязва на 14 февруари. В нашата обредност нямаме ден, който да отбелязва любовта. Ние като народопсихология сме по –пестеливи на изразност на чувствата си.  Докато примерно в САЩ, а със сигурност и в други страни да кажеш „обичам те” на близък, на дете, на приятел е нещо, което се случва ежедневно на нас може да ни се стори изтъркано и непривично. Може би за това така лесно приехме Свети Валентин като ден , в който без смущение да кажем и покажем чувствата си. Разбира се тези закючения са малко крайни. Хората казват „обичам те” все по-често и по-спонтанно. Работата ми като организатор на сватби и веселби ми дава възможност да се убедя, че да разкриеш чувствата си не те обвързва с ден, с празник или повод. За това за мен Свети Валентин е хубав празник, но много по ценно е „обичам те” казано без предварително подготвен повод или сценарий 🙂

Традиции, вярвания и обреди по празниците – Антонов и Атанасов ден

Антонов и Атанасов ден се празнуват съответно на 17 и 18 януари.  Смята се, че от Атанасов ден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва,  защото св. Атанaс се качва на върха на планината облечен в копринена риза и се провиква „ Иди си зимо, идвай лято”.  Атанасов ден се отбелязва и лятото,  на 5 юли и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото се смята, че тогава св.Атанас яха белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава се слага и началото на жътвата.

Антонов и Атанасов ден са празници свързвани с предпазването от болести.  Вярвало се е, че на Антонов ден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасов ден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва  да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не е хубаво да предат и плетат, да извършват повечето от домакинските си задължения, за да не ядосат чумата и другите болести. В някои краища приготвяли питки, които надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. В някои райони на България тези питки са намазани с мед.

Легентата разкаава, че Антон и Атанас са двама братя ковачи, дуго предание пък ги представя като майстор и чирак. За това тези два дни се честват и като празник на всички ковачи, ножари, железари и налбанти.

Традициите в съвременната българска сватба

Съвременната сватба не се подчинява на строги правила, традиции и норми. В стремежа си да переживеят един уникален и незабравим ден, бъдещите младоженци развихрят фантазията си и създават различни и неповторими тържества като тема, място, идеи.

В повечето сватби обаче, независимо от новаторските хрумвания има няколко елемента, които наричаме български традиции и, които присъстват почти винаги. Въпросът е до колко тези елементи са наистина традиции запазили смисъла и обредността от българската сватба от миналото.

Почти няма сватба без „посрещане с питка, мед и сол”, „разчупване на питка”, „играене на кума с печена кокошка”. В някои краища се случват и други неща наречени традиции. Истината обаче е, че тези ритуали отдавна са изгубили традиционния си смисъл и обредност. Повечето, разбира се в реда на нещата, са се изменили, за да подхождат на съвремените разбирания и светоусещане, но така са загубили изначалния си замисъл. Много малко от младоженците се замислят върху символиката и идеята на даден ритуал. Често пъти го пресъздават, защото така се е правило от техните баби и дядовци. Истината е, че не се е правило така . Посрещането на младото семейство от свекървата е може би един от малкото общо разпространени ритуали, останали непроменени. На кума не се е играело с печена кокошка, да не говорим , че сега има и вариант да се играе на кумата с торта, бонбони и т.н. Кумът/кръстникът е откупувал специално нагизден за целта, хубав, жив петел. Отговорен за петела през цялата сватба е бил заложникът. Той е танцувал с петела, правил е смешки, неговата роля е била да забавлява и разсмива сватбарите. Живият петел е символ на мъжкото начало, на силата на мъжа, а печената кокошка … не знам на какво е символ. Разбира се, би било странно да се появи някой с жив петел на една съвременна, модерна сватба и, за това се е стигнало до печеното пиле дегизирано като герест петел.

Подобна е историята и на ритуалът с разчупването на питката, за да се види кой ще командва в семейството. В миналото питки са се чупили, но за берекет, за да се види дали ще има добра реколта, за здраве. Ролите в семейството са били много строго определени и това кой ще е водещ е плод на новото време. Така ритуалът се е видоизменил, за да отговаря на съвременните разбирания.

Много може да се пише като съпоставка на ритуалите от миналото и сега. С тези тълкувания не отричам  промяната на традициите – те са такива каквито ги създадат нуждите на времето. Важното е да има разбиране, защо едно нещо се прави и да не се прави, когато не се вписва в общата идея или възприятие. Много е важно да съхраним обредността, макар и променена, но едновременно с това да я запазим и смислово, а не само като ритуална дейност.